В друг случай Тайван може да напомни на друга страна. Когато приближаваш, дългите, всъщност въздългите крайбрежни ивици, красивият им сблъсък с океана, насечените планини, обширните зелени местности и разпръснатите градове. Неочаквано хубаво е.

Разглеждам и брошура в самолета – Тайван е удивително интересна страна, но пак съм в Тайпе, а там пак вали. И пак е топло, над 25 градуса.

Португалците няма как да бъркат, нарекли са острова Формоза, което значи красив остров, че как иначе. За Тайпе не знам – на мен ми харесва, разбирам го сякаш.

Веднъж оставил куфара си в хотела, веднага, без нито секунда почивка, само студен душ – и веднага по улиците, с чадър в ръка, удивлявам се как нощните пазари, офисите, храмовете, модерните магазини, джаз клубовете, местата за кароеке, японските ресторантчета от окупацията – всички те съжителстват, някак смислено, допълващи се. Един от баровете се казва Marsalis, надниквам, рано е, но е джаз клуб, сигурно привечер е страхотно. В такива градове, когато улиците отвън са големи, а баровете вътре малки, усещането е различно.

Всеки ден вали. Но в един от дните вече заваля непоносимо силно, учтив господин ми каза, че ето там, през онзи вход, излизам и има дълъг надземен коридор с навес до другата сграда, сигурно километър, знам ли, но беше хубаво, криволичещ от едната сграда до другата, под дъжда, но не съвсем.

Понякога в Азия, навярно заради знаците, човек се плаши от метрото, но няма причина. Почти винаги има надписи на английски, а тайванското метро е едно от най-лесните, които съм ползвал. Влизаш и всичко е ясно. Машините за билети – работят по фасулски лесно. Спирките – сякаш винаги бяха точно там, където искам да отида или най-много на една пресечка разстояние. А да наблюдаваш хората в метрото, особено в Азия, си остава интересно занимание.

Една от вечерите, преди да отида на вечеря, метрото спря, слязох, дъждът не беше чак толкова силен и реших да се поразходя. Когато се усили, наблизо имаше книжарница, отворена, пълна с хора. Списания, книги, голяма английска секция. И онова усещане, че след вечеря ще се прибера и ще разгледам на спокойствие всички списания, които си купих. Разбира се, бях изморен и заспах веднага. Този дъжд. Приспива.

***
Всички фотографии са направени с изключителната Motion Eye™ камера на мобилен телефон Xperia XZ1. Материалите са част от поредицата #xperiatravel.