Да, пролетта още не е дошла, но мисълта за нея отдавна е в главите ни. Напук на пандемия, вирусът и напрегнатото време, театрите продължиха да работят, макар и с намален до 30% капацитет. Първата карантина тушира вниманието към някои стойностни театрални премиери, които някак си успяха да се състоят в началото на миналата пролет, но не успяха да привлекат толкова медиен и зрителски интерес, колкото коронавируса. Което е и разбираемо.

Но днес можем да си позволим не само да мислим и за други неща, но и да си крадем парчета нормален живот, които да посветим на изкуството. Затова ви препоръчваме и няколко театрални постановки, които в момента може, а и трябва, да гледате на софийската сцена. Премиерата на три от тях се е състояла в рамките на последната година. Едното пък е добре забравено старо, което обаче не бива да пропускате. Сериозно.

Започваме с трите нови постановки:

Автор: Мартин Макдона

Превод: Мариана Мелнишка

Режисьор: Владимир Люцканов

Сценография: Венелин Шурелов

Участват: Искра Донова, Станка Калчева, Николай Луканов, Николай Владимиров

„Бившата мис на малкия град“ (“The Beauty Queen of Leenane”) е първата пиеса на ирландския ексцентричен драматург и режисьор Мартин Макдона. Той е добре познат на българските зрители не само с филмите си („Седемте психопата“, „Три билборда извън града“), но и е театралните си постановки на българска сцена. Макдона предизвиква вниманието и интереса на родните режисьори – от Асен Блатечки (поставил „За Господ – забранено“ по пиесата „Самотният запад“ и „Смъртта на котката“ по „Лейтенантът от Инишмор“) до Явор Гърдев с „Ръкомахане в Спокан“).

Морийн е стара мома, която живее с болната си майка Маг на един хълм в малкото затънтено ирландско селце в Лийнан. Майката, естествено, подлудява Морийн, която по цял ден работи на двора или изпълнява прищевките ѝ. Морийн изглежда заточена и напълно обречена съвсем скоро да пропадне в най-дълбокото дъно на нервната криза, когато в селцето се завръща един мъж, който може да промени живота ѝ.

Ако нямаш представа какъв е творческият свят на Макдона, приготви се за много черен хумор, сарказъм, цинизъм, грубост и ненормалност. Всъщност, всеки един от персонажите му е дисфункционална личност, която няма как да бъде спасена и може само да се спуска по наклонената плоскост на трагедията.

Постановката на Владимир Люцканов е брилянтна откъм актьорска игра. Ама наистина. Двете дами – Искра Донова и Станка Калчева – ще ти скрият шапката с майсторските си въплъщения в ролята на майката и дъщерята. Лекотата, с която влизат в тези сложни образи и плавността, с която надграждат образите, е впечатляваща и заслужава специално внимание.

Ще харесаш „Бившата мис на малкия град“, ако си харесал „Ръкомахане в Спокан“, „Старицата от Калкута“

 

 

 

Автор: Едуард Олби

Превод: Стоян Радев

Режисьор: Стоян Радев

Сценография: Никола Тороманов

Участват: Ирини Жамбонас, Каталин Старейшинска, Малин Кръстев, Владимир Зомбори

Постановката на Едуар Олби „Кой се бои от Вирджиния Улф“ е базирана на едноименния американски филм, номиниран за 13 награди „Оскар“ през 1966 г. В главните роли са Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, а самото заглавие на филма се е превърнало в култова реплика, която обаче повечето хора не знаят какво точно означава. Не че ще стане кой знае колко ясно, ако гледаш филма, но все пак.

Джордж и Марта са зряла двойка съпрузи. Поне на възраст. Иначе тя е луда от главата до петите, а по всяка вероятност – той също. Джордж е преподавател в историческия факултет на университета в Нова Англия, а Марта е дъщеря на директора му. Двамата се прибират от парти в 2 сутринта и съпругът с ужас разбира, че вместо да си облече пижамата и да си легне, трябва да посрещне двойка гости.

Вечерта преминава през редица абсурдни ситуации, всяка от които ескалира повече от предишната в жестокостта и агресията си. Всъщност главният герой в историята не е нито Джордж, нито Марта, нито някой от гостите им. Главното действащо лице е връзката на домакините, която малко по малко разгръща пред зрителя сложността и извратеността си.

В ролята на Джордж е Малин Кръстев, който изгражда персонажа си с интелект, класа и дълбочина. Истинско удоволствие е да гледаш как преминава от настроение и в настроение и да му вярваш. Съпругата му пък е изиграна от Ирини Жамбонас, която гръмко взривява сцената с мощната си енергия още от самото начало. Тя е точно такава, каквато една Марта трябва да бъде – властна, изискваща, гръмогласна, пияна и луда.

Кой се бои от това?

Ще харесаш „Кой се бои от Вирджиния Улф“ , ако си харесал „Козата или коя е Силвия“, „Вечерята“, „Богът на касапницата“

 

 

 

Автор: Джордж Оруел

Превод: Албена Димитрова – Несторова

Режисьор: Десислава Шпатова

Сценография и костюми: Христина Дякова

Участват: Снежина Петрова, Вирджиния Събева, Ивона Маврова, Станимир Михайлов, Тодор Атанасов

2021 година е годината на Джордж Оруел. Правата върху произведенията му паднаха и името започна да се появява все по-често. Макар постановката на Десислава Шпатова да е от миналата година, нямаше много възможности да се види, поради очевидни причини. Сега обаче цялата ферма се шири на сцената на Театър 199 в пълната ѝ животинска прелест. Модернистичния подход на Шпатова към текста на Оруел е едновременно верен на него, но и пречупен през нейната лична призма. Мрачен, черен декор. Джаз. Кабаретна атмосфера. Червени светлини. Снежина Петрова пък е брилянтна и с лекота изнася на плещите си няколко персонажа, като изкустността ѝ е дори плашеща.

„Фермата на животните“ е представление, на което ще се забавляваш от сърце, но и за пореден път ще си припомниш за парадоксите на обществото, в което живеем. Накрая дори леко ще се притесниш, защото Оруел е непреходен, а алчността – вечна.

Ще харесаш „Фермата на животните“, ако си харесал „Старицата от Калкута”

 

И едната стара:

 

 

Автор: Торстен Бухщайнер

Превод: Гергана Димитрова

Режисьор: Василена Радева

Сценография: Елена Шопова

Участват: Койна Русева, Ангелина Славова, Искра Донова

Разбира се, в театралните салони има повече от една стара постановка, която да си заслужава гледането, обаче Nordost е необикновено впечатляващо и емоционално представление, което вече повече от 10 години се играе на софийска сцена и напълно заслужено продължава да е сред най-добрите неща, които може да гледате в българския театър.

На 23 октомври 2002 година в Театралния център на Дубровка на улица „Мелников“ в Москва нахлуват около 50 въоръжени терористи от чеченски произход. Част от тях са жени – вдовици на убити от руските войски чеченци. Представлението, което се играе на този ден е мюзикълът „Норд-ост“. Залата е пълна. И всички стават заложници.

Постановката на Василена Радева разгледа терористичния акт през очите на три жени, всяка една от които е свързана със събитието. Всяка със своята лична история, драма, тегоба. Всяка една от тях ще загуби или е загубила нещо. И всяка една от тях – изиграна страховито добре от трите актриси Койна Русева, Ангелина Славова и Искра Донова.

„Nordost“ е великолепно представление, което задължително трябва да видиш. Ама искрено ти го казваме, наистина.