Изчакваме професор Никола Владов пред кабинета му; в операционната е. Появява се след минути – усмихнат е, но и донякъде изморен. Професор Никола Владов е специалист по чернодробна, панкреатична и трансплантационна хирургия. Гостуваме му във Военномедицинска академия.

Константин Вълков: Кога ви е страх?

Страх ме е, когато нещата не се получават така, както аз съм ги планирал. Обикновено ги планирам правилно, но понякога се излиза от владеенето на ситуацията. Тогава се плаша и това е нормално.  Страх ме е за близките ми хора. Много рядко съм песимист, общо взето професията не ми позволява да бъда такъв. Трябва да вдъхвам доверие и увереност на хората. Почти никога не съм песимист.

К.В.: Пречи ли страхът или песимизмът на взимането на нестандартно решение? Страхът от провал…

Не ме е страх от провал. Страх ме е за живота на хората, понякога. Но, това е нормално, според мен, с тая работа…

К.В.: Кой е най-тежкият ви случай?

Едно младо момче, на което два пъти трябваше да сменим черния дроб. Може би това е най-тежкият случай, който сме изиграли изцяло на един дъх. Той беше трансплантиран от жив донор – брат му. На шестия месец обаче се оказа, че черният му дроб не функционира и трябваше да бъде сменен пак. Смяната стана на фона на една много драматична ситуация, свързана с много кървене и много трудноси, при която Господ ни помогна, че се намери дроб за него. Сменихме дроба със здрав, това момче оживя и сега е добре. Беше през 2013 г. и за мен остава най-тежкият и най-комплексният случай.

К.В.: Ако можехте да промените едно нещо от изминалите 25 години, кое би било то?

Не бих започнал здравната реформа по тоя начин, по който я започнаха. Бих дал много обяснения, първо, и тогава бих пристъпил… Има много модели, които могат да се копират. Този модел, който започна в България, не е най-добрият.

К.В.: След 25 години, ако се видим, за какво ще си говорим, според Вас?

Надявам се за настоящето, а не за миналото.

Маринела Величкова: Последното ми интервю с вас беше във време, в което подготвяхте програмата за чернодробна трансплантация. Тогава предизвикателството беше това. Сега кое е предизвикателството пред вас?

За мен предизвикателството сега е да запазим това, което сме направили, да продължи да работи по същия начин. Защото то работи на супер високо ниво. Много е трудно да запазиш равновесие във всичко това, което се случва около нас, и да бъдеш на едно и също ниво през цялото време.

М.В.: Това, предполагам, се отнася и за младите лекари?

Естествено. Много е трудно да запазиш нивото. Има такива, които блесват и изгасват. А, трябва да блестиш постоянно.

М.В.: Кое е онова, което сега звучи като фантазия, но Вие смятате, че погледнато напред във времето може да се случи? Напоследък темата за роботите е много актуална и коментирана…

Роботът във хирургията, наречен „Да Винчи”, вече не е фантазия. Той е абсолютна реалност. В България вече има два или три робота, може би един ден и ние ще имаме такъв. Аз смятам, че най-важното е това, което Ви казах – когато постигнеш едно ниво, да го задържиш много дълго време. Много неща са се променили в медицината в тези 25 години, и то – в положителна посока. Ние можем да си приказваме всичко – че живеем зле или друго… Това не е вярно. Животът си върви, нещата се променят към по-хубаво. Въпросът е с каква скорост се променят. И, ако ги променяме по-бързо, ще бъде по-добре, защото ще бъдем в крак с тия хора, към които се стремим. За жалост обаче ние ги променяме много бавно…

(Цялото интервю слушайте като podcast на www.darikradio.bg)
***

Интервюто е част от поредицата “Размяна на вратовръзки”. Проект на Дарик радио и egoist.bg

В “Размяна на вратовръзки” участват 25 мъже. За добро или лошо те оставиха следа през изминалите 25 години. Това са 25 мъже, които белязаха работата, идеите, действията ни през последните 25 години. Те са политици (президенти и премиери), актьори, художници, музиканти, лекари, спортисти, учени. Това са само част от мъжете, които оставиха следа в българския обществено-политически и културен живот.

“Размяна на вратовръзки” със съдействието на Мтел, Audi, Dundee Precious, Andrews.