Събота вечер в Le Tourville – едно от онези ъглови парижки заведения, където ту съзерцаваш трафика на улицата, ту вестниците и списанията, които си взел да четеш. Тази събота вечер, навечерието на голямата церемония на Триумфалната арка, по повод 100 години от края на Първата световна война, е обикновена събота вечер като всяка друга. Затворените улици са малко по-надолу, точно в тази част на Париж, в близост до Les Invalides, паметникът, посветен на загиналите френските войници, не се усеща нещо по-различно от обичайното.

В списание, купено от будката на метри от Le Tourville, сякаш нарочно попадам на цяла страница, изящно оформена, минималистично изчистена, за новия парфюм на шведската компания Byredo, който се казва “The Eleventh Hour” – единадесетият час; аромат, изследващ онова пътуване към края на нещата, или както описват създателите “пътуване към края на времето”. Необичайно е за парфюм да прокламира край, а не начало, ново, позитивно, свежо.

Парфюмът, впрочем, без да има абсолютно нищо общо с темата, експлоатира числото, което има много общо – 11.

Трите последователни числа “11” са често срещани в Париж този уикенд.

В единадасетият час, на единадесетият ден от единадесетият месец на 1918 година официално е обявен края на Първата световна война. Война със смразяващи последици – повече от 9 милиона души са убити по време на битка, а други 21 милиона са ранени, много от които тежко. Повече от 8 милиона цивилни също загиват. А последствията в дългосрочен план са още по-тежки – в Германия конфликтът оставя едно особено чувство на обърканост, на неяснота за поражението, най-вече заради силната пропагандна машина; чувство, което Хитлер изящно манипулира и използва след години. Няма как да си представим Втората световна война без отровното наследство, оставено от Първата световна война.

В Париж сме, за да отразим церемонията, на която президентът на България Румен Радев е официален гост. Радев при пристигане: “Човечеството помни как политическият елит не отчете уроците от Първата световна война и подписа договори, които отвориха широко вратата към Втората световна война.”

Живите свидетели на Втората световна война са също в Париж, ветерани от войната и от други въоръжение конфликти. А самата церемония, отбелязваща 100 години от края на първото жестоко кръвопролитие между страните, е възможна, заради случилото се на 7 ноември 1981 година малко след осем часа вечерта.

Напълно тъмно е тогава, а френските части, разположени в близост до ла Капел, източно от Париж, виждат приближаването на три големи автомобила, очевидно немски – видим е черният орел, герб на Германска империя. Писателят Адам Хочшилд припомня интересни детайли – колите се приближават към френските части с включени светлини, една кола отпред, други две – след нея. На първата кола са се показали германски войници, единият развяващ бял флаг, а другият държащ посребрен рог, с който издава звука за прекратяване на огъня – един бърз звук, повторен бързо в последователност от четири пъти, след това отново четири пъти с прекратяване на последната нота. Германските представители са предвождани от Матиас Ерцбергер, който става държавен секретар в последните седмици от войната и по-късно сключва със съглашенците Компиенското примирие. Колите отиват при французите, превозват Ерцбергер и други германци, търсещи поносими условия за примирие.

Германското правителство изпраща трите коли с представители за преговори, защото знае, че губи войната. По това време двете най-големи съюзници от Централните сили – Османската империя и Австро-Унгария – вече са капитулирали (турците на 30 октомври, австро-унгарците на 3 ноември, всъщност българите са преди тях – на 29 септември).

Най-влиятелният военен в Германия в този момент е Ерих Лудендорф, автор на концепцията за тоталната война, чието име става световноизвестно след битката при Таненберг, където руската имперска армия е победена. Реално генерал-полковник Лудендорф е ръководител на всички стратегически операции на Централните сили срещу войските на Антантата. В онези дни Лудендорф е в тежко психическо състояние, преживява силна нервна криза, крещи на екипа си, преживява паник атака след паник атака, а най-странното е, че психоаналитик съветва винаги да има цветя в кабинета, а сутрин да звучат фолклорни песни за повишаване на настроението. Гениално. Нищо не помага и Лудендорф подава оставка (негова версия, а всъщност е уволнен от канцлера) на 26 октомври, броени дни след това бяга от Германия, маскиран с фалшива брада и сини очила. Озовава се в Швеция, където пише биография, пълна с неистини. Тактически гений, отговорен за някои от знаковите операции на германците, Лудендорф всъщност е и една от причините за проблемите на Централните сили. Макар безспорните си качества си на военен, Лудендорф прави редица стратегически грешки. Както и да е, в онези дни не само той осъзнава, че Германия губи и е необходимо примирие.

Условията на примирието, което се случва четири дни по-късно, на 11 ноември, са тежки за германците. Маршал Фердинанд Фош, главнокомандващ на съюзнические войски, е безпощаден и дори нарежда засилване на атаките, докато се водят преговорите. Германците молят това да не се случва, но Фош изрично настоява.

Германският Кайзер Вилхелм II е също достатъчно притиснен. Решава да отиде в щабквартирите на Западния фронт, за да избяга от Берлин, заради рухналата подкрепа от страна на армията. В щабквартирата на имперската армия в град Спа, Белгия (градчето е курортно, откъдето и терминът “спа”) се сблъсква с неподчинение от страна на редовите войници, което го шокира. Тези и други факти подтикват кайзера да капитулира и исканията на маршал Фош са приети, колкото и да са катастрофални за Германия (макар в последствие да не се реализират в своята цялост). Официално примирието е сключено в 11 часа. Така се случва – единадесети час, единадесети ден, единадесети месец.
Когато това се случва, пише Адам Хочшилд, в единадесетият час, на единадесетият ден от единадесетият месец на 1918 година, малко германци считат себе си за победени. Пропагандата в страната им е толкова силна, че малцина знаят на практика какво се случва. От детски книжки до радиопредавания, животът си тече с убеждението, че Германия побеждава. Добавете към това и факта, че всъщност бойните действие се водят извън територията на страната и ще разберете, че не е никак ясно кой печели и кой губи.

Още повече, че сключването на примирието става без ръкостискания.

Сто години по-късно френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел държаха ръцете си, след като откриха паметна плоча за примирието от 1918 година на церемония на Поляната на примирието в Северна Франция. Този път с дълги ръкостискания.

В 11 часа, ден 11, месец 11, но сто години по-късно, през 2018 година, в Париж се провежда мащабна възпоменателна церемония, в която  държавни и правителствени ръководители от над 80 държави от цял свят, отдават почит на загиналите. В церемонията на Триумфалната арка са включени изпълнения на виртуозния виолончелист Йо-Йо Ма; четене от ученици на текстове – спомени и писма – от 11 ноември 1918; изпълнение на Анджелик Киджо; изпълнение на “Болеро” на Равел от Младежкия оркестър на ЕС с диригент Васили Петронко, както и реч на Макрон, каква реч впрочем – предълга, повече от 20 минути. В края на церемонията, като символичен жест, президентът на Френската република, заобиколен от ученици, запалва пламъка на вечния огън на незнайния воин. Учениците оформят символична верига, която достига до държавните ръководители. Държавните глави се изправят на крака и се включват във веригата, като поставят ръка върху рамото на човека до себе си.

“Много важно е да уточним, че това не са просто някакви тържества,” сподели президентът Радев, “с които отбелязваме 100 години от края на Първата световна война. Преди всичко, това събитие и инициативата на президента Макрон, са повод да осмислим нашето минало, но и да мислим конструктивно за нашето бъдеще. Какви са потенциалните конфликти и какво трябва да направим, за да ги предотвратим. Отговорът трябва да го търсим в изграждането на една взаимносвързана, стабилна международна среда за сигурност.”

В онези години, припомнят анализатори, европейските лидери също се държали за ръце, кралски сватби събирали крале от различни държави, кой би предположил, че запалената искра на Балканите ще запали толкова много тлеещи огньове. Анализаторите наистина не допускали възможността за започване на война, но едно убийство на Балканите, когато австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд е убит на 28 юни 1914 година от сръбския студент Гаврило Принцип в Сараево, дава въпросното начало. Запалената искра на Балканите запалва толкова много тлеещи огньове.

Милионите жертви, разрушените държави, обърканата представа за световния мир са само част от последствията от Първата световна война. Седмица, която бележи сто години от края на кръвопролитията, би трябвало да има примирен, приглушен ефект. Народите да се обединят около лидера си, да се поучат от грешките, да се говори за мир.

Не и в Париж, не и във Франция.

Когато кацаме в Париж, френските вестници продължават да анализират серията от гафове, съпътстващи президента на Републиката; президентът, който всеки момент започва да посреща държавен ръководител след държавен ръководител.

Въпросната пиар седмица на Макрон е фиаско. Кой би предположил, че организирането на церемонии по повод сто години от края на Първата световна война ще запалят толкова много тлеещи огньове на недоволство във Франция. Такава възможност се случва веднъж по време на мандат, че понякога и не се случва – отбелязване на стогодишнина от събитие, което е способно да събере на едно място над 70 световни държавни ръководители, да обедини нацията, да осигури на държавника имидж от нов калибър, да надскочи с мъдрост ежедневното джавкане, ала уви – скептичното френско общество става още по-скептично, че и самите държавни лидери, свидетели на церемонията, скептично поглеждат ту един към друг, тук към часовника си по време на въздългата реч на френския президент, ту към това как пристига Тръмп, защо Путин го няма и какво ли още не. Сто години след края на Първата световна война сякаш светът е видимо объркан.

Самият Макрон също е объркан. В началото на миналата седмица френският президент пое на френско турне, с което да отбележи подобаващо 100 години от края на войната. Очакванията бяха за поне скромно възстановяване на рейтинг-позициите. Всичко започна в Страсбург и завърши в Париж. Програмата включваше визити на бойни полета, посещения на гробища, разговори с труженици в местни заводи, срещи с обикновени хора. Наглед – спокойна, смислена седмица, която да кулминира с отдаване почит на загиналите, а не такава, каквато се случи – няколко гафа и продължаващо недоверие към президента.

На първо място очакваното, с което се сблъсква и България тези дни – национални протести във връзка с повишаване цените на горивото. Рейтингът на Макрон вече е под 30 процента и подобни протести, ако бъдат достатъчно сериозни, биха подкопали още правителствените усилия. На второ място се появиха сериозни информации, че президентът не издържа на напрежението и е преживял фаза на тежко изтощение.

Когато кацаме в Париж и преглеждам съботните вестници, темата продължава да се обсъжда. Припомням – в края на октомври той направи т.нар. “faire le pont” – свързване на неработен ден с почивни дни, за да се удължи отпуската. Позната българска практика – когато национален празник е в сряда или четвъртък, взимаш ден-два отпуск и свързваш дните до уикенда. Разбира се, това е далеч от странното – при положение, че ти предстои изключително тежка седмица, какво по-логично от това да си вземеш няколко дни почивка. Самият Макрон спи по не повече от три-четири часа на денонощие, казват съветниците му. Откакто беше избран през миналия май, цялата власт е в ръцете му, буквално. Френският кабинет работи така, че винаги се чака последната дума на Макрон. Изтощението е нещо, което Макрон не би искал да комуникира – той дойде на власт като млад политик, готов за реформи, вдъхващ оптимизъм и освен това доказан работохолик. Когато обаче цялата енергия се сблъска с рейтинга, който на моменти е по-нисък от предшественика му Франсоа Оланд, слуховете за изтощение по-скоро се потвърждават. Пък и предстоят тежки дни. Първият електорален тест за Макрон след победата на президентските избори са европейските такива, а агенциите предричат, че партията му ще вземе около 20 процента от гласовете. Това ще бъде сериозен удар.

Последните месеци не са леки и заради промени в кабинета. Макрон преживя оставките на двама министри – на околната среда и на вътрешните работи. Анализатори казват, че е станал жертва на собствената си система – да е отговорен за всичко сам, така както спечели изборите, сам. Всяко решение да минава през него. В един момент това води до пълно изтощение.

Въпросната седмица, преди срещата на лидерите на страните в неделя, на която присъства и българският президент Румен Радев, бе белязана и от скандал с Маршал Филип Петан. Това е френски офицер, после министър на отбраната, държавен глава, член на Френската акадеция, който има редица успехи на бойното поле, но и редица неуспехи след това. След окупирането на Франция от Нацистка Германия сътрудничи с нацистите, заради което е осъден на смърт. В битката при Вердюн обаче, между Франция и Германия, по време на Първата световна война, той показва изключителни качества и превръща сражението в гордост за Франция. “Честно е да наградим маршалите, които поведоха Франция към победа,” каза миналата седмица Макрон. После описа Петен като “велик войник”, споменавайки също така, че след войната е направил “трагични избори”, помагайки на нацистите да пратят десетки хиляди евреи на сигурна смърт. Последва нечуван отклик във Франция срещу думите на президента. Историята не се възприема на база един факт, а трябва да се разглежда цялостно. Гафовете не свършват с това. Където и да отидеше из страната, Макрон се сблъскваше с разгневени хора, недоволни от икономически си положение. Докато Макрон се опитваше да замаже гафа с Петен, работниците във фабриката на Рено в северна Франция му устроиха посрещане, за което дори не беше предполагал. Викове “не си добре дошъл тук” на практика прекъснаха речта му.

Продължиха новините и за недоволство от високите цени на петрола, както и на въвеждането на средна скорост 80 км/ч на второстепенни пътища (при предишна 90 км/ч). Очаква се да има блокади на пътища още този уикенд. В тази обстановка Макрон се подготвяше да разговаря с Тръмп, Путин и останалите.

Когато посрещането все пак започна последва нов гаф. Основна новина от пристигането на чуждите лидери във френската столица беше свързана с напрежението между Макрон и Тръмп, което се създаде по повод изявлението на френския президент за необходимост от единна европейска армия, която да защитава Стария континент от Китай, Русия и САЩ. Американският президент изтълкува желанието на френския си колега като враждебно отношение към САЩ. На въпрос каква е позицията за създаване на единна европейска армия, президентът Радев отговори: “Зависи от много фактори. Ако в света продължава да има непредсказуемост, ако продължава да има конфронтация, аз мисля, че неизбежно ще стигнем и до създаване на европейски сили за отбрана. От една страна, европейските държави трябва да отделят повече средства за сигурност, но от друга страна НАТО не е борса, на която можеш да си купиш сигурност. НАТО е съюз на суверенни държави, обединени от общи цели, от общи ценности.”

Радев подчерта също така, че в Париж не се случват просто тържества, с които се отбелязва края на Първата световна война: “Европа ще продължава да бъде разделена и това разделение да се задълбочава, ако ние не изградим свързаност в много важни аспекти като науката, технологиите и образованието. Това е нещото, в което специално Югоизточна Европа изостава значително.” Президентът Радев разви тезата си за създаване на институт за устойчиви технологии: “Този институт ще работи именно затова – да има едно по-равномерно разпределение на научния потенциал в Европа, да предоставя възможности на младите хора от Югоизточна Европа да получават високи стандарти на образование и възможности за включване в екипи за научни изследвания тук, на Балканите, без да ги напускат. Затова и този институт е важен като един пример за научна свързаност, за научна кохезия, в който за тези млади хора да се дава перспектива да работят с учени от цял свят, които ще идват в този институт, да разработват своите проекти, също така ще намали значително и изтичането на мозъци от нашата страна. Но за мен е много важно, че обединяването вече на десет балкански държави около този проект показва, че регионът излиза от негативното наследство от миналото. Философията, че можем да постигнем определени цели само със сътрудничество, вече става част от регионалната политическа култура. България има своя значителен принос за развитието на тази идея и не само като двигател, и не само като страна, прилагаща европейските политики спрямо Западните Балкани, специално за този научен проект учените ни работят от доста години. Мисля, че трябва да подкрепим техните усилия.”

Церемонията в Париж и последвалият Форум за мир акцентираха и върху възхода на национализма и популизма в света, а самият Макрон, водейки индиректен спор с президента Тръмп ту на живо, ту чрез социалните медии, ту на сцената на подобни форуми, подчерта, че “патриотизмът е противоположност на национализма.” После допълни, че “държава, която мисли само за собствените си интереси, губи моралните си ценности”. А след това лидерите си заминаха, самолетите излитаха един след друг от летище Бурже, на 30 минути от центъра на Париж.

А после, се появи онзи запис, в който една развълнувана 101-годишна дама обърка Ангела Меркел със съпругата на Еманюел Макрон, точно така, както и самите германци са объркани, вероятно все още, кой точно спечели и кой загуби войната през 1918. В Париж валеше дъжд, който също обърка плановете за мащабна церемония, около огражденията на Шан-з-елизе имаше малко хора, далеч по-малко от очакваното.

А 101-годишната дама, държейки развълнувано ръката на Макрон, се обърна към Меркел:

– Вие съпругата на Макрон ли сте?
– Не, аз съм канцлера на Германия.