Продължава поредицата ни STAR & МЛАД, която реализираме в партньорство с VIVACOM.

Да припомним – това е проект, посветен на образованието, който изследва връзката “учител-ученик”. Екипът на Дарик радио открива всяка седмица интересни “двойки” от ученик и учител в сфери, подбрани така, че да бъдат “адекватни” на времето; специалности, които ползват нови технологии за обучение; специалности, за които дигиталното образование е вече факт.

Тази седмица сме на вълна физика и астрономия с един от най-добрите учители в областта, който интервюирахме заедно с един от най-добрите ученици. Представяме ви Никола Каравасилев, ръководител на националния отбор по астрономия и астрофизика, който подготвя и ученици за Международния турнир на младите физици и …

КВ: В момента сте преподавател. Последният изпит, на който се явихте като ученик?

Никола Каравасилев: Спомням си, че беше 2011 година. Мисля, че беше или изпит по звездни атмосфери, или активни галактични ядра. Не знам дали става ясно какво е, но това бяха последните ми изпити от магистратурата по астрофизика, която завършвах тогава. Нещата тогава бяха по различен начин, тъй като вече бях започнал да работя, да водя отбори. Някак изпитите минаваха между другото, неусетно.

КВ: Стратегия за взимане на изпити?

Никола Каравасилев: Сядаш и учиш. Това е. Няма никакви стратегии за бързо научаване. Сядаш, учиш, прекарваш необходимото време, което за всеки е различно, естествено. Няма никакви такива формули – прекарваш 50 часа, 60 часа. Сядаш и учиш колкото е необходимо. Питаш, не е срамно. Много хора изграждат някакви стратегии как да се учи, как да се възприема информацията, не винаги работи това нещо.

КВ: Последният много труден изпит, който наистина те затрудни?

Георги Александров: Сигурно някое контролно по биология или история (смее се). Иначе очаквах, че матурата ще ме затрудни, а тя беше твърде лесна. Последното ми състезание беше Международната олимпиада по астрофизика.

КВ: Като става дума за олимпиади, при вас важи ли фразата „ученикът надмина учителя си“?

Никола Каравасилев: Със сигурност важи за много мои ученици, защото поне 20-ина ученици имат много повече награди от мен, когато съм бил ученик. И то не просто много награди, а награди на престижни форуми вече са се явявали, да не говорим, че много от тях още не са завършили училище.

КВ: Тези състезания важни ли са за реализацията на студентите или просто са една моментна снимка на състоянието им?

Никола Каравасилев: Важни са, да. Всеки човек, готвейки се за едно такова състезание, трупа знания, които в много случаи надминават това, което ще научи в университета. Аз много често казвам, че нашите медалисти от олимпиадите по физика и астрономия могат съвсем спокойно да получат бакалавърска диплома от Софийския университет. Първо, защото те знаят много неща, които студентите не са учили. Второ, защото няма какво да се лъжем, нивото на университета пада. Особено в нашия факултет. Аз това го наблюдавам може би 15 години. Много често виждам как студентите учат неща, които на един осмокласник му трябват, за да се класира на трети кръг на олимпиадата. Което даже не е чак такова голямо постижение.

КВ: В този проект, в тази поредица от интервюта, изследваме връзката „учител-ученик“. Вие сте учител. Вие учите. А вас кой ви учи?

Никола Каравасилев: В момента ли? Никой. Не, вижте, при мен е малко по-сложна ситуацията. Аз завърших НПМГ. Там информацията беше изключително цензурирана, която достига до нас. Беше ни обяснявано – умни сте, ама не чак толкова. Много състезания ни бяха абсолютно цензурирани и не ходихме на тях. Например като ученик изобщо не знаех за школата на Теодосий Теодосиев. Нещо, което е просто недопустимо. Това е навярно най-добрият учител по физика в света, той тогава е бил в едни от най-добрите си години и до мен тази информация така и не достигна. Иначе със сигурност щях да направя всичко възможно, да не е всеки уикенд, но поне два пъти месечно да ходя на школите му. И вероятно нещата щяха да се развият по съвсем друг начин. Общо взето нивото на подготовка, което получавах в училище беше недостатъчно. Ходих в една школа, която се провеждаше тук във Физическия факултет като бях 10 глас. Тя беше на Мирослав Абрашев и Виктор Иванов, които тогава бяха ръководители на отбора по физика. Но главно се готвех сам вкъщи. Особено за астрономията, където съвсем нямаше никаква школа в София. Албсолютно сам.

КВ: Как се различава ученето „сам вкъщи“ днес от времето, когато вие учихте сам у дома?

Георги Александров: Вече има най-различни канали в Интернет, в YouTube примерно, които са на образователна тема, но не съм убеден, че те могат да те подготвят наистина за състезания. По-скоро си трябва учене, подене на школи. Сега всъщност предимството е, че има много повече школи. Школата на Никола сега за мен върши идеална работа. Новото днес, разбира се, е Интернет. Преди нямаше възможност за десет секунди да си припомниш някоя константа или нещо подобно.

КВ: Кое е лошото на наличието на Интернет?

Никола Каравасилев: Защо трябва да има нещо лошо? Аз не виждам нищо лошо. Един ученик днес може да намери задачи дадени на олимпиадата по астрономия в Бангладеш примерно. При това в рамките на половин минута. Можете да намерите всякаква информация бързо. Много по-бързо, отколкото ние сме могли. Общо взето в джоба ви е цялата информация на света. Това е прекрасно. Лошото настъпва, когато с Интернет се злоупотребява, защото хората си губят времето. Губят си времето с глупости. Прекомерното стоене в социалните мрежи. Безсмислено чатене. Играене на някаква глупави игрички. Това вече разсейва, губи времето. По-скоро това води до затъпяване. Освен това хората в Интернет пишат на един много такъв език, даже не бих го нарекъл неформален. Доста опростачен език, а това се отразява после на правописа им в училище.

КВ: Какъв учител сте?

Никола Каравасилев: Между другото аз съм много жесток учител. Да, сериозно. Така е. Не съм човек, с когото искате да имате конфликти по каквато и да било тема. Аз съм ужасно неприятна личност.

КВ: Пишете слаби оценки?

Никола Каравасилев: Да, пиша ниски оценки. Сега започна учебната година, водя часовете по физика на един 12 клас и аз им казах, че изобщо няма да минат лесно, да не си го мислят. Преди две години водих 7 клас в СМГ и там беше същото, доста си патиха. Молиха ме, ама не става така. Образованието е процес, в който трябва да се влагат усилия.

***
„СТАР и МЛАД“ е поредица на Дарик и VIVACOM. Представяме различни поколения, които имат нещо общо – страст към знания.