Свидетели ли сме на залеза на една цяла епоха в Европа?
Нека първо се спрем на фактите, а те показват коренно различен начин на мислене, на места дори противоположни идеологии ивизии за развитието на собствената държава и Съюза.
Съгласно проучване на произволно избрани 1000 жители в 10 държави-членки на ЕС, проведено в периода 4 април – 12 май 2016г. и наскоро публикувано от Pew ResearchCenter (Spring 2016 Global Attitudes Survey), европейцитегледат в съвсем различни посоки. Изследването обхваща държави с население над80% от общото за ЕС и с над 82% от общия БВП на Съюза.
Близо 2/3 от англичаните и гърците, изначителна част от анкетираните във всички водещи държави считат, че част отсуверенитета и правомощията на членовете на ЕС трябва да се върнат къмотделните държави.
Единни или не?
Преобладаващата част от анкетираните жители на Германия (40%), Швеция(45%), Испания (40%) и донякъде Великобритания (52%) вярват в споделенитеценности и в това, че силата на ЕС е да подпомага всички държави на териториятана Европа да решават своите проблеми. В същото време точно населението надържавите, изправени пред сериозни политически и финансови предизвикателствакато Гърция (83%), Унгария (77%), Италия (67%), Полша (65%) а и държава-лидер катоФранция (60%) са на мнение, че всяка държава трябва да се фокусира върхусобствените си проблеми. Отговорът на този въпрос може да се разглежда катоедна проекция на мнението относно нуждата от ЕС като цяло.
В 5 от 10 държави са на мнение, че в международната си политикастраната им трябва да преследва националните интереси, а не общите европейски.
Евроскептицизъм в действие
Преобладаващата част от анкетираните в Гърция (71%), Франция (61%),значително малцинство в Великобритания (48%) Испания (49%), Германия (48%), Холандия(46%), Швеция (44%), Италия (39%) и Унгария (37%) не одобряват ЕС. В 5 от 6държави се отчита ръст на неодобрението на Съюза и анализа на данните показванарастваща повсеместна тенденция на отричане не само на целите на ЕС, но и насамата институция като цяло.
Младото население (18-34 години) подкрепя ЕС значително повече в 5 от10-те анкетирани държави. Във Франция разривът във вижданията на поколенията енай-силен – цели 25% (при 31% от по-възрастните анкетирани, които одобряват ЕСи над 56% от одобрение при младото население). Във Великобритания тази разликае 19%, в Холандия е 16%, в Полша и Германия 14% и 13% в Гърция.
Намаляването в подкрепата на ЕС се дължи главно на нарастващотонеодобрение сред населението на и над средната възраст. През последната годинавъв Франция например подкрепата сред хората над 50 г. намалява с над 19%, в Испания с 16%, в Германия с 11%.Именно хората, наблюдавали създаването и разрастването на Съюза сега санай-големите негови критици и дори съдници. Този факт провокира редица въпросикато например дали ЕС постигна своята цел, реалистична ли бе тя, има ли нуждаот обединена Европа и ЕС ли е успешният формат…
Важно е да се отбележи също, че евроскептицизмът е надпартиен феномен, подкрепянкакто от левомислещи, така и от привърженици на десни и дори националистическиплатформи.
Темата за бежанците поставяоще една разделителна линия в ЕС
Средно 49% от всички анкетирани се опасяват, че застрашителнонарастващия брой на бежанци са сериозна заплаха. Но зад тази привидновнушителна цифра стои огромна разлика в данните за отделните държави. Например анкетиранитев Полша, Унгария и Великобритания са в пъти по-убедени с 73%, 69% и 52% отХоландия (36%), Германия (31%) и Швеция (24%).
Различното възприемане на предизвикателството относно мигрантите исилно зависимо от политическите режими на правителствата. Това се вижда от друганализ, при който десномислещи анкетирани са много по-крайни във възприеманетоси на мигрантите като сериозна заплаха.
Вижданията относно подходите за справяне с терора също не са единни вЕС
Европа традиционно се въздържа от решаване на конфликти с твърда сила.Въпреки мигрантската вълна темата за превъоръжаване и твърди мерки не еактуална за Съюза. И все пак и по този въпрос мненията в отделните анкетиранидържави значително варират.
Анкетираните в Полша, Холандия, Швеция и Великобритания са привърженицина идеята за увеличаване на бюджетните разходи за превъоражаване и отбрана съссъответно 52%, 49, 47% и 43%. В другата крайност са Испания, Италия и Гърция,където тази идея подкрепят едва съответно 14%, 26% и 27% и където опозициятапревъзхожда значително.
Въпреки масираните акции срещу Ислямска държава, в 6 от 10 страни-членповече от половината анкетирани са на мнение, че се използва прекалено многовоенна сила – Полша (52%), Италия (52%) и Унгария (51%). В същото времежителите на Дания (66%), Германия (64%) и Гърция (64%) вярват, че само силнатавоенна реакция ще спре агресията.
Безспорно различията са основа за развитие ив тях няма нищо лошо. Факт е обаче, че те се задълбочават във времена наикономическа и мигрантска криза и дни преди първият в историята на Съюза референдумза излизане от него. А най-тревожна е липсата на сериозен дебат с целпреформулиране на визията, целите и мисията на ЕС.
Всичко това основателно поражда сериознипритеснения относно неговото единство.
Ледът е твърде тънък вече има сериознипукнатини…