Малко уморена на летището, чакам пореден полет към Рим.

Издадох книга, което не ми се беше случвало от 8 години. Гери Турийска ме преследва до дупка и накрая събрахме един малък сборник с разкази, снощи беше премиерата и съм още в лека еуфория. Иначе не спирам да пътувам между София и Рим, да работя, ето сега подготвям самостоятелен концерт на 24 март в камерна зала България. Ще пея Росини- композитор, който в България е познат само със Севилския бръснар, Пепеляшка и може би Италианката в Алжир, а тази година се отбелязват 150 години от смъртта му и реших по този повод да направя един концерт, в който да покажа по-неизвестните му произведения – песни, камерни арии и арии от драматичните му опери. Нямам търпение.

Приемния изпит в детската музикална школа към музикалното училище, била съм на 4. Петдесетина дечица стоим във фоайето на старата сграда на музикално училище, викат ни един по един и ни карат да пеем песнички. Аз пях великия хит “Теменужка мила дружка”. Тотален траш метъл. Приеха ме и така се започна.

Тази седмица бая си поревах, ревах дори на Формата на водата. Иначе вчера се счупих от рев. Първо от напрежение, после от гняв, после от вълнение, накрая от умора.

Интернет.

Шумна, импровизатор, реактивна, смешна, пич.

Нахалството и когато дъвчат и преглъщат шумно.

Ок. Ситуацията е следната. Работех в една телевизия, тя вече не съществува, така че мога да го разкажа без притеснение, че ще има последствия. Та, работя в тази телевизия, асистент на “програмен селектор” каквото и да значи това. Общо взето, работата ми е да гледам сериали, да отбелязвам кои си струва да купим и после да пиша на продуцентите на сериалите, че много искаме да работим с тях. Пиша дълъг прочувствен мейл как за нас ще е огромна чест да работим с Warner Bros. И по грешка го пращам на FOX.

Нямам. Не обичам да харча пари за вещи. Скъпите неща ми ги подаряват, ебати късмета.

Много съм млада, сигурно не се е родила още, но ще е някаква адска сачма. Но ако мога да бъда смела в признанията си, според мен би било много гъзарско да ме изиграе Уил Феръл.

Всичко готвя без мусака и супа топчета, защото не ги ям и не ми се налага.

Е, тука имаме тежък case of rejectment issues и тежък case of not being Beyonce. Иначе, в по-ежедневен план, имам фобия от домакинска стълба. Представям си как падам и си избивам предните зъби и това ме вцепенява.

Абе, едно куче ме нападна преди няколко години, ама му простих. Виждаме се понякога, все още се обръщам към него с “Простако”.

Натюрморт с кълвач на Том Робинс. Накара ме да разбера любовта по друг начин. После ме накараха да прочета книга на Еклисиаст, ма нищо ново под слънцето.

Дейвид Боуи, Бил Мъри, Брайън Фери. Все едно не знаеш.

Няма такова, аз срама си го нося с гордост.

Ся искаш да кажа някой Трюфо, Фелини, нали? Не, най-великият филм на всички времена е The Birdcage.

Тази сутрин. В простотата и логиката на живота, дори когато ми поднася тъпотии.

Ковънт гардън, да се снимам във филм и една колаборация със Стругаре.

Ще почнем с нещо на Боуи, “Ashes to ashes” звучи логично, после задължително “Slave to love” на Фери, после искам да има парти. На погребението ми задължително хората трябва да пият и да се смеят. И ще свърши с нещо мегаломанско, увертюрата от Вилхелм Тел примерно.