Ето че се изниза и третият понеделник на януари, или т.нар. “Blue Monday” – традиционно най-тъжният ден от годината. Моментът, в който осъзнаваме, че промени няма да настъпят просто така, само задето е изтекла астрономическата година или понеже е дошъл Банго Васил, че да ни избави от тегобите. Денят е все така кратък, а зимата реши да се върне от отпуск, само и само да попари няколко заблудени кокичета. Тази година най-тъжният понеделник ни отне нещо любимо.

Шоуто трябва да продължи, а декорът е за спешна смяна.

Ако не искаш снегът да те затрупа и да запечата грижите ти завинаги под дълбоки ледове, трябва ежедневно някой да ти сипва сол на главата.

Тези, които у дома нямат малки държавни администратори, имат повече солени запаси за ръсене.

Докато останалите миришат на полир, сапун и ягоди.

Впрочем, последното май няма да е зле да се включи в Истанбулската конвенция.

А снегът ръси ли, ръси… и призовава към кротка хибернация.

“Не пазете тишина, говорете. Няма да разсърдим чужденците. Най-много да разсърдим някой местен.“, призовава Светослав Иванов.

Зачудихме се и ние дали да не се оплачем. От години сме свидетели на монопол над дъвките. Има само един вид, при това гаден.

“Животът приключва в деня, в който замълчим за нещата, които имат значение” – Мартин Лутър Кинг, рожденик.

И все пак можем ли да те зарадваме с нещо? Най-страшното мина – вече е вторник.