Ели е много скъпа на всички сърца в редакцията ни. Преди повече от 3 години вече тя беше част от екипа на егоист.бг като стажант. От тогава датира и нашата радост на всеки неин успех. Развитието й през това време говори много за човека отвъд неоспоримия чар и елегантност. От тоталната смяна на амплоа, до огромен успех и широко разпознаваемост… Прие предложението ми да направи настоящия #egoinstatakeover много сърдечно и сме ви подготвили неочаквани изненади, които се надяваме да усмихнат деня ви и вдъхнат надежда, за тези които са на ръба да я изгубят или по някаква причина вече не я намират.

Ели трябваше да пътува до Африка този месец. Takeover-ът съответно, беше предвиден да се излъчва от там. Бяхме се вдъхновили от ходенето на Константин Вълков не отдавна до Нигерия и най-вече от думите му: “Там хората просто са избрали да бъдат щастливи! И са щастливи, независимо от всичко.”. С Ели си говорихме как тя ще изследва източника на това неспирно щастие и осъществяването му, дори в трудности. Без да подозираме, разбира се, за тези, пред които е изправен света в момента.

Поради така настаналата ситуация пътуването, както тези на милиони, се отложи. Ели остава в София, в пределите на дома си, от където няма да се откаже да търси за вас поводи за щастие и ще превземе социалките ни в Страстната седмица. Седмица на вяра, надежда и любов. Седмица, за мнозина далеч от близките за пръв път…

Как и къде те намирам?

Буквално на дивана с Чарли и лаптоп в скута в променливи и леко луди времена. Иначе съм добре, гледам да държа фронта. В други понеделнишки следработни обстоятелства щях да съм навън, сред много хора, на фенси събитиe, на което да чакам да стане време да си ходя. А в мислите ми – съм в Tomorrowland.

Елица Бехар и Чарли, Boris Mihaylov Photography

Изминаха близо 4 години след стажа ти в егоист.бг. Как се промени животът ти след това?

Дори не знам откъде да започна. В момента съм сравнително разпознаваемо лице в някои сфери, преди не можех да се запозная с теб, без да се притеснявам. Бях плаха, неуверена, стажът в егоист.бг и Дарик ми показа един нов, необятен свят. Не знаех какво искам от живота, лутах се, работех като Експерт в отдел „Ликвидация“ на Застрахователна компания. Представяш ли си ме? Тази агония продължи твърде дълго, но един ден си казах „майната му, не мога повече“ – напуснах буквално от съседната до вас сграда и попаднах в радиото и редакцията. Как се случи и какво изживях през тези няколко месеца там, не мога да ти кажа до ден днешен. Попивах всяка дума, всеки жест на колеги, учех, бях като опиянена от случващото се ежедневно. Легендите, които сме чували за егоист от най-силните години, когато аз всъщност съм била малко дете, определено смятам, че имах бегла възможност да разбера, макар и наистина в изключително лек вариант. Ще съм благодарна винаги на съдбата, или там каквото е, че ме заведе точно на това интервю и точно на този стаж при моето гуру в живота – Нуша, на която съм благодарна и до днес. Хората, до които се докосвах, офисът, събитията, оживените сутрешни спорове /помним ги, разбира се/ и всички възможности, които се отвориха пред мен и моята колежка-стажант, с която до ден днешен сме близки приятелки – това е началото на моето себеосъзнаване. Дори не казвам кариерен път, защото за тези 4 години смених 2 работни места, развих блог от нулата и все още не мога да се установя само с едно занимание. Затова използвам „себеосъзнаване“, защото разбрах къде принадлежа – в интензивния работен и креативен режим, в който всеки ден се случват нови и вълнуващи срещи, предизвикателства. Егоист.бг и Дарик ме научиха да бъда повече себе си и по-малко това, което обществото очаква от мен. Да се пускам малко повече по течението, но до толкова, че да не потъна.

Как се промени ежедневието ти след въвеждане на карантината?

Ако трябва да бъда изцяло искрена от началото на годината бях взела решение за себе си, че работата плътно в офис от 9 до 6 не е за мен. За жалост тази промяна няма как да се случи веднага, или поне не, когато се издържаш сам, а и харесваш работата си. Терзаех се. За мен ли е? Ще се справя ли с работа от вкъщи да зависи всичко от мен? Внимавай какво си пожелаваш, са казали хората. За мое щастие все още имам eжедневни задачи, свързани с търговския център, в който работя, въпреки ситуацията, но задълженията по блога се увеличиха неимоверно. Това се дължи определено на дигитализацията на голяма част от бизнесите, в момента. За да оцелееш, трябва да си онлайн. Имам късмета през същите последни 4 години, за които си говорим, да развивам собствен блог, който до ден днешен не мога да повярвам колко много се разви. В момента затрупана с изключително много работа по него, постоянно изкачат интересни кампании, по които да работя, каузи, които да подкрепям. Оказва се, че без наложения диапазон от работни часове работя не двойно, а тройно повече. Не губя време в трафик, събития, които сигурна съм, на всички в последно време ни бяха дошли в повече. Осъзнах, че под стрес и в хаос работя много по-дисциплинирано, стегнато и най-вече влагам мисъл. Чета свои стари статии и се хващам за главата колко мозъкът ми е имал нужда от проветряване, че явно беше тръгнал към изветряване. Освен по-големият обем от работа, съм щастлива да приведа моя „замък“ в ред. Апартаментът ми бе последна грижа, кучето ми страдаше от моята почти целодневна липса, а приятелят ми не ми виждаше очите, защото тичах всеки божи ден от работа – на събитие – понякога и тренировка. Излизаш в 8:30 и се прибираш в 23:00. Всеки ден. Преоткрих себе си, колкото и да ви е писнало да четете тези клишета, започнах да гледам на храната и спорта като важен елемент от живота ми, преди бяха просто фон. Мозъкът ми заработва на нови честоти, които честно – харесват ми. Та, така с моето карантинно ежедневие. Oсвен, че станах войник и главата ми се избистря с всеки изминал ден, лудостите не спират. Eдин ден режем всички портокали у дома, нареждаме остатъчни плоскости от дъски и правим най-красивите кадри, друг ден слушам Billie Eilish, пия вино и плача. Пиша, танцувам, уча, чекна се на йога, редим пъзели, чуваме се с близките, преоткривам апартамента си – вече всяка част от него ми е приятна.

Boris Mihaylov Photography

Как се справяш с предизвикателствата днес и каква е твоята кауза?

Буквалното предизвикателство в момента е изолацията, невъзможността да „ходим“ на работа и като цяло „отнемането“ на свободата ни. Както казах и по-рано, аз все още имам щастието да имам работа, за разлика от огромна част от населението. За мен обаче това доброволно оставане у дома се превърна в плюс, заради повечето време, което имам да създавам съдържание за блога си, да помисля накъде бях тръгнала – лутането в кръг определено не ми допадаше. Цялото предизвикателство на живота днес като време, в което живеем, е липсата на комуникация с разбиране. Всеки пише, всеки се изразява публично. Сигурна съм, че помниш статията, която бях предала на твой колега и след която не получих повече възможност да пиша за егоист.бг, макар и като стажант. Вместо да ме разстрои, тази случка толкова ме мотивира, че всяка част от мен знаеше, че един ден ще има мой текст в тази медия, независимо под каква форма. Ето ме тук само след 4 години, защото е имало кой да каже – и кой да се вслуша. Празни приказки се говорят из цялото социално пространство, думи без смисъл, но с вайръл звучене. Дълги текстове с напудрени думи, не казващи нищо. Всеки знае, всеки може, всеки е най. А не е така. Не сме толкова специални, дори сме еднакви, рядко се различаваме. Трудно е да попаднеш на нещо различно, стойностно, смислено. Говореше се в последните месеци ожесточено за опазването на околната среда, за промените в климата, за устойчиво развитие, за промяна на навиците ни. Пристигна пандемията, светът забрави за какво се бореше. Сега друго е на мода. Меметата с еди-кой-си са на почит. И така всяко чудо за три дни. Предизвикателството на моето време е именно това – невъзможността да бъдем постоянни в действията си, да отстояваме по-малко каузи, но да го направим истински и с цялото си сърце – и в личен, и в професионален план. Всичко ни писва ужасно бързо и бива заменяно за ново, вместо да залепим просто старото. Моята лична кауза в момента е да помогна на малкия и среден бизнес, а защо не и на всеки един, независимо от размера, вече това не е от значение, предвид колко тежко е засегната цялата икономика в момента. Не мога, или поне за момента 😉 , да помогна на всеки, но се опитвам от години да показвам добрите примери в страната ни за качествени и успешни брандове, голяма част от които на световно ниво. Блогът ми в последната година-две се превърна в една своеобразна галерия на различни творения, които се създават тук и ми харесва, че някак се създаде естествено тази общност, без насилствено да съм търсила този ефект, просто така го чувствам. Точно в момента ми се иска не да подтиквам хората към неразумно харчене, периодът е тежък за голяма част от населението, дори съм привърженик на това да инвестирате само в онова, което ни трябва истински. Но ми се иска всички онези творци на красоти – било то дрехи, мебели, аксесоари, вкуснотии от любимата пицария или малките подаръчета, които взимахме за любимите хора, да не бъдат забравени. На всички ни е пределно ясно, че всеки от нас пести в момента за „черни дни“, но това не значи, че живот няма да има и всички вярваме, че с малко повече отговорност от наша страна, това ще се случи по-скоро, отколкото очакваме. И когато се върнем към нормалното ежедневие, макар и вече да бъркам кое е нормално и кое не, ще имаме нужда от всичко онова, което ни е липсвало. И за да се сетим по-бързо, на място идва моят блог и всеки един друг човек в пространството, който е разпространявал добра дума за бизнес, който харесва. В такива нетипични и трудни времена е важно да говорим за заедност, а не конкуренция. Да подкрепяме, а не да гледаме само в своя двор. Бизнесите се нуждаят от нас сега, за да им се радваме в другите – по-красиви времена, които предстоят. А аз ще продължа със своята серия „Shop local” в блога, в която разказвам за необятния свят на българското творчество под една или друга форма.

Какво те вълнува в момента професионално?

Винаги ме е вълнувала, и винаги ще ме вълнува модата. За жалост се наложи преди година и половина да се откъсна от мечтаната си работа, за да поема по нов път. Но както се случи и с егоист.бг, така вярвам, че ще се случи и със сферата, в която имам за цел да се развивам – трябва търпение, за да се върна към това, което мога и обичам, но по-добра, по-можеща и по-готова да се посрещам предизвикателствата. Не бях готова, както не бях готова преди време да пиша статии. Вълнуват ме всички промени в Маркетинг и ПР средите, дигитализацията на всичко, което ни заобикаля. Интересувам се от ритейл средата в България и извън страната, за мен е важно да съм в крак с всичко случващо се в тази сфера. Харесва ми динамиката, ежедневните промени. Всичко това ме вълнуваше и преди карантината, и сега, и след това ще продължи.

Boris Mihaylov Photography

Каква е твоята отрова?

Доверие и наивност. Толкова Ели…

Книгата, която промени живота ти? А филмът?

Нямам нито книга, нито филм, които да са ме променили изцяло, но определено съвкупността е повлияла.

Кога плака последно и защо?

Днес и за майка ми. Все по-рядко го правя през последните две години, сигурна съм, че тя би искала да продължа напред с борбеността, която тя самата носеше. Плаках не от безсилие и тъга, а от благодарност, че ме е научила на всичко това, което съм. Заради нея съм силна и в момента се справям психически. За всичките години ме е научила да превръщам болката в любов, а отчаянието в надежда. Пък и от време на време е здравословно да си излееш емоциите, за да отвориш място за нови на щастие 😊

Какво те прави истински щастлива?

Удовлетворението от добре свършената работа. Малките жестове от близките хора. Близването сутрин от Чарличко и всички моменти, в които присъстват той и Боби – човекЪТ. Меланхолични песни в колата с гледка към Александър Невски вечер – насаме със себе си, а дневното щастие се равнява на разходки из малките централни улички. Щастието е в усмивка от непознат, хубаво кафе сутрин преди работа и дълги разговори с хубаво вино на брега на морето.

Коя е @mademoisellie_ и различна ли е от Ели Бехар с нещо?

Mademoisellie започна като проект, в който мога да изразявам всичко онова, което ме беше страх да изрека или покажа в „реалния“ ми свят преди години. Това измислено име обаче започна да придобива толкова смисъл в дните ми, че вече е сякаш естествено продължение на живота на Елица Бехар – маркетинг нинджа през седмицата, пътешественик, любител на храната, модата и всичко от живота, което ни заобикаля! С времето различията между цветната и различна Mademoisellie и плахата, неуверена Ели Бехар намериха общ език и вече работят в синхрон, учат се една от друга, за да постигнат един образ, в който аз самата да се чувствам комфортно. Знам какво искам и защо го правя. За да вдъхновявам хората да преследват мечтите си и да бъдат себе си, първо аз трябваше да съм свършила тази работа. В момента, в който се сляхме в едно – образ и човек, и спряхме да имаме разногласия, сякаш всичко се нареди. Така че вече категорично и искрено мога да кажа: НЕ, @mademoisellie_и Елица Бехар работят в една посока и отдавна са загърбили различията си, които ги спъваха да сбъдват желанията си 😊

Boris Mihaylov Photography

Как би озаглавила филм за бъдещето от този  момент насетне?

В момента сме на „Клонингите атакуват“, но според мен ще стигнем до филм, който бих нарекла „Живот назаем“. Защото всички в момента си даваме хиляди обещания, празни, разбира се, за нов живот. Взимаме назаем ентусиазма за ежедневни физически занимания от спортистите, уменията в кухнята на шеф-готвачите, лирическите словоизлияния на писателите, вмъкваме уменията на една добра домакиня, справяме се уж със салонните услуги на фризьори, маникюристки. И всичко това го събираме в себе си, защото сме „НОВИ ХОРА“. За месец, седмица. Ще видим. Както казах и по-рано, всяко чудо за три дни. „Ще бъдем по-добри, ще оценяваме природата, животните, залезите“. Но ако всеки от нас вземе дори една положителна поука за себе си, пак ще съм щастлива. За себе си дори ще се радвам, ако съм променила и малка част от навиците си, не всички от които бяха здравословни. Но светът определено не вървеше в правилна посока. Болни амбиции, бързане, лутане, консуматорство на едно нечовешко ниво. Все тичахме от едно място на друго, сменяхме връзки, нямахме търпение да заменим старото с ново във всеки един аспект. Но защо? Трябваше “Земята да спре” за момент, за да се огледаме и видим резултатите от действията си. По колко грешен път бяхме тръгнали – едни повече, други по-малко, но всички бяхме там. Дали ще се промени ежедневието ни, съзнанието ни? Вярвам в това, или поне силно се надявам. Работя неуморно в последните дни, но от време на време се оплитам в мисли. Готови ли сте за поредното клише? Анализирайте ситуацията, използвайте самоизолацията да разберете най-вече себе си, какво искате, мечтите ви съкровени ли са, или са породени от обществения натиск за редно? Имам чувството, че колкото и да го повтаряме, все има някой неразбрал. Търпение, смирение и себеосъзнаване, учене, придобиване на нови знания, аз така гледам на ситуацията в моята паница. Всеки ден научавам нови неща за себе си, за света, за близките ми, за умения, които съм смятала, че нямам. Губим едно, а получаваме друго. Слушайте ума, тялото си, те си знаят работата. А филмът „Живот назаем“, който бързо ще трябва да спрем и да върнем във видеотеката, бих искала да се замени с „Животът е хубав“. Е!

Кой ще те изиграе във филма за живота ти?

Не мисля, че има толкова объркан човек, който да може да изиграе всички емоции, които бушуват в мен всяка секунда.

С кого би излязла на вечеря/ пила бар?

Анди Уорхол по интерес, Джерард Бътлър по…😊

С кое парче би завършила това интервю преди takeover-a си при нас?

Един хаос и смях в тъжен ден със Стенли  – “Обсебен”, леко преминаване с текста на най-любимата ми песен – Andain & Tiesto – “Beautiful Things“, в която си напомняме, че I forgot that I might see so many beautiful things... и завършвам с Дони и Момчил – „Ближи си сладоледа“ – ей така, да се усмихнем на живота и да не се приемаме толкова на сериозно 😊

Boris Mihaylov Photography

***

Следете постовете и сторитата на @mademoisellie_ @instagram.com/egoist.bg/ и очаквайте нашата взаимна кампания в подкрепа на българският бизнес #egoinstatakeover – проект на егоист.бг в социалните мрежи с кауза:

Как и защо да рекламирате безвъзмездно в егоист.бг сега?