„Аз не живея: аз горя.“

И не е само Яворов, така са всички творци. И не е било някога си, а е винаги, включително тук и сега. Младите поети в България горят да раждат и консумират поезия. Правя справка и с нещо съвсем непоетично – статистиката. Противно на масовото мнение, напоследък интересът към литературата се възражда. Не прави изключение и интересът на новото поколение читатели у нас, особено към съвременните български автори и в особено изненадваща степен – към поетите. Така че, моля те, преди да продължиш да четеш, изхвърли калта от джобовете заедно с презумпции от типа Ама кой в днешно време чете, камо ли пък поезия?!

Интересно актуално явление в литературния ни свят е НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ, която този месец навършва половин година от съществуването си като поетично общество. Тя подкрепя налагането на стойностните модерни форми в стихотворчеството, като в същото време запазва цялата бохемска романтика, която човек би искал да види в едно литературно общество. Кръгът си има сериозен манифест и онлайн списание, което се попълва всеки ден; освен на компютрите и телефоните си, членовете пишат стихове и в тетрадки, включително във влака, на път към ежемесечните четения на НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ. Въпросните събития са тип пърформанс и обикновено се провеждат в заведения от ъндъргаунда. Благодарение на тях авторите добиват нужното самочувствие и увереност да четат пред публика, имат възможност да се запознаят помежду си и да общуват наживо със своите читатели.

Смисълът на категоризацията „социална“ е, че целта на кръга е да се даде равен шанс и старт за изява на всеки един талантлив автор, независимо от неговата популярност или липса на такава, единствено въз основа на качествата му като творец и произведенията му.

Любел Дякоf – андрогинна мистерия

Едно прясно откритие на НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ. Редакторите ми разказаха: когато попаднали на фейсбук страницата на Любел и се свързали с автора, не предполагали, че си пишат с жена. Разбрали истината при появата на очарователната Любомира Видева на четенето, на което я поканили. Контингентът на събитията вече знае тайната за самоличността на 23-годишната дипломирана психоложка, но над 10 хиляди почитатели на страницата ѝ все още нямат представа как изглежда харесваният от тях поет. Любел Дякоf не държи на тези неща – разделения на мъже и жени – затова има стихотворения, писани от позицията и на двата пола. И има читателки, които са увлечени по нея без да предполагат, че се обясняват в любов на жена.

Тъй като не иска да ги заблуждава повече, Любомира реши да се разкрие. Ще го направи точно с тази статия в егоист.бг и фотосесията, която осъществи специално за нас. Попитах я защо по начало е решила да се крие зад псевдоним: „Исках да избягам от стереотипа за младото русо момиче, което е харесвано заради външния си вид. Да говоря чрез поезията си и хората да харесат нея, а не как изглеждам. Любел е комбинация между моето име и името на сестра ми Елисавета. Дяков е фамилията на майка ми, нейна идея беше и изписването с латинска буква накрая. Щастлива съм, че планът с псевдонима наистина се получи. И съм благодарна на НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ за признанието от тяхна страна, защото то е най-големият комплимент и ме мотивира да продължавам да творя“.

ПОЕТИЧНО ЗАВИСИМА

Вкарвам спринцовката,
нахлуват думи,
изпадам в еуфория.
Минават часове,
търся нова доза думи.
Толкова съм
зависима да пиша.
Но те свършват,
изпадам в абстиненция.
За поезията
няма метадон.

*   *   *

Това е
животът,
казваше
дядо:
кувьоз
кошара
ковчег

*   *   *

И двамата
не можехме
да казваме“р“
за това избягвахме
думите с тази буква
като:
раздяла
предателство
изневяра
край…

Но в
„Не те обичам вече“
нямаше“р“

Ралица Генчева – глухарче с боксови ръкавици

Запомнила съм метафората с глухарчето от книга на български автор, която четох преди доста години. Ще си позволя да я приложа, тъй като не мога да си представя по-подходящо определение за Ралица Генчева, известна и с псевдонима си Charly Wilde. Тя е крехка и поразително нежна дама, душата е светла, стиховете – изящни. Боксови ръкавици… Защото освен че е всичко това, умее и да се бори до последния рунд за всяка своя мечта, срещу всяка несправедливост. В рамките на НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ Ралица е човекът, който легитимира стремежът на общността покрай всичко останало да докаже и че поезията може да бъде едновременно качествена и популярна. Стига сме се псували на комерс – тя невинаги е мръсна дума!

Финансист по професия, Ралица използва свободното време, за да се отдаде на креативността си. Миналото лято издаде първата си стихосбирка съвсем сама, без подкрепата на издателство, литературни или каквито и да било други контакти. Този път, за да ме чуеш се превърна в бестселър за нула време, читателите вече се радват на четвърти тираж, а миналата седмица се състоя премиерата на втората книга с поезия на Ралица –Има ли по-рано от сега?. От нея избрах да споделя следните три стихотворения:

с любовта си играем
на недостъпни,
аз я чаках дълго,
тя мен –
още повече.

*   *   *

преди да станат очи
са били океани,
преди да станат ръце,
са били майки,
преди да стана тяло,
съм била любов.

преди да станат океани,
са били само очи.
преди да станат майки,
са били само ръце.
преди да стана любов,
съм била само тяло.

всичко съм.
преди и сега.
всичко сме.

*   *   *

ВТОРА УПОТРЕБА

най-красиви са дрехите
през витрината,
най-износени са хората
отвътре.

Николай Владимиров – красотата на суицидния ум

Какво да кажа за Николай… Ами, той си е поет. Съвсем откачен. Не е наясно с посоките, винаги би избрал поезията пред възможността да изкарва пари, изкопал е отнякъде расо, което да облече на последното четене в Пловдив, а за предстоящото събитие в София си е харесал костюм на Дарт Вейдър. В момента търси меч, който да свети! Независимо от дегизировката, накрая Николай винаги остава по бяла тениска с надпис „Продължаваме напред“ – мотото на НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ. По-важен от всички тези подробности обаче е фактът, че Ники Владимиров е редактор в списанието и откривател на голяма част от младите му пера. Той не се изморява да търси и разпознава таланта, да подава ръка и насоки, за да не се отказват прохождащите поети от страстта си да пишат.

Тази седмица излиза дългоочакваната трета стихосбирка на Николай Владимиров – Отсъствия. Поезията в книгата е в по-голямата си част удивително красива и нежна, но това не пречи из страниците да се прокрадват също така самоубийствени и/или психо елементи. Самият автор я определя така: „Тази книга е най-личният ми и скъп за мен проект, защото вътре са събрани чувствата и любовта ми към няколко жени, които съм обичал и все още обичам през годините. Заглавието е свързано с невъзможна любов и моето отсъствие в сърцето ѝ, както и отсъствието ѝ в живота ми, но всяко отсъствие е вид присъствие, свой собствен свят отвъд пропуснатото и невъзможното”. Ето и няколко „отсъствия“, които избрах:

тежка си

като перце

от птица

което пада

върху чуждо рамо

*   *   *

гледам си на кафе

и виждам теб

с друг

изпивам те

преди да си го

срещнала

*   *   *

най-после съм с теб

сега си с мен

два пъти –

веднъж на живо
и веднъж по спомен
втория път

те обичам

Васил Прасков – прасковите не са това, което са

Името може да звучи романтично, но този пич е много хард. Основател на НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ, заедно с Владимир Сабоурин и Ивайло Мерджанов. Съавтор на тежкия Манифест на новата социална поезия. От позицията на имена, доказали своята активност в литературната ни действителност, създателите се обявяват против колаборацията между така наричаните от тях лайфстайл литература, от една страна, и академичен постмодернизъм – от друга. Лайфстайлът е повърхностен и за сметка на качеството се пише така, че да отговаря на търсенето. Академизмът поддържа строго завоалирани форми, които са трудносмилаеми за читателя, студени са като емоционалност и твърде теоретични, за да бъдат изкуство в чистата му форма на спонтанност и фантазия.

Прасков определено не полага усилия, за да избягва скандала. Това е най-прекият път към брутално искрена и отстояваща позициите си литература. Публикуваните тук стихотворения са бегъл пример за това на какво е способен. Трудно ми беше да избера – трябва да знаеш, че в тази общност стиховете се изливат на ежедневно ниво. Затова просто хванах някои от последните умотворения.

ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА

кифло
духовен живот означава
да обичаш
не да лапаш курове
бг поетите правят рецитали
като комиците
снимат се в черешката на тортата
имат повече лайкове от пайнер
докато слушаш карбовски
и четеш августин
настъпва златният век на генералите
които правят любов а не война

*   *   *

историята
е постоянно
изнасилвана жена
която иска
най-накрая
да свърши

*   *   *

ГЛАСОВЕ

единствената
разлика между
поета и шизофреника
е че единият от тях
си води бележки

Има още много, много автори, които заслужават внимание. В кръга на НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ намират трибуна както доказали се професионалисти от ранга на Ива Спиридонова, така и 18-годишни момичета, чиито стихове пробождат със зрялост.

Можш да ги чуеш на 27 май в клуб MAZE. Броят на записаните за участие поети надвишава 40, така че със сигурност ще бъде интересно.