Открихме Нанси Бейрън за първи път, когато през 2014 година излезе  книгата й “Palm Springs – The Good Life”. Кое ли ни привлече повече тогава – дали “Palm Springs” или “The Good Life”, не помним. Със сигурност фотографиите там.

Нанси Бейрън е много интересен фотограф – открива и документира, без допълнителна лична преценка, екзотичната субкултура, която е точно там, наблизо до нея, навсякъде из Палм Спрингс. Все неща, които понякога подминаваме, а тук – в нейните фотографии, по някакъв странен начин започваме да се взираме в детайлите и всъщност откриваме, че е възможно и ние да сме попадали на тези цветни контрапункти без да им обръщаме необходимото внимание.

Накратко – Нанси снима онова, което се случва около нея. И то винаги в местата, където живее – Чикаго, Лос Анджелис и Палм Спрингс. Сега излезе и новата й книга, продължение на “Palm Springs – The Good Life”. Нарича се “Palm Springs > The Good Life Goes On”. Какъв по-добър повод от разговор с нея.

Константин Вълков: Възможно ли е изобщо Палм Спрингс да бъде фотографирана като дестинация, която не е туристическа. Сякаш туристическото е част от Палм Спрингс. Какво е да живеете там?

Нанси Бейрън: Това се опитвам да направя с книгите си за Палм Спрингс. Единственият начин да усетиш този малък американски град е като живееш там. Опитвам се да пресъздам това във фотосериите ми за града. Палм Спрингс стана мой втори дом. Признавам, че не познавах как живеят богатите там, както и онези в туристическите курорти.

КВ: Всъщност как Палм Спрингс се превръща в туристическа атракция?

НБ: Палм Спрингс е създаден с тази идея, да бъде град с курорти. Жителите на южна Калифорния започнали да идват, заради добрия климат и здравословните възможности за почивка. Тъй като им харесвало целогодишно да имат достъп до здравословните възможности, които предлага града, постепенно започнали и да се установяват в него. Градът е едно спокойно пустинно място. Близостта му до Лос Анджелис и обикновеният начин на живот са притегателна сила, която го превръща в отличен избор за холивудските звезди. Много често договорите им изисквали да бъдат по-дълго време в или около Лос Анджелис и те избират Палм Спрингс.

КВ: Във фотографиите ви виждаме интересни дизайн артефакти, какво открихте в Палм Спрингс, какво ви вдъхнови?

НБ: Класическата испанска архитектура, която е подходяща за този пустинен климат, особено конструкцията на покривите. През 40-те години много архитекти са открили, че точно в Палм Спрингс могат да се възползват от наличието на пространства и свободата, която им се предоставя. Така са се получили много архитектурни шедьоври.

Аз лично се вдъхновявам от светлината в пустинята. От климата. От хората. И от почти нестихващите възможности да откривам нови неща в този малък град.

КВ: Бихте ли живяли там постоянно – в град с около 50 хиляди жители?

НБ: Макар да съм понастоящем базирана в Лос Анджелис, заради ангажиментите, които имам, бих се преместила в Палм Спрингс. Защото това е малък град, но с изключително софистицирани жители, интересни хора, пък и е в пустинята, на хубаво място. Има музеи от световна класа – The Palm Springs Art Museum, както и Palm Springs Art Museum Architecture and Design Center. Роденият във Франция Реймънд Лоуи, който е нещо като бащата на американския продуктов дизайн, е живял тук. Той е провокирал една непрестенна дизайн-иновация в града. Неслучайно Палм Спрингс постоянно се появява в проучвания като едно от най-добрите места за живот в Щатите. Тъй че идеята за постоянно преместване в Палм Спрингс ми харесва.

КВ: Името на поредицата ви фотографии от Палм Спрингс е “The Good Life”, а коя е тъмната страна на живота там?

НБ: Без съмнение изборът ми на фотографии от Палм Спрингс е субективен. Идеализирам града в работите си. По-скоро те са импресионистични, отколкото чиста документалистика. Това е страната на града, която аз виждам и която привлича повечето посетители. Малките неща от живота, които фотографирам, имат за цел да извикат едно особено усещане за живота в Палм Спрингс, илюзорна картина донякъде, а не точен и стриктен портрет.

КВ: Когато планирахте подобна книга, имахте ли и друга дестинация предвид или веднага се спряхте на Палм Спрингс?

НБ: Преглеждах крайбрежни къщи. Защото покупката на такъв дом е емоционална стъпка. И колкото и да обичам океана, нито едно друго място не ми е харесвало като Палм Спрингс. Бях съблазнена от многопластовата красота, която открих тук.

КВ: Перфектният ден на плажа за вас?

НБ: Да се разхождам, гледайки хората, които се наслаждават на водата. Да лежа с хубава книга в ръка, говорейки си със съпруга ми или дъщерите ми.

КВ: Какво взимате с вас за подобна почивка?

НБ: Не много неща. Лятото е за обикновените неща. Слънцезащитен крем. Телефон, пълен с много хубава музика. Добър фотоапарат. И аз съм щастлива.

КВ: Съвет – как да разглеждаме книгата ви?

НБ: На сянка със студено питие в ръка. И да оценявате малките богатства, които могат да бъдат открити навсякъде около нас, особено когато имаме време да им се насладим.

***

„Следващите 25“ е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg

25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM, наградена от speedtest на OOKLA. за повече информация посетете www.vivacom.bg