Когато го видиш за първи път – Бен е едновременно елегантен, но и агресивен, което ни харесва. Бен Скинър е професионален сърфист.

Вълните спират да ехтят, сякаш погледът ти попада в едно потънало време, а в един момент Бен изплува с коса изгладена, преборил поредната стръмнина, укротяващ шума, застанал на дъската, готов за следващата вълна. И той, точно като останалите, все търси перфектната вълна.

Единадесет пъти европейски шампион, в момента номер 3 в света, появата му винаги очертава с гръм всяко състезание; и наистина, как да бъде другояче, когато онова очарование от елегантност и агресия е неповторимо. И пореден пукот на вълни, небето притихва за миг, заплашително наближава, а той със страховита грива и порив на вятър се задава, за да се впусне стремглаво по новата стръмнина.

Откриваме Бен Скинър, британец, в Калифорния, за разговор в поредицата ни “Следващите 25 с VIVACOM”.

Константин Вълков: Спомняш ли първата “перфектна вълна”, която видя?

Бен Скинър: Да, разбира се. И все пък търсенето на “перфектната вълна” продължава. От дете, когато започнах да карам сърф, винаги съм търсил по-добрите вълни. Много пъти се е случвало да видя “перфектната вълна” или поне онази, която смятам за такава. Навярно първият път е, когато бях във Франция, баща ми беше там, семейството ми, тогава видях “перфектната вълна”.

КВ: Очевидно да говорим за сърф не е същото като това да си на сърфа пред самата вълна, опиши ни чувството.

БС: Вдъхновяващо е, неописуемо. Нещо уникално, чувстваш се като пред лавина, която те преследва в планината. Усещаш страх, но в същото време е и много красиво. Усещането понякога дори е за спокойствие, за покой. Има толкова много видове вълни, зависи от това, което търсиш. Ако вълната е голяма, страхът може да надделява, но точно този страх превръща сърфа в нещо страхотно.

КВ: На 13-годишна възраст вече имаш две титли, но кой помагаше с пътуването, логистиката. Все пак това не е като да играеш футбол в парка, караш сърф и тренираш на определени места, а си бил още дете.

БС: Майка ми и баща ми вярваха в мен, подкрепяха ме, разбираха, че искам да карам сърхф и бях истински щастлив в това отношение. Помагаха ми да сбъдвам мечтата си. Помогнаха ми от Quiksilver, които започнаха да работят с мен от 11-годишна възраст. Правили сме много събития заедно, тренировъчни лагери. Но основно моите родители застанаха зад мен.

КВ: Мислил ли си за друга кариера?

БС: Навярно такава кариера е компанията, която създадох, Skindog Surfboards, която се намира в Нюкий, Югозападна Великобритания. Компанията работи много сериозно, бизнесът се развива добре. Ние правим между четири и шест дъски дневно. Работим и за други брандове. Тъкмо започнахме да ги продаваме в целия свят. Сега съм в Калифорния и по тази причина, ще се срещам с някои магазини тази седмица. Вижте, мисля, че е важно да правиш нещо, което наистина обичаш и харесваш. Всяка сутрин като се събуждам искам да правя нещо, което обичам и в момента се занимавам с това.

КВ: Какво внимание обръщаш на конкурентите си. В сърфа всеки се състезава сам, интересно ми е до каква степен се влияеш от постиженията на другите.

БС: Лонбординг сцената е много интересна, страхотна е, ако трябва да съм честен.  Навярно това е една от причините, поради която се влюбих в лонгборда. Състезанията, усещането да принадлежиш към едно семейство, цялата ориентация на всичко е направена така, че ми харесва. Ние се събираме от целия свят, от различни места, всякакви хора, но въпреки това се разбираме много добре. Приятели сме, караме сърф заедно извън състезанията, извън събитията. Гледам всички останали, всеки от тях може да спечели някое състезание. Но това се случва по един различен, приятелски начин. Знам, че когато карам сърф с добри сърфисти, аз също ставам по-добър. Това зависи за всеки спорт, разбира се. Щастлив съм, че успях да стана част от това страхотно лонгборд общество. Страхотно е, това мога да кажа.

КВ: Все пак, обяснете, каква е разликата между лонгбординг и шортбординг?

БС: Погледнато отстрани, лонгбордите са 9 фута (около 274 см), докато един шортборд се движи между 5 и 7 фута. Основната разлика е, че когато караш лонгборд ти използваш цялата дъска. Докато на шортборда си статичен. По свой собствен начин и двата типа дъски са страхотни. Харесвам да карам и шортборд. Зависи и от времето, от мястото, където карате.

КВ: Кога разбра, че си добър в това, което правиш?

БС: Не съм сигурен, че го разбрах просто ей така. Сърф – това е нещо, в което просто се влюбваш, харесва ти да го правиш. Първоначално започваш да караш сърф, а в един момент осъзнаваш, че това е нещото, което искаш да правиш. Така че в един момент се случи така, че искаш да го правиш всеки ден. А когато достигнеш до финали, печелиш състезания, тогава вече си казваш – добър съм в това, което правя. Добавете и още нещо. Сърфът е начин на живот, усеща се като наркотик, искаш да го правиш всеки ден. Дали се състезавам, дали съм добър или не, няма значение, просто много ми харесва да го правя.

КВ: Освен хубавите неща, извън любовта към сърфа, помниш ли първите проблеми, с които се сблъска – финансови проблеми, травми, каквото и да е.

БС: Разбира се, да, но първият ми проблем беше да нося дъската си на плажа (смее се). Наистина, това беше, дъската е толкова голяма, а аз бях малък. Това е първият ми проблем. Днес децата ми могат да карат по-малки и удобни сърфове, важно е да са с подходящата екипировка. Но като аз бях дете, спомням си, носих дъската на главата си, за да я довлека до плажа.

КВ: Как мислиш, добре ли е да се занимаваш професионално със сърф днес?

БС: Не мога да определя дали има по-добри и по-лоши времена. Мисля, че да се занимаваш със сърф е по-трудно тези дни, защото привличането на спонсори не е лека задача. За да можеш да си осигуриш доход, който да ти позволи да се посветиш на сърфа. Няма чак толкова пари в сърфа, но спортът се развива. Добре е, ако успееш да намериш своя собствена ниша, тогава си уникален и компаниите ще проявят интерес. Но с Интернет и останалите неща, сърфа се промени драматично. Също така и работата на онези, които се занимават със сърф. Заради социалните мрежи светът е различен. Днес е по-трудно, но спортът се развива. Ако се справяш добре, има шанс.

КВ: Кое е по-важното, когато се озовеш пред опасна, голяма вълна. Техниката или инстинкта?

БС: Инстинктът е много важен. Това е нещо, което не може да се научи. Инстинктът е нещо като природен талант. Техниката идва с учене, време, усилия. Добрият сърфист има и от двете. Важно е да правиш това, което усещаш за правилно.

***

„Следващите 25“ е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg

25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM. За повече информация посетете www.vivacom.bg