Разбира се, на първо място, защото имат изумителен футболен отбор, който разпердушини хегемонията на досадния картелелитни клубове и при астрономически коефициент от 5000-1 в заложните къщи –същият, какъвто е обявен в случай, че Елвис се появи отнякъде жив и здрав –стана шампион на Англия, с бърз и възпламенителен футбол, спартански колективендух, фантастично гласовити фенове и… ДЕСЕТ точки преднина.

Защото… наставникът им, Клаудио Раниери, еедин от най-очарователните, остроумни и интелигентни джентълмени във футбола.Той водеше отбора си на пица след всеки мач без допуснат гол, след триумфа несе втурна да натрива злобно носовете на всички, отписали го в началото насезона и пропусна ключовия мач на съперника Тотнъм с Челси, хващайки вместотова полет до Рим, за да обядва със своята 96-годишна майка. What a guy!

Защото… Сред феновете на Лестър Сити е85-годишната Джени, дъщеря на бившия капитан на лисиците Джони Дънкан, с койтоклубът постига предишния си най-голям успех в елитната дивизия – второ мястопрез…1929 година! Джени не пропуска мач. Същото може да се каже и за Тим иСерж от Kasabian, стига да не са на турне, разбира се. Те бяха в шок, когато в първиямач от сезона Клаудио Раниери накара футболистите си да излязат на терена подзвуците на тяхното парче “Fire”. Честна дума, това ме развълнува повече от която ида е музикална награда, спечелена от групата през годините. Направо не знаех къдесе намирам, сподели по-късно талантливият и предан Серж.

Всичко това само 14 години след като клубът бепред фалит и осем след като изпадна в трета дивизия.

Но освен заради футболът, Лестър еизключително куул място…

... защото е най-процъфтяващият мултикултуренград в света. Лестър е център на едно преливащо от енергия и нови идеи младообщество, микс от култури и хора, които съжителстват в завидна хармония. Освен английски, в града се говорят още 70 езика. Вече има и немалкаизточноевропейска колония. Религиозната нетърпимост тук е сведена до минимум –в Лестър 190 християнски църкви не си пречат с 28 джамии, 22 индуски храма, 7сикхски гурдавари, две синагоги и един джайнски храм. На някои места има джамиянепосредствено до църква, но това не дразни никого.

... защото през 2012 година там откриха най-значимата археологическа находка впоследно време – костите на крал Ричард Трети, един от най-хулените монарси наОстрова, (донякъде несправедливо), обвиняван в убийството на своите двама племенници идраматично описан от Шекспир като лукав владетел с уродлива външност. Намиранетона костите му под един паркинг бе световна новина. Тогава градът се обедини заисторическо погребение, а тази година – за историческо празненство.

… защото вЛестър са най-добрите къри ресторанти в Европа.

… защото там, вспираща дъха футуристична постройка се намира Националният Космически Център,едно от малкото места, където можете да видите изложен истински космическикораб “Союз”.

… защото половината град е застлан с красивипаркове, нито един от които не си прилича с другите. Същото може да се каже иза множествата арт и културни центрове и зали, сред които на очи бие поразителнатаархитектура на театър Curve.

В Лестър е роден разкошният Джон Дийкън,написал ultracool бас линии като тези на “Under Pressure” и “Another One Bites The Dust”, и демонстриралбезупречен стил и класа с решението си да стои колкото се може по-далеч отсегашната версия на Queen, която представляваедна зловонна гавра с паметта на тази някога велика група. (No Freddie = no Queen).

На Лестър трябва да благодарим и задето отгледасър Дейвид Атънборо – може би най-благородното и благо присъствие, някога озарявалотелевизионен екран, автор и създател на поредица от вълшебни и наистина полезнидокументални филми – безценен дар за все по-видиотения зрител. 

От тук е искандалният упадъчен принц на черния хумор в модерната британска драматургия –Джо Ортън, гений и развратник, произвел впечатляваш обем оригинални творби закраткото време преди да бъде пребит до смърт с чук от полуделия му любовник,който след това се самоубива.

За любителите на джънк, сред които гордо сечисля и аз, Лестър печели допълнителни coolness точкизащото е роден дом на Walkers Crisps. Това което тукнаричаме „чипс”, там му викат криспс, а чипс за тях са пържените картофи. А,както знаем, чипсът е храна за Богове – кой не обича чипс? (Всъщност, доста хора, ноте не знаят какво изпускат.)

И накрая Leicester rules, защото принуди едно от топ лицата на водещотопредаване по Al Jazeera да каже: Не ми се случва всеки денда открия емисията на Al Jazeera с думите – добър ден, първоотиваме в Лестър!.