Възрастните в САЩ така и не успяха да се справят с едно нещо – оръжията. Разбира се, винаги ще има индивиди, които са психично болни, с нездрава психика, криминално проявени, ползващи нелегално придобити оръжия. Винаги ще има престрелки, убийства. Но. Чакайте. Когато броят на невинните жертви – и то деца – продължава да расте, беше очевидно, че нещо трябва да се направи, както и беше очевидно, че възрастните нямат волята и твърдата убеденост за това. Поради тази причина дойде ред на децата.

Най-голямото шествие с искане за по-строг контрол върху продажбата и използването на огнестрелни оръжия се проведе този уикенд във Вашингтон. Поводът не е само последната стрелба във Флорида, където 19-годишният бивш възпитаник на гимназията „Марджъри Стоунман Дъглас“ уби 17 души, рани още толкова, от които някои бяха в критично състояние. Поводът са всички, неизброими вече стрелби в училищни сгради в Америка, с които възрастните така и не успяха да се справят, дори не понечиха да го сторят. Да, не понечиха. Говориха, даваха разпоредби, но нищо. Затова не понечиха. Поводът са непрестанните закани на възрастните – от президенти до обикновени хора, че това ще спре, а то все не спира, защото от президентите до обикновените хора, никой не си направи труда наистина да възстане срещу парите на оръжейното лоби.

(Photo by Lindsey Wasson/Getty Images)

Причината, поради която никой не направи нищо, независимо дали президентът на САЩ е демократ или републиканец, е една и тя се нарича алчност. Алчност. Парите на оръжейното лоби финансират какво ли не – от строители на луксозни къщи до политически фигури. Но когато абсолютно всички се питат кое училище е следващото и когато възрастните за пореден път затварят очите си, децата показаха как точно се прави, умно, смислено, спокойно.

Фотография Хосе Алонсо

Кой ли не се опита, какви ли не крилати фрази, закани, сълзи на очите в политиците – всеки, независимо дали е демократ като Обама или републиканец, който и да се опита, все удряше на камък, защото цената на парите се оказа по-висока от цената на живота. Защото политическата система в САЩ, за добро или лошо, е така устроена, че понякога не може да се направи нищо. Колко стрелби се случиха по време на двата мандата на Обама и колко негови призиви чухме, рефренът се повтаряше, но нищо. Колко стрелби ще се случат по време на мандата на Тръмп никой не знае, но рефренът ще е аналогичен. Тази песен можеше да продължи да се повтаря, години наред, ако ще и най-големият противник на оръжията да стане президент. Време беше за ново решение – когато възрастните не могат, навярно децата ще се справят.

Фотография Джоана Никс

И така се стигна до „March of Our Lives“ – шествието във Вашингтон, което събра стотици хиляди души. Така се стигна и до изключителната корица на списание TIME, която представя петима оцелели от стрелбата в „Марджъри Стоунман Дъглас“. Така се стигна до тези страхотни хлапета, които неуморно се борят за промяна – промяна, която никой политик не успя да осъществи, защото цената на парите наистина се оказа по-важна от цената на живота.

„На пръв поглед тези деца не са по-различни от предишни поколения тинейджъри, които са решили да променят света, разбирайки, че това е нелека задача,“ пише списание TIME. „Но през този месец учениците станаха основни организатори на нещо, което може да се превърне в най-смелото и силно движение за оръжейна реформа през близките две десетилетия. Дали тези деца наистина могат да се справят?“

Ще се справят. Защото говорят, мислят, общуват, споделят това, което е важно. Без задръжки, без никакви задни помисли. Честно. Смислено. Искрено. Говорят така, затова ще успеят: