Фотографската изложба Неосветените дворове е посветена на пътуването на Йордан Радичков из Сибир в края на 60-те години. Снимките са възстановени от тежко увредените ленти на писателя, благодарение на фотографа Александър Сертев. Черно-белите снимки съхраняват моменти от срещите на Радичков не само със суровата природа на тайгата, но и с якути, еленовъди и диви животни.

Изложбата е организирана от внуците на писателя, а те споделят, че идеята за нея съществува от поне четири години. Сега нейното осъществяване съвпада и с появата на осми том от поредицата Йордан Радичков. Събрани съчинения. Той включва двата му пътеписа Неосветени дворове (1967) и Малка северна сага (1980). Професор Вера Ганчева и професор Инна Пелева представиха сборника малко преди откриването на изложбата.

Снимка: Авторът

Дани Радичков, внук на Йордан Радичков и един от организаторите на събитието, споделя:

Изложбата я сънувам от четири години, още откакто намерихме лентата. А тя се намери супер случайно. Иван Чертов един ден ме експедира до нас със заръка „Отивай да ми донесеш ленти от библиотеката на дядо ти. Сто процента сте забравили някой филм там„. Като го открихме не можахме да повярваме какво представлява, още повече, че „Неосветените дворове“ е едно от най-любимите ми произведения. Отлагахме изложбата няколко години поради различни причини, обсъждахме варианти за построяването и концепцията, за да се стигне до този изичстен вариант, от който съм много доволен. Защото, макар изложбата да е много интересна, звездата на вечерта бяха произведенията на дядо ми. И се надявам с изложбата да предизвикам интерес към текста.

А сборникът – сам по себе си – е събитие, което заслужава по-задълбочено внимание. Първото му издание преди повече от 30 години бързо се превръща в голям успех и е издадено в едно от най-популярните френски издателства Gallimard. В настоящото издание за първи път са публикувани бележките на автора, които той си е водил по време на пътуванията. Това е един вълнуващ и нередактиран текст, който само в няколко страници чертае цялата книга и представя живите и неподправени впечатления на Радичков от комплексния и суров живот из сибирските земи.

Споменът за Сибир ще тича винаги по петите ми.

Пътеписът все още е пренебрегван жанр. В случая обаче жанровата рамка е тясна. Онези, чели Радичков, знаят за какво говоря. Всичко, което той пише, винаги е няколко стъпки пред ограниченията на терминологията. Неосветени дворове и Малка северна сага не правят изключение. Пътуването на автора до Сибир е постижение на духа, ума и въображението. През 60-те се влагат много усилия за заздравяването на устойчиво културно и икономическо сътрудничество между социалистическите държави и СССР. Именно с помощта на съветските институции (и на няколко частни лица) Йордан Радичков успява да предприеме пътуването до сибирската ледена прегръдка. По това време писателят е един от първите, които посещават района след като Русия разрешава посещенията на чужденци.

Там той вижда оскъдния и тъжен живот, който водят хората. Вижда как мизерията на пустошта и борбата с природата са способни да смачкат индивида и да го превърнат в празно тяло, което машинално прави едно и също. Като да сее картофи, които са обречени да умрат. И човекът знае това. Но продължава да го прави. Какво му остава? Глад. Човешкият порив за победа над природата е скършен. Не можеш да надделееш над студа, над земята, която отказва да приеме действията ти. Не можеш да създаваш живот там, където животът не желае да участваш.

Мъжествени и руси, тези северни хора се впускат в горите, за да ги завоюват, те са заредени със сила и проникват все по-навътре и по-навътре; и пак оттам излязат. (…)

Те са далече от удобствата на цивилизацията на Европа, минават мимоходом край безпорядъка, вглъбени в себе си, сякаш са се преместили на войната от Европа на Север заедно с цялото мъжество и заедно с дълбоките ѝ рани.

Йордан Радичков идва от топлата и слънчева България. Където оскъдицата също е нещо познато, но не и толкова впило се в костите на хората, както в Сибир. Там рядко можеш да срещнеш дете, което знае какво е играчка. Въпреки това от една от фотографиите те гледа именно такова. Също като сибирски лед Неосветените дворове е с трудно пробиваема повърхност. Думите те връхлитат със снежна мощ и едва можеш да си поемеш дъх. Текстът не е лек за четене. Няма да минеш бързо през него. Няма да ти бъде весело. Няма да се чувстваш на пътешествие в страхотно място, където винаги си искал да идеш. Картините, които Радичков създава са едновременно застинали във времето и пространството. Така всяка среща изпъква още повече, всяка стъпка по леда е още по-тежка и оставяща следи.

Радичков с Гената

Ние обаче не се бояхме от времето, защото с Гена имахме една магия и я правехме винаги, още от самата Москва. Тя е чисто руска магия и ако съдбата в момента ви види, че я правите, ще ви покровителства. Преди да тръгнете на път, трябва да седнете и да помълчите.

 

В Неосветените дворове въображението на Радичков тържествува. То обхожда скованите картини и им вдъхва движението, което им липсва. Сборникът е пълен с живи метафори, които изпълват ледената пустош с живот. Сакралната застиналост на Сибир отваря вратите си пред един български писатели той дръзва да се вгледа в тъгата ѝ.

Няма да лъжа. Неосветените дворове е трудна за четене. Мъчна, бавна, взривяваща мозъка и изчерпваща търпението. Всичко е плътно и брутално – описанията, картините, почти спрялото време, разсъжденията на Радичков, които препускат със скорост, която Сибир рядко среща. Книгата е напрягаща. Бъбрива в мълчаливостта на контекста си. Четѝя с нагласата за продължително изживяване, което може да ти даде много, ако му позволиш да се плъзне бавно в съзнанието ти и да остане там за известно време.

Радичков е от онези писатели, за които почти всеки знае, че са гениални. Но е и от онези, които малцина са чели задълбочено. Това, разбира се, се дължи на неговата странна елегантност и задълбоченост, на език, който звучи едновременно близък до читателя, но и безкрайно далечен в ореола на своята дистанцираност.

Човек без илюзии става тъжен и кисел, а това вече е лошо, то е почти като застояла вода, пълна с меланхолия.

 

Радичков стига и до Швеция. Книгата му Малка северна тетрадка отново трудно може да бъде определен като пътепис, въпреки че сърцевината му е свързана с Швеция и пребиваването на писателя там. В нея се смесват всякакви жанрове и форми, а Радичков заявява в предговора ѝ, че книгата прилича „не на сага, а на грубите дървени обуща, наречени сабо“. Сковаността на Сибир леко се отпуска и Швеция раздвижва рамене и изтърсва от себе си напрежението. Северът още е тук, присъствието му се усеща, но градският дух на Стокхолм и елегантната дамска длан на Швеция приласкават и писателя, и читателя. Малка северна сага разказва за впечатленията на Радичков от пътуванията му през различни сезони и по различни поводи – от най-дългия ден в Швеция до участието му на кръгли маси с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол.

Имаш две седмици да отскочиш до Столична библиотека и да разглеждаш изложбата. А за книгата – много повече, надявам се. Но защо да отлагаш?

Изложбата Неосветените дворове е от 15 до 30 ноември в Столична библиотека.