Доктор Марияна Тодорова е учен, футоролог, експерт по контрафактичен анализ и прогнозиране. Ето какво ни каза тя – за бъдещето на България и Европа, за VR и смесената реалност, за изкуствения интелект и за идеите си срещу фалшивите новини.

Контрафактичният анализ е анализ, който се прилага към миналото. Какво би станало, ако Сталин не беше починал в годината, в която умира или ако Хитлер беше победил през Втората световна война, тогава ние правим алтернативни сценарии как  би се стекла човешката история и какви последствия би имало, каква промяна би могла да настане. Аз реших този контрафактичен анализ да го ползвам за това, ако нещо в миналото се е случило по друг начин, какви последици би имало за бъдещето или ако ние грешим за някои основни човешки концепции като например, залагайки на консуматорството и капитализма, ако изберем алтернативен път сега или ако сме избрали такъв в миналото, какво би могло да бъде и бъдещето. Също така гледам на контрафактите като конструирани факти, които не са истински, но имат същото или по-голямо и силно въздействие върху реалността като реалните факти. Ще дам пример със слуховете и хипотезите.

Pixabay

Знаете, че битуват много конспиративни теории, знаете също така, че за Брекзит много английски политици работят години наред, говорейки срещу Източна Европа, срещу емигрантите, които нахлуват и са конкурентоспособни на техния пазар. Това бяха маргинални политици като Найджъл Фараж, но те успяха за 10-15 години дотолкова тези слухове и хипотези да ги наложат като мейнстрийм, като официален тренд, че в крайна сметка постигнаха резултата, който искаха. И по същия начин и на фалшивите новини аз гледам като на конструирани факти с цел да се влияе на реалността. Или да се опровергае някаква съществена и важна информация. Или да се пусне някаква, която да въздейства и да отклони публичното и общественото мнение в някаква посока. Те са продължение на пропагандата, на дезинформацията. Не се използват само в политически аспект, а и в икономически като черен пиар, но и затова са толкова успешни, защото имат и поле за изява, каквито са социалните медии. Там ние пребиваваме в една среда от приятели и „приятели“, тъй като нашите приятели във фейсбук не са наши физически приятели, непременно. И когато те споделят нещо на своята страница, ние сме склонни да се доверим, защото това е информация, споделена от приятели. Има различни способи да се цитират тези новини – с много фалшиви сайтове, които имитират в абревиатурата си официози. И всъщност така мултиплицирането на тази информация добива наистина тежест и те много трудно може да се направи разлика – реални или фалшиви новини са. Но това, което е интересно е, че в епохата на социалните медии, изобщо на интернет, хората създават едни малки общности, те се разделят по интереси. Това са така наречените ехо стаи, в които тези, които пребивават в тези стаи, които следват определени теми – имат сетивата да чуват само това, което им харесва и това, което искат. Те не искат да чуват различното мнение, критичното мнениe. И затова се създава един балон, едно вакуумно пространство, в което отекват само техните мисли селективно. И няма как всъщност да преборим лесно фалшивите новини, защото в епохата на интернет и на свободата информацията всъщност има един парадокс – че се създава малки капсулирани общности, които искат да чуят и до тях да достигне само това, което те искат. Трябва да се преборим с този феномен. Как? Моята теза е, че те са конструирани факти. Бидейки конструирани факти в определени области, ние можем да направим прогнози в кои области би имало такава контрадезинформация и пропаганда, защото това винаги става с някаква цел в икономически, в социален, в политически аспект. Можем да прогнозираме какви ще са следващите фалшиви трендове и новини и да се опитваме да противодействаме – като ангажираме важни лидери на мнения, политици и други отговорни лица предварително да опровергаят това, което ще се лансира. Трудно би било, но не невъзможно да отграничим истината от фалша.

Например в сферата на политиката . Ако възприемем тезата, че светът върви към мултиполярност, т.е. от една доминираща сила, каквато е Америка към възраждането  и издигането на други суперсили, каквито са да речем Китай, Южна Корея, Русия частично, (там има едно технологично изоставане), можем да прогнозираме, че на терена на геополитиката ще има множество фалшиви новини, които ще се продуцират. От една страна, тези, които не са доволни от политиката на Тръмп, ще се опитват непрестанно да го тикат в по-тесни взаимоотношения с Русия и Китай, така че да възвърнат популярността на политиката, която демократите водят за по-голяма независимост и за отстояване величието на Америка по друг начин. От друга страна, самата Америка и Западна Европа и мозъчните тръстове, които се занимават с тези въпроси, ще виждат заплаха в Китай в опита той да се наложи като икономическа и политическа сила. Нормално е да очакваме доста фалшиви новини по отношение на политиката, целите и намеренията на Китай. Разбира се, знае се, че Русия доста е активна в кибервойните, в хибридните войни, би могла да ползва целите и средствата на дезинформацията за един не толкова обединен и консолидиран Европейски съюз, за една отслабваща Америка и за един Китай, който все още не може да намери пътя за своя възход. Фалшивите новини се ползват и когато искат да дискредитират една личност. Миналата година имаше изследване на една софтуерна компания Тренд микро, която беше казала, че една кампания срещу една личност или компания струва около 400 хил. долара, със съответния план за действие, сценарий и разгръщане на новините, така че да има натрупване, постъпателно въздействие. Ползва се срещу отделни личности, бизнеси и наистина е много важно да се реагира навреме. От друга страна, в епохата на виртуалната и смесената реалност ще е все по-трудно за хората да отличават това истинното от това, което е някаква илюзия, или някаква фикция. Човек трябва да изгради това умение да различава фалшивите новини и грешната информация. Какъвто и изкуствен интелект да има или софтуер, много по-трудно е той да филтрира и контролира потока от новини.
Затова хората винаги трябва да проверяват източника, да видят дали това е благонадежден сайт. Можем да отправим критика и към големите компании, които печелят благодарение на интернет, Гугъл, Фейсбук, Амазон и др. За тях е важно да има генериране на трафик в определен сайт, тъй като това способства по-добър начин да се правят реклами. Много често това са сайтове, които преувеличават, правят много атрактивни заглавия, изкривяват ги, само и само да привлекат вниманието. Затова е важно да се проверява източника винаги, да се търси повече от един информационен канал за тази новина,  тъй като обикновено когато тя е фалшива, тя не е толкова мултиплицирана и когато касае някакъв международен проблем да търсят освен българската медиа, някоя световноизвестна медиа как тя го отразява. Особено мнителни трябва да бъдем, ако тази новина е продуцирана само в социалните медии и не е свързана с друг източник, който е независима медиа.

България е част от Европа, тя ще следва някаква определена конюнктура и мейнстрийм, има много надежди с европредседателството. Важно е темите, които сме заложили като приоритети, по тях да бъде проведен стойностен дебат и да има съответните решения, които да имат и законодателно измерение. Темата за Западните Балкани е много добра. На мен ми се искаше да се говори повече за икономика, за нови работни места, за бъдещето на професиите, за това, че до 20 години 40% от професиите са застрашени и биха могли да изчезнат. Т.е. за бъдещето на работния пазар на Европа. Можеше да се говори за София като дигитална столица, за това, че тук има една микроекосистема на IT специалисти, които биха могли да привлекат още инвестиции в тази посока. Надявам се в ход да се случат нещата. За Европа е много важно тя да остане консолидирана, да се върви към процес на разширение, на интеграция. Да се преборим с евроскептицизма. Защото алтернативата, която виждаме за възраждане на политическия консерватизъм, на затварянето и възраждането на национализмите, освен да доведе до Европа на няколко скорости, няма с какво друго да допринесе. Европейският пазар би бил конкурентоспособен и силен само ако остане единен.

В световен мащаб това, което футуристите следят, е следващите големи неща, които ще доведат до кардинални промени. На първо място това е смесената реалност. Това е начин, по който ние да взаимодействаме с дигитални обекти. Нашият мозък да не може да прави разлика, че всъщност това не са истински материални обекти и предмети. Ще има огромно приложение в сферата на забавленията, на всякакъв тип игри, на хазартната индустрия, нов тип детски играчки ще се изработват, в туризма ще можем да посетим всяко едно място на Земята, защо не и от Космоса, ползвайки само тези очила или тип маски, по които различните фирми работят. Ще могат да се правят в медицината хирургически интервенции. Или когато вие решите да смените интериора на вашето жилище или офис. Ще можете да разполагате дигитални мебели навсякъде, холограмни образи, за да видите как изглежда или да се пазарува изцяло онлайн, да се пробват дигитални дрехи. Има хиляди измерения – в туризма, в медицина, в индустрията, забавленията, в сексиндустрията, тя няма да изостане. В правенето на кино, филми, медиите доста ще се трансформират. Но е много важно да се води този дебат сега. На 22-рия час мозъкът спира да прави разлика кое е действително и кое виртуално. Ако ние нямаме адаптационен отговор какво ще се случва, може да настане тотално отчуждение, тотално пребиваване в този тип среда, защото тя ще ни дава заместител на всичко. Ще може да срещнем всеки и да му кажем всичко, да се държим като герои, да победим в измислени виртуални битки, да изконсумираме всичко, което искаме. Т.е. този свят ще бъде доста по-привлекателен и по-достъпен от реалния, на по-ниска цена, но това може доста да ни ограби като социални същества и още повече да ни затвори.

Вие виждате какво е въздействието на мобилните телефони, на интернет сега. Представете си тази атрактивност, пъстрота и възможности в средата на виртуалната реалност. За този дебат ние имаме още 5-10 години, защото технологията ще се случи, всички големи компании инвестират в тази посока. Трябва да сме готови, не бива да отричаме. Защото ще има много ползи за хора, които са в неравностойно положение, те ще могат да имат усещане и изживяване като нормални хора, това би могло да им помогне и те да се възстановят и да оздравеят. Не трябва да гледаме само на едната крайност или да гледаме на бъдещето с очакване непременно за някакъв катастрофичен сценарий. Но ще има и доста други последици, които ще ни видоизменят и трансформират като хора. Затова и следващото голямо нещо вероятно ще е изкуственият интелект, като първата фаза на изкуствения интелект ще е този, който ни подпомага, този, който е личен асистент и следи за процесите в нашето жилище, за работното място. Той ще е наистина личен асистент с по-ограничени, но доста подпомагащи функции. В един по-късен етап след 2040-50 това, което се нарича генерален и глобален изкуствен интелект – този, който ще е равностоен на човешкия.

Един равностоен или превъзхождащ ни изкуствен интелект би създал нов тип същност, който не е биологичен, не е тленен. Т.е. той ще бъде много по-силен с много по-големи възможности независимо дали той ще пребивава само в интернет пространството и няма да има физическо измерение, или ще оперира в нашия физически свят чрез тяло на робот и аватари. Възможностите, които ще има, са неограничени. Големият въпрос е дали всъщност той ще бъде антропоцентричен. Дали ще има човешка етика и естетика, или ще бъде някаква същност сама по себе си, която ще се развие по много непредсказуеми измерения. И нас ни е много трудно да си представим някаква същност с подобен на нашия интелект каква етика, естетика, морал ще има. Виждате, че имаше миналата година много известен експеримент с един робот София, който апропо получи права в Саудитска Арабия, което е много странно, защото този робот всъщност е с женски образ, а точно в Саудитска Арабия обикновените жени нямат права, но роботът жена София има. Бяха я оставили да се учи известно време от социалните медии, тя беше казала, че иска да унищожи хората, беше развила някакви фашистки възгледи, просто защото в социалните медии доминира ксенофобията, напимер. Илън Мъск беше предложил изкуственият интелект да бъде с отворен код и всеки да му придава някакви характеристики. Така ще има някаква рефлексия на отражение на нивото на човешкото съзнание. Но виждаме, че това ниво все още не е толкова хуманно, все още по-скоро клони към агресия, към враждебност, към доминиране по силови белези. В най-добрия случай, ако остане с отворен код, този изкуствен интелект ще отразява самите нас. В най-лошия случай той ще има възможностите да пренапише своя софтуер, може да реши да прави нови вселени, нови експерименти. Трудно е да се прогнозира, защото ние винаги изхождаме от себе си, ако изхождаме от себе си, знаем, че човешкият стремеж е към еволюция и прогрес, т.е. това е за овладяване, колониализиране, създаване. Човекът иска да е бог, да е демиург, създател. Ако този интелект изкуствен прилича на нас – това е пътят, тогава ние можем да станем просто средство. Но ако има съвсем други измерения, може пък да се окаже, че наистина искат да ни подпомогнат, да ни подсилят, да имаме възможност да опознаем себе си и наистина да подсилим нашия естествен интелект. Това, което технологичните оптимисти очакват. Но това е едно откритие, за което ние имаме може би 15-20 години в най-добрия случай  технологично време.

С позитивен знак, ако национализмите в примитивен аспект бъдат преодолени, ако хората успеят да запазят своята идентичност, която е базирана на някаква национална принадлежност, но същевременно се знае, че те са граждани на света и на планетата и трябва да станат по-отговорни не само към територията, в която пребивават, но и към цялата планета. Едно съзнание, което да е повече ориентирано към екологията, към ресурсите. Към такъв тип развитие на индустрии, професии, които са по-хуманни, по-креативни, щадящи към природата и околната среда. Всичко зависи от това доколко хората ще успеят да се адаптират към новите реалности и когато роботизацията и автоматизацията изземат голяма част от работните места, да бъдат търсени други такива, които до голяма степен отразяват творческата същност на човека. За тях винаги ще се намери ниша. И същевременно да има грижа за тези, които по-трудно се адаптират.
Затова тук е мястото да отворим съвсем малка скоба за темата за универсалния базов доход. За това когато масовото производство стане автоматизирано и роботизирано, докато хората се ориентират какво да правят със себе си, как да осмислят себе си извън труда – те трябва да имат някакъв осигурен минимален доход, който да ги поддържа на екзистенц-минимума, така че да не създаваме нови маргинални групи и общности. Трябва да се намери това най-малко общо кратно, което да обедини на друга ценностна основа европейските граждани. И в света, аз вярвам, че трябва да има регулация, и тази регулация към момента трябва да се прави само от държавата, няма друга структура или организация, или институция, която да е готова да изземе тази функция. Т.е. всички нови технологични научни открития трябва да подлежат на регулация.  Защото аз не съм съгласна с тезата, че науката е ценностна неутрална и че всъщност откритията не са нито добри или лоши, а хората решават какви са приложенията. Не, правейки едно откритие, ние сме достатъчно разумни да преценим така както навремето е било с ядрената енергия и ядрената бомба. Така че не трябва да се отдаваме на любопитството и на изкушението докъде можем да стигнем, а трябва да водим тези дебати. За да можем да осмислим тези промени и да се подготвим за тях. Да изработим съответната правна и регулаторна рамка, та че всичко да подлежи на разумен контрол.