Константин Вълков: Страхът влияе ли на вземането на решения за един мъж, който е на най-високата позиция? Първо – да вземе нестандартно решение, второ – възможен е страх от личен провал, ако решението не доведе до успешен резултат?

Румен Радев: Мисля, че ако някой ви декларира, че не се страхува – твърдо ще ви излъже. Професията ми на летец ме научи на две неща. Никога да не пренебрегвам страха, но и да го преодолявам. Страхът за мен е важен индикатор за увеличена опасност, но не трябва в никакъв случай да му оставаме подвластни. Трябва да се научим да го контролираме, защото ако се поддадем на страха настъпват едни хаотични действия или – пълна парализа на дейността. И затова не трябва да се оставяме в никакъв случай страхът от провал да ни завладява и да се фиксираме върху него, защото губим ценни възможности.

Изключително важно е с какво време разполага един политик. Да анализира, да оцени обстановката и да вземе решение. Когато това време е малко, това води, разбира се, до повишено напрежение и риск, който влияе на вземането на това решение. Но за мен е важно един политик да има психическата устойчивост, за да бъде адекватен в такива моменти.

К.В.: Кое беше най-трудното ви решение, което взехте от началото на мандата си, или най-трудният ви ден, да речем?

Румен Радев:  Мога да кажа кои бяха най-тежките ми дни. Да – вземал съм много решения, тежки решения, непопулярни решения, но най-тежките ми дни бяха, когато посетих наводнените села в Бургаско, когато се срещнах с мъката и отчаянието на хората, с близките на загиналите… същото изпитах и в Хитрино. Това са най-тежките моменти.

К.В.: Спори се дали пилотите или лекарите са онези, които вземат най-бързо решения, или са принудени на това. Вие на какво сте привърженик  – на бързото или на бавното вземане на решения и бихте ли ни дали конкретен пример за едно от двете?

Румен Радев: Аз съм привърженик на правилното решение. Наистина това са професии, при които понякога секундите, дори части от секундата решават всичко. Но нека да ги разделим. Аз се възхищавам на хирурга. Наистина това са невероятни хора, с невероятна психика, но тяхната психика е насочена към живота на другите. Едва ли мога аз да работя такава професия. Моята настройка е различна. Когато знам, че от моята ръка, от моите действия зависи животът на друг човек. Обратно – ако вкарате един хирург в кабината на изтребител и види, че от неговите действия зависи неговия собствен живот едва ли той ще направи това, което върши и преодолява един летец. Това са две различни планети, това е една тотално различна гледа точка към живота – този на ближния и твоя собствен.

К.В.: Когато вземете решение и в обществото се появят сигнали, независимо от какви групи, че то е грешно към кого се обръщате за второ мнение?

Румен Радев: Зависи в каква област. Затова имам екип и разбира се, че се обръщам за второ мнение, но основно се обръщам към себе си. За мен един държавник трябва да има устойчива ценностна система, защото имаме неговото собствено мнение, продукт на неговата ценностна система. Имаме и мнението на обществото – това са две различни координатни системи и много често мнението на обществото е продукт на медиите. Защото медиите могат да демонизират даден политик, но могат и да му излъскат имиджа дори да е извършил куп прегрешения. Затова пак казвам – много е важно един държавник да има устойчива ценностна система.

Маринела Величкова: А къде е интуицията при взимането на решения?

Румен Радев: Това е наистина спорен момент, интуицията често ти подсказва да вземеш едно решение, но разумът диктува друго. Това е един неизбежен вътрешен сблъсък.

К.В.: По отношение на предишните президенти – първо има ли ценен съвет, който сте получили от някого? И второ – това е личен въпрос – имаше ли някой от президентите, който според вас „вдигна летвата“ високо и по някаква причина му се възхищавате като държавник?

Румен Радев: Първо не съм търсил съвет, а и никой не ми е давал, но от краткия си едногодишен опит бих казал на хората, които тепърва влизат в политиката да не се страхуват да влизат в битки. Една битка е загубена само тогава, когато се откажеш от своите ценности. А дори и да не спечелиш ти постигаш морална победа. Това според мен обогатява политиката с идеи, с позиции и ако те са стойностни рано или късно обществото може да ги припознае и наистина да се въдворят в живота. Що се отнася до предишни президенти това е институция, към която храня дълбоко уважение, както и към всички предишни президенти; според мен, всеки се е стараел да бъде полезен на България и на своя народ по най-добрия начин.

К.В.: Кога един президент разбира вътрешно за себе си дали ще иска втори мандат или не?

Румен Радев: Зависи от отношението към политическата дейност. Според мен за някои хора политиката е поминък, за други е мисия. Аз влязох в нея с ясното убеждение да работя за справедливост, за законност, суверенитет, национално обединение. Много ми е рано да говоря за втори мандат, но ще взема решение, когато преценя.

М.В.: Какво не искате да ви се случи в този мандат? Нещо, което си казвате „Ето това не бих желал да се случва, не бих желал да бъда поставен в ситуация, в която да ми се налага да вземам решение – да заставам срещу или за някого…не бих искал“?

Румен Радев: Аз мисля, че преди малко ви дадох до известна степен отговор на този въпрос. Не бих искал да изпадам в ситуация, в която трябва да вземам решение под въздействието на някакви условия в противоречие с моите ценности. Не мога да ви дам конкретен пример, но това според мен е най-тежкото за един държавник. Политикът много лесно може да вземе такива решения, но държавникът не трябва да ги взема лесно.

К.В.: Аз имам един личен въпрос, който ме вълнува, във връзка със служебните кабинети в България и той е следният – ако на вас като президент ви се наложи да сформирате служебен кабинет бихте ли назначил за негов премиер човек, на когото се възхищавате и дори в някакъв смисъл е по-умен, талантлив, перспективен, по-силен човек от вас? Защото сякаш досега се случва обратното.

Румен Радев: По-силен – зависи с какво? Човек е по-силен, както казахте  – някой с ум, друг с талант, трети със знание, четвърти с воля и т.н. Разбира се, ако съдбата ме изправи пред това изпитание, защото да свикваш служебен кабинет е именно изпитание, ще търся човек, който да е възможно най-добрият, дори ще се радвам той да е по-добър от мен във всички области, защото макар и за няколко месеца той ще управлява. За България е важно да бъде управлявана от достойни, силни, знаещи и можещи хора. Така че нямам абсолютно никакви опасения, никакви притеснения – напротив – търся такива хора.

М.В.: На всички участници в нашия проект задаваме един въпрос, който рисува една прелюбопитна рисунка на прехода от различни гледни точки и той е – ако можете да промените едно нещо през изминалите 25 години – какво би било то? То може да бъде лично, може да бъде и обществено.

Румен Радев: Това, което ще ви дам за пример не е някакъв еднократен акт, а по-скоро един продължителен процес. Но ако можех бих направил така, че България да не бе напусната от над два милиона българи. Това за мен е огромната трагедия на нашето време. Това са хора, които напуснаха, за да търсят щастие и препитание далеч от своята родина. Разбира се – пак казвам – това не е еднократно събитие, това са низ от събития и фактори, за да стигнем до тук. Ето – ако можех нещо да променя – това бих променил.

(Цялото интервю слушайте като podcast на www.darikradio.bg)
***

Интервюто е част от поредицата “Размяна на вратовръзки”. Проект на Дарик радио и egoist.bg

В “Размяна на вратовръзки” участват 25 мъже. За добро или лошо те оставиха следа през изминалите 25 години. Това са 25 мъже, които белязаха работата, идеите, действията ни през последните 25 години. Те са политици (президенти и премиери), актьори, художници, музиканти, лекари, спортисти, учени. Това са само част от мъжете, които оставиха следа в българския обществено-политически и културен живот.

“Размяна на вратовръзки” със съдействието на Мтел, Audi, Dundee Precious, Andrews.