Нарцисизмът. “Всеки от нас е потърпевш от това!” са първите думи на д-р Рамали по темата, на която тя е отдала кариерата си, в интервюто й с трите дами от фамилията Смит по време на техния Разговор около червената маса (Red Table Talk). Д-р Рамани е професор по психология в Калифорнийския университет. Преподава още и в Университета в Йоханесбург. Автор на множество книги свързани с нарцисизма.

Понятието за това състояние е формулирано от Фройд през 1914 г. в есето му “За нарцисизма: Въведение”. Концепцията за “нарцисизма” той представя в есето си най-общо като обожание, което се възприема посредством идеята за себе си като обект на сексуално желание. Разглежда го като вид невроза, твърдейки че всички хора имат известно ниво на нарцисизъм. Но какви са съвременните форми? Ето какво научаваме от д-р Рамани за това психично разстройство повече от 100 години след въведението на Фройд…

https://bit.ly/2Navu6a

Противно на масовото приемане, според нея, нарцисизмът е почти противоположен на това да обичаш себе си и по-скоро близък до това да се мразиш. Обичайно става въпрос за хора, които не са способни на никаква емпатия. Хора убедени дълбоко в собствената си правота като доминираща позиция, арогантни, неспособни да се справят с чувството си на неудовлетвореност, което често ги довежда до състояние на гняв. Можеш да познаеш подобен човек в диалог когато видиш, че не темата и обсъждането е фокус за тях, а задоволяване чувството им за правота, за водеща позиция. Защо? „Нарцисите“ винаги са в търсене на утвърждаване, инструментът посредством който се чувстват стойностни. Друга характерна особеност е тяхната хиперчувствителност, “защото в основата на всичко е тяхната дълбока несигурност”. Нищо общо с любов към себе си, всъщност…

Тя разказва за четирите типа съвременни „нарциси“, а именно:

Класическата форма на нарцисизъм. Най-масово разпознаваемата. Характеризира се с онзи съществен елемент на грандомания, виж-колко-съм-велик/а тип поведение, виж каква кола карам и какви дрехи нося. Често това са хората, които ни забавляват от екрана и сцената. Като цяло шоу бизнесът е меката на подобен тип характерови отклонения.

По-опасният и манипулативен тип са прикритите „нарциси“. Те често могат да бъдат приети дори като жертви, всъщност една от най-манипулативните роли – посредством съжалението на околните. Светът никога няма да разбере колко съм велик! е характерно поведение за тях или ако трябва да перифразирам, на родна почва би звучало: Ако не бях се родил в България и светът можеше да види талантът ми, аз щях да съм следващият голям световен...

Прикритите и най-опасни нарциси са винаги ядосани на света. Често те са депресирани, но със сигурност много гневни и в този смисъл опасни. Гледа ли “Жокер”?

Третият тип „нарцис“, който д-р Рамали посочва е т. нар. зловреден нарцисист. Най-опасният тъмен типаж. Те са очарователни и привлекателни, с приоритет да манипулират, експлоатират, лъжат, изневеряват, крадат, мамят, всичко в служба задоволяване потребностите на собственото его, краткотрайни приоритети, мъст. “Последната спирка на влака преди тази на психопатията” – д-р Рамали.

За тях е типичен принудителният контрол, състояние водещо до страх, изолация и зависимост на околните. Те много по-лесно си намират партньор, защото са очарователни и знаят как да го използват. Примери, за които да следиш във връзка са съблазняващите – ако си с мен няма да се налага да работиш; аз ще се грижа за теб; ще се наслаждаваш на живота и няма да имаш нужда от онези приятели повече…

И най-нарцистичното изречение: Никой никога няма да те обича по начина, по който те обичам аз! „Чуеш ли го – бягай! Намери прозореца на банята и просто избягай.” –съветва д-р Рамали. Дамите също обсъждат и присъствието на тази фраза в множество текстове на песни и как това се счита за романтично, когато всъщност е признак на пълна психопатия.

Друг манипулативен инструмент е объркването. Изречението, което д-р Рамали дава за пример е Много си чувствителен/ чувствителна, свързано с отричането на нечии емоции. Или Това никога не се е случвало.; Аз никога не съм казвал това; Ти си луд/ луда – това е “като да живееш заобиколен от огледала, но никое от тях да не показва твоето отражение всъщност”. И в един момент губиш връзка с реалността и просто започваш да вярваш, че не си добър човек, че си глупав, че не заслужаваш по-добро.

С това типажите не свършват. Има един последен благороден нарцисист. Това „цвете“ прави много добри дела. Много благотворителност и финансови дарения. Всичко с единствената цел да бъде признато и оценено високо. И, разбира се, публично. Ще го познаеш по това, че например спасява животни в беда, но от прическата през грима до обувките, всичко е на мястото си, перфектно изглеждащо и разбира се, че не се поти. Това са спасители за големи общности, поне на пръв поглед, но в семейна среда са жестоки към най-близките си, които от своя страна често чуват: Щастлив си да имаш такъв родител! Спасител на света!, а в същото време животът с подобен човек може да бъде огнен ад на земята.

Ако има все пак нещо обединяващо във всички видове „нарциси“, то това е именно липсата на емпатия. Те дори често, могат да бъдат чути да оправдават липсата си на заинтересованост към околния свят с трудност да се съсредоточат, тип нали ме знаеш колко съм разсеян или зает. Техните действия не включват никакъв интерес към последствията и често могат да граничат с инфантилност. Дори имитират и се оправдават със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или Хиперкинетично разстройство с нарушено внимание (ХРНВ), а в същото време могат да говорят за себе си или тема, която ги вълнува по най-академичния и изчерпателен начин. На тях просто не им пука за другите хора и околния свят. Не можеш да ги обезпокоиш или привлечеш вниманието им, ако не са в центъра на случващото се.

1 до 4% са хората с диагноза Нарцистично личностно разстройство, защото да, това е клинично състояние и умствено разстройство, въпреки че често се приема едва ли не за черта на характера, подобно на “инат”. Около тези хора се чувстваш несъществен, ставаш циничен, вярваш, че заслужаваш това, което ти причиняват и живееш в постоянно съмнение спрямо себе си.

Ако си във връзка с подобен тип човек има два признака, които не трябва да ти убягват. 1. В даден момент ти се иска да записваш разговорите си с този човек, съмнявайки се дали си чул или разбрал това, което ти се казва. Сякаш губиш напълно чувството си за реалност. 2. Изпитваш нужда да обясниш себе си в дълъг текст, обуславяйки позицията си, сякаш не са разбрали или чули. Но истината е, че те просто не искат да те разберат.

Д-р Рамали посочва едно оздравително правило или как да преобърнеш играта в своя полза, вече знаейки признаците. Правилото 90-10: според нея тенденцията е да отдаваме 90% от времето си на най-токсичните хора около нас, оставяйки само 10% за онези разбиращи и обичащи останали. Ако успеем да обърнем това преимущество в полза на вторите, според нея, ще успеем да подобрим собственото си здраве, вътрешен мир и мироглед.

И най-шокиращото за мен беше да открия, че именно поколението на бейби бумърс (родените в периода 1946-1964 г.) е най-нарцистичното поколение от всички, обратно на възприятията ни за милениълите. Тук е момента да припомня материала ни за Изтощените милениъли, деца на екстремния капитализъм и Малкълм Харис, автор на книгата Децата днес: Човешки капитал и Създаването на милениъли (аудио издание тук). Той е представител на Поколение У-първата декада милениъли (1981-1991 г.). Според д-р Рамали „милениълите страдат много финансово“ и „влагат повече сърце в нещата, които правят“, за разлика от бейби бумърс, тарикатите, които няма да мислят много преди да обърнат хода на събитията в собствена полза и с цената на всичко, и всички. Тя стига до там да констатира, че хората с времето ставаме по-несигурни, в служба на консуматорските идеали, вярвайки че бихме били по-красиви с различен тип обувки, например.

Прословутите селфита НЕ те правят нарцисист, сами по себе си. Но одобрението на това селфи, потребността да бъде харесано, маниакалното следене за натрупаните лайкове в социалките, преобладаващите подобни снимки в профила ти… това те прави. Като цяло да считаш, че външният ти вид те определя като личност е основата на проблема. „Аз съм това, което се харесва на останалите и начинът, по който те ме определят“ – това е най-краткият път към нарцисизма, пояснява д-р Рамани.

Narcissism from a fairy tale point of view?

Публикувахте от 2nd Renaissance в Петък, 22 април 2016 г.

А, жертвата? „Нарцисът“ иска да те притежава за да си част от колекцията му, но веднъж отдал му се ставаш просто експонат, завоевание. От миналото. Като отметната задача в списък. Не е необходимо да си непременно човек с ниско самочувствие за да попаднеш в колекцията от трофеи на подобен тип човек. В този смисъл, хората, които обичат да угаждат на другите са потенциални жертви. Тип аз не съм достатъчно добър освен, ако не правя нещо. „Естествената връзка между хората не изисква толкова много усилия.“ припомня д-р Рамали. И това важи много повече за жените, отколкото за мъжете. Жените, израснали и свикнали с идеята, че трябва да полагат усилия за да заслужат любов. И интересното е, че хора от наистина добри семейства са привлечени от нарцисисти, защото вярват, че с любовта и прошката си могат да излекуват всичко. “Най-лошото нещо, което можеш да направиш спрямо нарцисист е да му простиш и да му да дадеш втори шанс, защото те ще се възползват от това, ще го обърнат и превърнат в оръжие срещу самия теб.” – съветва професора. Не можеш да промениш човек в подобно състояние или поне не изцяло. Да, голяма част от тях имат дълбоки основания в миналото си, които са ги превърнали в това днес. „Но това, че те са били наранявани като деца, просто не е приемливо опредвание да нараняват като възрастни и да си търсят жертви, за да компенсират като възрастни.“ И в крайна сметка, липсата на противодействие или по-скоро самозащитно действие е самоунищожителна и често води до домашно насилие, ако не и по-лоши последствия.

Никой не се ражда „нарцис“. Просто няма нарцистични бебета. Деца с подобни синдроми са резултат на възпитание от нарцисист, хора с други психически проблеми или презадоволявани във всяко отношение с изключение на емоционалните им нужди, които остават полярно пренебрегнати. Именно това крайно разминаване ги учи, че външността и това, което правят (, в което са добри и хвалени) е по-важно от вътрешния свят и емоциите, които преживяват. Необратим процес след настъпване на определена възраст, обичайно годините на пубертета. Да. Необратим. „Дори добър терапевт като мен може да научи нарцисист да не закъснява за среща, но не и да те изслушва по време на разговор.“, казва д-р Рамали.

Съжалявам за липсата на щастлив край. Целта на този текст в началото на новото десетилетие така или иначе не е да си мислим, че фокусът на вселената е собственото ни щастие на всяка цена. Целта е да покаже колко е важно да сме осъзнати. Да си припомним, че всички сме свързани. Да преоценим какво и как толерираме. Да се замислим относно нашите кумири. Да сме отговорни родители и да не толерираме липсата на емпатия. Дори и да трябва да си налагаме подобен тип поведение.

The Narcissism Epidemic

Where do you fall on the narcissism scale? Renowned psychologist Dr. Ramani Durvasula sits down with Jada, Willow and Gammy for a revealing discussion around self-obsession, and explains how to both identify and manage the narcissists in your life.

Публикувахте от Red Table Talk в Неделя, 27 октомври 2019 г.