Фестивалът в Кан – същият като всяка година и все пак малко различен
През следващите 11 дни най-бляскавите хора на планетата – ще възхваляват и оценяват най-мрачните истории на планетата. 70-ото издание на международния кинофестивал в Кан ще има обичайното количество заподозредни съставки – умопомрачителни тоалети, суперстроги мерки за сигурност и партита, на които само можем да предполагаме какво точно се случва (знаем само, че на две от тях домакини ще бъдат Риана и Кара Делавин и това е гаранция, че без скандалности няма да мине). И както всяка година целият блясък извън екрана ще се сблъсква челно с трагедиите, лични и глобални, които режисьори, актьори и сценаристи са произвели през последната година. Темата за бежанската криза присъства в поне три заглавия. Фатих Акин разказва за борбата на вдовица загубила сина и съпруга си в терористичен атентат. Ал Гор прави продължение на Неудобната истина в търсене на енергийната революция, която да сложи край на климатичните промени.
С една дума до края на май в Кан положението ще е – на яхтите шампанско, в киносалона сълзи. От една страна има безкрайно много цинизъм в това да искаш светът да влезе в обувките на клетите сирийски деца, докато ти самият си обут в чифт сандали, които могат да нахранят същите тези деца през следващите поне две-три години. От друга се съгласяваме с голяма част от речите и на Златните глобуси и на Оскарите, които говореха именно за това – ако хората на изкуството не говорят за проблемите и не застават зад важните каузи на деня, няма кой друг.
Така че преглъщаме лицемерието на това да показваш протегната за просия ръка, докато си оправяш перлите на врата, и поглеждаме към различното тази година. А то по всичко личи ще бъде безпрецедентно силното женско участие на фестивала. Да започнем с факта, че начело на журито за Златна палма е Педро Алмодовар, а ако има мъж в киното, който разбира жените, то това е Алмодовар.
Ето кои ще са най-следените жени на фестивала тази година, при това не заради дизайнерските тоалети, а заради филмовите им постижения и то основно в категория ‘’режисура’’, която традиционно е почти изцяло мъжка.
София Копола
Нейният The Beguiled е един от основните претенденти за златото. Историята разказва за южняшки женски пансион по време на Гражданската война в Америка. Момичетата в училището приютяват ранен вражески войник (Колин Фарел) и…се случва, каквото очакваме да се случи, когато сами жени се доберат до един единствен мъж.
Никол Кидман
Освен главната роля в The Beguiled на София Копола, Кидман има още три участия в заглавия, които ще бъдат представени в Кан тази година и със сигурност ще е най-често появяващата се актриса на червения килим.
Другата й роля също е с Колин Фарел, който отново участва във филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос (Омарът 2015).
Кидман е част от каста и на How to Talk to Girls at Parties по разказа на Нийл Галман и в едно от двете телевизионни заглавия включено в програмата – Top of the Lake (другото, разбира се, е Туин Пийкс).
Ванеса Редгрейв
80-годишната носителка на Оскар за първи път влиза в ролята на режисьор и прави един от филмите на бежанска тематика, за които вече стана дума. Вдъхновението за документалния Sea Sorrow, макар в случая възмущение да е по-точната дума, идва след онази снимка на тригодишния Алан Курди, чието тяло бе изхвърлено на морския бряг. Редгрейв обикаля с камера гръцките острови, за да разкаже личните драми на бягащите от родината си жени, мъже и деца. А за контрапункт на разхищението по време на криза, което се случва в Кан, можем да добавим факта, че Редгрейв сама е финансирала цялата продукция на филма си.
Робин Райт
Също в ролята на режиьор, но на късометражен филм. Героинята й също е бежанка, но в преносния смисъл – бяга от буря и се спасява в полупразно заведение, където нищо не е такова, каквото изглежда.
Кристен Стюарт
След много силната за нея 2016, сега сменя мястото си пред камерата и се пробва като режисьор на късометражния Come Swim. Решила е да покаже мъжката гледна точка на това да си с разбито сърце (…може би като един професионален разбивач на мъжки сърца в истинския живот).
Фестивалът в Кан, Франция тази година ще се проведе между 17 и 28 май.
Българското участие – филмът Посоки на Стефан Командарев е в конкурсната програма Особен поглед, в която попадна и германският филм Уестърн, копродуциран от Братя Чучкови и сниман основно в България.