•
3 февруари 2016
Новак Джокович – човекът, който обича тениса почти толкова, колкото и той него, взе шестата си титла на един от най-важните турнири от Големия шлем. Какво обаче доведе до нея?
„В любовта най-опасното нещо са отсъствията.” Бранислав Нушич, сръбски писател, сатирик, 1864-1938
В Южното полукълбо през януари е горещо. Не само, защото е лято – по това време там сепровежда един от четирите най-големи тенис турнира от Големия шлем. И докато половината свят се чуди как да се разхлади, а другата – се диви на нетипичните за месеца жеги, единсърбин покачи допълнително температурите и счупи всички рекорди – в неделя (31.01.2016) той спечели шестата си титла от Откритото първенство по тенис на Австралия.
Джоковиче човекът, на чието сърце е издълбана думата “тенис”. Обаче любовта е капризна – посвещаваш й се, а тя бяга. Иска постоянство, а ако не го получи, се дърпа. Нуждае се от непрестанни усилия. Голямата, истинска любов се среща рядко. Идва един път в живота – може би, защото нямаш сили за повече. Както е и с голямата игра – всичко друго е просто допълнение, маловажно обстоятелство, пренебрежим детайл.
А в Сърбия разбират от любов. Онази, в която се вика, пустосва, тегли се майна и която, в крайна сметка, не свършва. Сръбската любов е мъжка. Той,а не тя, е водещият в играта. Когато един голям мъж най-после я срещне, обикновеноследва буря.
Живеят само влюбените, останалите просто съществуват
След приключилата в прегръдките на Лепа Брена кариера на Слободан „Боба” Живойнович – голямата звезда на 80-те, не се намира друг талантлив сърбин, който да заеме мястото му. Сушата е тежка ипродължителна – голямата игра не е намерила своята нова голяма любов.
И така до 22 май, 1987, когато в Белград се ражда НовакДжокович. В семейство на спортисти – баща му, чичо му и леля му са професионалнискиори. По някаква съдбовна случайност, срещу пицарията на баща му Сърджан,която се намира в зимния курорт Копаоник, има кортове. Шестгодишният Нолезапочва да ходи там, за да наблюдава тренировките. Случайно, но по-скоро – по съдба, Йелена Генчич, бившата треньорка на Моника Селеш и Горан Иванишевич, забелязва интереса на кльощавото момче, вперило неотклонен поглед в корта. Кани го да се включи. Натретия ден казва на родителите му: „Това дете ще стане шампион”… и ските сазабравени завинаги.
Джокович обаченикога не забравя жената, която го открива за голямата игра. „Всичко, коетознам за корта, го дължа на нея”, казва той.
Тенисът и ските са близнаци. Като зодиакалния знак на Джокович. Изискват същияхъс, злоба и да си единак. Малкият Ноле ясно и категорично заявява: „Аз ще бъданомер едно”. Но любовта, както вече се разбрахме, иска жертви и време. Не толерира нищо и никого, особено слабите – за нея те не са способни на любов.
За Джокович започва серия от безкрайни тренировки. По времена управлението на Слобадан Милошевич, бъдещата звезда е в Белград. Играе наигрища с изровен бетон, без мрежи. По време на бомбардировките на НАТО тренировките често са прекъсвани заради падащитеексплозиви. Неведнъж се налага Ноле да бяга от корта директно в бомбоубежищата, заедно с всички деца. Първият му турнир е през 2001, когато бъдещиятголям е на 14 години. Успехите му идват бавно и трудно – Джокович е висок ислаб, трудно качва килограми, своенравен е. Сръбски инат, който никой, дори и самият той, не знае къде и как ще сепрояви. Близнак, който един ден удря здраво, а на следващия не знае какво даправи.
Воюват в менепоглед и сърце. За тебе те започнаха войната
И докато Новак тепърва налучква успешните стъпки в играта, неговите бъдещи и най-сериозни съперници – Федерер и Надал, вече правят история. Надал става крална червено – 9 титли от Ролан Гарос,а Федерер се превръща в тенисиста с най-много титли от Големия шлем – цели 17.
По това време Джокович тренира усилено и се сприятелява с шотландецаМъри. Двамата стават наистина близки и причината за това може би се крие във факта, че двете звезди имат сходни характери – непримирими са, на една исъща възраст са и заедно катерят стълбицата към успеха. Път, по който не след дълго Джоко ще изпревари поданика на Нейно величество. Първата му победав турнир от Шлема идва през 2008 – точно на Откритото първенство на Австралия.
Джокович обаче има голям недостатък – много е непостоянен. Следват върховеи провали. Най-големият му проблем се оказва здравето му – получава коремни спазми,страда от непрекъснати болки в гърдите, не може да диша. Претърпява операция наноса. Припада на корта. Смятат, че има астма. През този тежък период, до него есамо Йелена Ристич – гаджето му от юношеските му години. През 2010 г. най-сетне откриват,че причината е алергия към глутен – от такава страда едва 2% от населението наЗемята. След като здравето му е укрепено,тренировките са подновени.
Удар след удар, с нечовешко постоянство и сръбска увереност, той завюва следващите си титли
Завърнал се обратно на терена, Джокович среща трудности да намери противоотрова срещу бекхенда на Надал. Липсва му ипсихическа устойчивост. Турнирите на червено са ад – през 2008 и 2009 записва 6загуби от Надал в общо 9 срещи. На фона на мраморния Федерер, Джокович приличана дете със синдрома на Турет, което е крайно време да пратят да си легне. Но Джокович е борец – крачка по крачка, снечовешко постоянство и сръбска увереност, той завюва следващите си титли. Идват и големите пари.
Запърви път Ноле става номер едно през 2011 г.
Нонеговата цел е да бъде най-добрият. Да има всичко. Да бие всички рекорди. Голямата сръбска душа иска да покаже, ченикой и никога няма да може да го настигне. Любовта му към играта устоява навсички трудности и с присъщата си фанатичност, продължава да му носипобеди. Джокович вече не гони съперниците му – те трябва да настигнат него. Той вече води с 24 срещу 23 победи наНадал, 23 на 22 победи на Федерер, а срещу бившия си добър приятел Мъри – 22срещу 9. Тримата му най-силни съперници вече са в краката му. Приятелството му с Мъри отдавна е приключено.Помежду им остава само уважението- на върха е самотно.
През 2014, след като взема втората си титла от Уимбълдън, най-сетне се жени за дългогодишната си любов, Йелена. Сватбата е в Свети Стефан в Черна гора. През октомври се ражда и първото им дете– Стефан. Йелена е желязното рамо доНоле. Тя управлява и едноименната фондация, която помага на деца в неравностойноположение.
Федерер и Надал вече не влизат всметката. След бруталната загуба от турнира в Доха през януари тази година с 6:1, 6:1 от Джокович, Надал успя да промълви само „Никой никога не е игралтака”.
Бедняк е, който знай бройката насвоето богатство
С многотопари идват и ламтежите. Случайно или не, вълнообразното кресчендо предизвика и най-големия скандал в тениса от години. В разследване на BBC 16 играчиот топ 50 бяха обвинени, че за последните няколко години са участвали в чернотото и нарочно са губили мачове. Зад него стоят Сицилианската иРуска мафия.
Играчите остават неназовани. Джокович,който има натрупани над 95 млн. долара само от наградни фондове, веднага реагира и обяви, че през 2007 г. е получил предложения за над 150 000 евро, ако се съгласи да падне в първия кръг на турнира в Санкт Петербург. „Това е престъпление срещуспорта”, изригна сърбинът. Когато синомер 1, всички те сочат. OтATPяростно отричат целия скандал. Джоковичняма друг избор, освен да бори. И да продължава да доказва, че може още.
2015 г. беше най-феноменалната му година. За четвърти път спечели финалите на ATP и взе три титли от Големия шлем, закръгляйки общата им бройка в собствена си биография на… 10. Единствената, коятому се изплъзва, е тази от Ролан Гарос. Това остава и неговата най-голяма болка.
Но Джокович може да чака. И смята да се пребори с всичко. Защото така се случва с големите любови. А тази между Джокович и тениса е вечна.
* Eto! Baš hoć (Ето! Много искам) езаглавието на албума на легендарната югославска рокбанда Bijelo Dugme, основана от Горан Брегович. Той е записан в Лондон и издаденпрез 1976 г.