Някъде около 11 часа без 15 минути залата е пълна, всъщност препълнена. По стените има облегнати хора, между редовете – също, коридорите са заети. На сцената отпред, пред екрана, Велизар Соколов – Заки, се приготвя да открие срещата със студенти и хора, за които „интелектуалната собственост“ е свято понятие. Повод е премиерата на филма „Авторското право: и ти си автор, и ти можеш да спечелиш от това“, който е покана за диалог по темата, но диалог на нов глас – елегантен, смислен, задълбочен.

Залата е в УНСС, нарича се „Тържествена“, настроението също е такова. Студентите задават въпроси след прожекцията, Заки отговаря; после и той задава въпроси, а студентите изказват мнение. Диалогът се случва – смислен, умен.

След няколко дни съм в кантората му, за да продължим темата.

Константин Вълков: Хващам се за слогана на проекта „Авторското право“, който е „И ти си автор. И ти можеш да спечелиш от това“. Две изречения, разделям ги на два въпроса. Донякъде продължава да бъде странно за хората, че онова, което създават като съдържание – илюстрации, фотографии, филмчета, за да споделят в социалните мрежи, всъщност е тяхно авторско съдържание… Защо е това неразбиране?

Велизар Соколов – Заки: Защото съвременните технологии така навлязоха в нашия живот, че ние не се замисляме в дълбочина за това, което правим. Това са вече просто нещата, които ние правим в живота си. Имаме телефон, следователно снимаме с него. Или правим филмчета. След това ги качваме в Интернет. Реално не си даваме сметка, че нещо толкова ежедневно носи нещо толкова дълбоко в себе си, каквото е авторското право.

Фотография: Константин Вълков


КВ:
Втората част от въпроса е и второто изречение от слогана, т.е. „И ти можеш да спечелиш от това.“ Струва ми се, че за мнозина е в границите на фантазиите да се печели от съдържание, което споделят в социалните мрежи, което сами създават. Но пък от друга страна има български илюстратори, фотографи, музиканти, които непрекъснато участват в онлайн конкурси с парични награди. Как те да защитават произведенията си?

Велизар Соколов – Заки: Авторското право като система от правни норми е всъщност много приятна с това, че дава свободата на автора да реши и да прецени как да експлоатира това, което е създал като произведение. Ако той търси предимно набиране на популярност или някаква друга, странична, не задължително свързана пряко с финанси цел, той може да го направи. В същото време, ако прецени, че ще търси комерсиална реализация на своя продукт, авторското право му дава тази възможност. Втората сладка черта на авторското право, както аз я наричам, е че то не изисква, за да възникне, каквато и да било регистрация. Какъвто и да бил формален акт. За разлика примерно в правата върху индустриална собственост, правата върху търговски марки, където трябва да се направи патентна регистрация, за да възникне правото.

При авторското право законът казва, че то възниква със създаването на произведението. Така че, по този въпрос, няма дебат. Дебатът е как да се чувстваме по-сигурни, защото веднъж попаднало в онлайн пространството, произведението става много лесно достъпно. Бидейки в дигитална форма, много лесно може да бъде копирано, да бъде тиражирано, разпространено. Това са предизвикателствата на правоприлагането в момента. И на европейско, и на национално ниво. Именно погледите в момента са насочени към това как да бъде въведен и да бъде изпълнен регламента, по който авторите, които създават произведения и искат да печелят от тях, могат да се чувстват по-защитени.

КВ: Именно, защото – конкретен пример – моят колега Светльо Давидов композира музика. Навярно в неговите представи една създадена от него музика и публикувана в онлайн среда може без никакъв проблем да бъде взета от някой в Колумбия, навярно това е схващането и на българите, които ползват нелегално музика – взимаш от далечна страна, кой ще разбере…

Велизар Соколов – Заки: Аз мисля, че даже не е чак толкова голямо пространството. Краде се българска музика от българи, български произведения от българи. Интернет е безграничен. Интернет прави достъпа до такива произведения много лесен. И на това всъщност е посветен и целия този проект, за който говорим. Той освен да стимулира младите хора да разберат, че са творци, че могат да решат да превърнат своето творчество в професия, всъщност цели и изграждането на една култура на потребление. Осъзнавайки собствения си творчески потенциал, ние да имаме малко повече уважение към таланта на другите. Ако ние не се саморегулираме, ако ние нямаме културата на това как да търсим, как да ползваме това, което намираме в Интернет, няма регламент, няма закон, няма полиция, която да може да регулира този процес. И за мен по-важната цел на проекта, по който работим е уважавайки собствения си труд, да се научим да уважаваме труда на другия.

Фотография: Константин Вълков


КВ:
Така е, но задачата е трудна. Да сложим на масата две понятия – „интелектуална собственост“ и „недвижима собственост“. Че кой не знае как се защитава недвижимата собственост – охранителни системи, лаещи кучета, какво ли не. Докато интелектуалната сякаш не разполага с тези прегради и е по-лесно достъпна…

Велизар Соколов – Заки: Не е съвсем така. Тук нещата зависят много от това какъв е обекта на закрила. Много отдавна и филмовите компании, и музикалните компании, и фотографите, и други създатели на интелектуална собственост, поставят технологични средства за защита. В голяма част от случаите, за да можеш да достигнеш, да копираш, едно такова защитено произведение, трябва да преодолеш незаконно тези средства за защита. Тъй че и около нематериалната собственост има ограда и лаещи кучета. Тук вече въпросът опира до това какво е нашето желание, какви са нашите способности да преодолеем тази защита, за да достигнем до този имот, ако мога да използвам тази метафора.

КВ: Ако възпитанието за уважение към интелектуалната собственост ще отнеме време, поколение или две, то през този период трябва ли да се действа силово – отнемане на имущество на онези, които злоупотребяват с интелектуална собственост, спецакции и т.н.?

Велизар Соколов – Заки: Пак ще използвам същия пример. Колкото и знаци „не влизай“ да поставя на имота си, колкото и кучета да пусна вътре да се разхождат, колкото и високи огради да построя около къщата си, ако някой иска да влезе, той ще го направи, ще намери начин. И ако не съществува система, която да установи и санкционира това незаконно поведение, ние можем да си строим защитни средства колкото си искаме.

Тоест, говорейки за култура, трябва да мислим комплексно. Даже още по-комплексно – на първо място да се мисли от страна на бизнеса, да се създадат максимално лесни и удобни за ползватели начини, по които да се достига до законно съдържание. Защото много често се чува аргумента, ами аз си го свалих незаконно, защото не го намерих законно. Така че всеки един бизнес, свързан с някаква творческа индустрия, би трябвало да мисли и по посока на това, че Интернет е една нова среда, където хората са доста по-мързеливи – те не трябва да станат, да се изкъпят, да отидат до магазина, да си изберат диск, да го купят и да си тръгнат. Просто трябва да кликнат няколко пъти. Така че бизнес моделите трябва да са лесни, да са „consumer friendy“, ако мога да кажа на чист български език (смее се). И в тази посока се работи. Ако вземем например един Spotify – няма нищо по-лесно от това да платиш една сума, която е неголяма, а след това можеш в продължение на определен период да ползваш абсолютно всякаква музика.

Фотография: Константин Вълков

Има платени фотографски платформи, където срещу заплащане на някаква такса или някакво възнаграждание, от тази банка можеш да си изтеглиш снимки. Има банки с видео съдържание. Ползвателите трябва да имат максимално лесен и удобен начин за достъп до законно съдържание.

На второ място, ползвателите трябва да изградят у себе си рефлекса първо да потърсят законното и къде го има. А на трето място, ако не са изградили тази култура и този рефлекс, ако са решили да влязат в незаконното, да се притесняват, че могат да бъдат санкционирани. Точно така, както биха могли да бъдат санкционирани, ако минаваме на червено, ако нарушаваме други законови норми. В края на краищата има закони, нашите закони не са по-различни от тези в Европейския съюз, особено в областта на авторското право и интелектуалната собственост.

КВ: За филма – ако разбирам правилно, искаш да преведеш на по-достъпен език как всеки може да защитава своето творчество. Формулирай три послания от филма, които останаха у теб, след като го изгледа завършен.

Велизар Соколов – Заки: Първо ще си позволя да споделя мотивите си защо решихме да подходим по този начин с филма. Може би поради огромната масовост на пиратство на интелектуални продукти, когато е ставало въпрос за тази тема, някак правилният тон не беше намерен. Дали защото се е говорило малко по-силово, малко по-директно, малко по-назидателно, но като цяло през годините се случваше едно много голямо размахване на пръст. Моята амбиция беше за филма беше той да не размахва пръст, този филм да замисля. Дори на първо гледане човек може да си каже ама какво общо има това с темата. Гледам тук 17 минути се случват някакви неща, една красива визия, едни красиви хора, едни красиви случки, но какво общо има това с темата. Ако хората, гледайки филма, си зададат този въпрос, значи сме си свършили работата. Защото за мен пътят към всеки един успех е да започнем да си задаваме въпроси.

Основният ми мотив беше хората да си зададат въпрос какво ни казва филма. Какво е неговото послание. Посланията са простички. Ако ние осъзнаем собственото си творческо начало, ако ние признаем твореца в себе си, ако ние започнем да ценим своя труд, ние ще започнем да ценим таланта, труда на другите. Ще започнем да зачитаме тяхната интелектуална собственост. И от това неминуемо ще има повече и по-качествена продукция, неминуемо ще има повече възможности за творческа изява на млади хора, които искат да живеят от своето творчество.

На трето, но не на последно място, аз мисля, че създавайки национален продукт ние ще успеем да запазваме колкото се може повече националната си културна идентичност. Защото, може би не се замисляме, когато нещата бяха по-регламентирани, когато имаше добър паричен поток от реализацията на такива продукти, действаше златното правило „20:80“. И тук говоря в частност за музикалната индустрия. Но мисля, че това може да бъде отнесено – няма значение дали в същата пропорция – към почти всички творчески индустрии. Ставаше дума за това – 20 процента от заглавията, които се създават и пускат на пазара „хранят“ останалите 80 процента. Защото, ако пак вземем музиката, в музиката има жанрове, които не са комерсиални. Има жанрове, които не са така популярни. Има жанрове, които не могат да реализират такъв икономически успех, както тези 20 процента. Това не означава, че тези жанрово трябва да умрат. Не означава, че трябва да спрем да създаваме или продуцираме класическа музика, джаз музика, world музика или други по-малко популярни жанрове. И тогава, имайки един нормален икономически резон в бизнеса, продуцентите инвестирахме, освен в гарантирано комерсиалните заглавия, експериментирахме в други жанрове. Инвестирахме в млади и неизвестни изпълнители. И понякога някой от тези 80 процента отиваше в другите 20 процента. Ставаше комерсиално заглавие.

В момента пазарът е толкова стагниран, че ти нямаш друго нищо освен тези 20 процента. Принуден си да инвестираш само в това, което ще ти гарантира успех. И когато ти инвестираш само в това, което ще ти гарантира успех, ти инвестираш в неща, които приличат на нещо, което вече се е доказало навън. Правиш си местен Justin Bieber, правиш си местна Bionce, правиш си местни One Direction. Защото това някъде се е доказало и ако ти следваш същата тази схема, най-вероятно ще имаш успех. Това е толкова вредно за българската култура, колкото може би ние на този етап не си представяме, не си даваме сметка. Ние в момента слушаме и сме заляти от една клонирана музика, в която няма нищо оригинално и творческо в себе си. И това е защото няма пари. Всеки е изчислил до стотинка, премерил го е да му стигне за това. Ако започне да има възвращаемост от един нормален пазар, какъвто би трябвало да бъде Интернет пазара, аз съм абсолютно убеден, че ще се инвестира не само в изпълнители, които са се появили в X-Factor или в България Търси Талант. А и в изпълнители, които съществуват, които чакат някой да ги открие. Може би те са качили своя песен или свой клип в Интернет. Може би някой продуцент ще го види, ще го чуе. Но той трябва да има икономическия резон, икономическата свобода, да може да си позволи да инвестира в него. Може във всяка сфера да се разнесе това съждение. Така че ако има бизнес, ако има пари, ако има икономически растеж, ще има разнообразие. Ще има нови творци. Ще има нови създатели. И ще има много повече, много повече качествена национална българска продукция.

***

„СИЛATA НА МЛАДИТЕ ХОРА В ЕВРОПА: И ТИ СИ АВТОР! МОЖЕШ ДА СПЕЧЕЛИШ ОТ ТОВА!”

„Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. Информационните дейности и публикациите, свързани с проекта, отразяват становищата на авторите и EUIPO не носи отговорност за съдържанието в тях.”

EYE: European Youth Empowerment – „You are an author too! And You can benefit from it!“

„The project is implemented with the financial support of the European Union Intellectual Property Office. Any communication or publication related to the action reflects only the author’s view and EUIPO is not responsible for any use that may be made of the information contained therein.