JEREMY? очевидно е банда с мисия – да стане надбългарска, да се влее в потока стадионни рокгрупи с ооо-ууу-ааа припеви и да грее от айфоните на пъпчиви тийнеджърки (и по-ранимите им съученици).

И за това не са спестени никакви средства – арт-клипове с красиви моделки, тъжно пиано, епични припеви, записи в Дъблин, подгряваща група на Куийн с Адъм Ламбърт за няколко лайфа.

А! И както подобава за всеки успял артист у нас, се окичиха със званието „българска банда на фестивала EXIT“ и „въртени по MTV“.

Последното, впрочем, не е ясно дали е добре към днешна дата, но ако се върнем в миналото, когато тази телевизия означаваше нещо, JEREMY? се справят чудесно – и музикално, и визуално.

Първият клип, който ги извади от ъндъграунд клишето „рок за секси хипстърки“ беше „Fake fruits“ (откриващо парче в албума). Той има задачата да обясни всичко което е бандата: тъжна, сладострастна, добре облечена и леко налудничава. Видеото – от воле – беше обявено за „западно“, а това вече е достатъчен факт всички да обърнат глави към тях, изпитателно свили очи.

Вторият им видеосингъл „Hope“ – този път цветен – отново е на забавен каданс, което явно цели да затвърди тяхната поетичност.

Третият („Two Weeks To The Great Escape“) е черно-бял, пасторален и разказва история, а последният – „King Kong“ изглежда като стадионно видео, но все още без кадрите на многохилядна публика и бекстейдж рокендрол (и опашка от момичета пред съблекалнята ала Бон Джоуви). Но и това ще дочакаме.

През всичкото това време вече се заговори за банда, която носи потенциала да изнесе навън някакъв читав рок, а до тях се наредиха и още банди – Jin Monic, Hayes & Y, Bears And Hunters. Българската музика официално влезе в своя комерсиален инди период – силноконвертируеми FM триакордови композиции, изпълнявани от „лоши“ момчета, които мечтаят за секс-наркотици-рокендрол, ама по-бързо ако може.

Преди дни JEREMY? представиха своя едноименен дебют, на чиято корица грее в жълто картина на Кольо Карамфилов – художник, с когото групата се идентифицира. Четирите хит-сингъла се забелязват веднага, като хлебарка в болнична стая. „Bubbles“, „Clouse to The Stars“ и „Too wrong to Get It Right“ продължават линията на стадионен пауър поп-рок, „Dublin“ и „The Winehouse“ са акустични, труднозабележима балада, но пък разкриват наистина огромните заложби на вокалa Ерсин, а „Just Like Rolling Stones“ вероятно е най-твърдото и гаражно парче в албума.

Ако не потънат в прословутия „синдром на втори албум“ и успеят да изградят по-индивидуален стил, далеч от почти буквални цитати на Бифи Клайро и 30 секъндс ту Марс, вероятно ще станат първата БГ банда, която ще подгрява големи банди по световните стадиони.

Иначе името Jeremy е англо-саксонската трактовка на ивртиското мъжко име Джерамая, което се цитирало за „извисяване“.

Нашата банда предвидливо е поставила въпросителен знак в края.