Чувствам се отлично! Хващаш ме в колата, чакам един камион да дойде и да вземе едно пале с книги от склада.

Подготвям премиерата на книгата ми Мечти и кошмари, която ще се състои на 1 декември в Централния военен клуб. Гост-звезда ще е моят ментор и приятел Анди Цауг, който идва от Швейцария специално за събитието. Той е топ готвач, носител на звезда Мишлен и на него е посветена отделна глава в книгата ми, тъй като това е човекът, от когото преди години се вдъхнових да отворя собствен ресторант. Та… готвя събитие и се вълнувам истински.

Вземането на сестра ми Гергана от родилния дом. Това, което точно си спомням, е не бебето или срещата ми с нея, а как сме с татко в колата, аз съм седнал отзад и той кара към родилния дом в Княжево.

Беше, когато пишех предговора на книгата си и исках да изкажа благодарност към цялото си семейство. При изписването на думите „в памет на баща ми“ не можах да удържа сълзите…

Нямам отрова, имам само хубава храна.

Непримирим мечтател, луд на метла.

Не знам дали е точно качество, но се вбесявам, когато хората не мислят върху това, което правят, както и когато бездействат, не се развиват и се задоволяват с посредствеността.

Описал съм точно този момент в книгата, защото беше преломен в живота ми – когато отидох на специализация в Швейцария като главен готвач на бившия Японски хотел, най-големия за времето си в България, а там в кухнята на ресторанта разбрах колко малко знам и колко много трябва да уча. Бях смазан и засрамен… После обаче се изправих от дъното на този срам и… стигнах дотук.

Професионалното оборудване в кухните на моите ресторанти – това са най-скъпите ми покупки.

Аз ще се изиграя. Правя така, че никой да не може да ме изиграе.

Много неща умея да готвя добре, но ако трябва да ти сготвя само едно, ще е печен джолан със сос с манатарки.

Нямам страхове. Имам мечти.

На 8800 метра близо до Еверест. Мислех си, че самолетът, с който летяхме на панорамна обиколка около върха, може да падне.

Чета доста, но последното, което много ми хареса и продължавам да препрочитам откъси от книгата е Любов, любов, любов на Лиз Бурбо.

С приятелите си и с всички, които обичам.

От бързото ми шофиране.

Кръстникът категорично е най-великият. Харесвам го, защото целият сюжет е посветен на семейството, което е над всичко. Също харесвам и Време разделно, защото в него пък става дума за непримиримия дух на българина.

Вчера – бях на родителска среща от 18:30 и ми казаха, че синът ми много е израснал и се е променил в добра посока.Почувствах се много горд с него и щастлив.

Мечтите ми са свързани с пътуване. Искам да отида на места, на които още не съм бил – Рио де Жанейро, Сантяго де Чили, Мелбърн. Африка като цяло също ми е много интересна и привлекателна. Но най-вече искам да съм здрав, както и всички мои близки също.

Надявам се да бъде втори валс на Шостакович.