Двата свята, между които трябва да избираме, за да сме щастливи или винаги смачкани
Живеем в около два свята.
Единият е корпулентно циничен и напрягащ, а другият е труден за осмисляне, ако вярваш, че портокалитеса заразени със СПИН или че светената вода е най-потентният дял от медицината.И двата свята са въображаеми и изпъстрени от символи, на които сами придавамезначение и стойности.
Взаглавието загатнах за тези светове. Единият е този на собственотони житейско късогледство и придаването на епохален смисълна посредствеността, игнорирайки колко незначителен във времето ипространството е. В този свят често придаваме на прости неща по-сериознозначение, пришиваме му мистичност и конспирации. Свят, в който разсъдъкът ни ена партера на Пирамидата на Маслоу и често самият той е в поза партер.
Важно еда разсъждаваме върху внезапното усещане на Бойко Борисов, че чрезобществените поръчки едни хора растат на шкембета и че корупцията не е ОК. Нодали това е толкова по-важно за нас от доказването на съществуването награвитационните вълни? Да, факт е, че те са предсказани преди век от АлбертАйнщайн без помощта на ДС, а не са приписани на неграмотна магическа жена,чиито предсказания за Трета Световна война още не са се случили. Но също ефакт и че това е първото пряко доказателство за съществуването на чернидупки, възможността да се сливат и е една крачка напред в разбирането наВселената. Докато ние се занимаваме с нещо, което теоретично може би е еднакрачка напред, евентуално, дано, ама надали – към нормализирането ипроветряването на собствената ни кочина.
Да,Вселената е много по-трудна за осмисляне заради невъзможността насобствените ни мозъци да функционират така добре, че реално да разберат закакви мащаби на времето и пространството става дума. Затова и често избират дасе занимават с по-семпли неща като опраскване на елементарни личности, станалиизвестни с природата си на черни дупки – да поглъщат енергията, светлината,таланта и смисъла на миниатюрната ни родина.
Но ездравословно за този ум, преди да загуби прекалено много енергия да мисли заКосмоса, за това как колективната мисъл на поколения представители начовечеството ни приближава към нови въпроси и отговори. Защото този прогрес нее задвижван от алчност и властолюбие, а от най-красивите човешки характеристики– любопитството. Любопитство, което имаме още откакто се намираме в утробата,слушайки странните шумове от някакво пространство, което съществува отвъдмайчината плацента.
Нормалное да се вълнуваме от какво ли не. Нормално е не всеки да го вълнуватсложните теми, на които хора като Айнщайн са посветили мозъците, животите иимената си. Нормално е и не всеки да се вълнува особено от вечно изменящия се идопълващ се отговор на ограничения в пренебрежимата прашинка от време ипространство въпрос #КОЙ.
Гравитационните вълни в момента са едва забележими и слаби, ноточно те и открития, подобни на тях, може да изклатят стабилнатапосредственост, която към момента до голяма степен властва над животите ни. Данода е така, де, това е само идея, която с времето ще се докаже или опровергае.Само дано не чакаме 99 години за това.