Неотдавна по един от гледаните високорейтингови родни ТВ канали бе показан, меко казано странен филм. Той бе със заглавие „Херкулес“ и за да го отличат от други филмирани възхвали на героя, с лепната отзад годината на излизането му, на екран. И името придоби следния вид : „Херкулес” (2014). Нещо като модел на кола, самолет или оръжейна система..

Филмът е американски, 3D и ме изненада с приключенски сюжет, защото очаквах поредната интерпретация на митологията за Херкулес. Режисьор на това нещо е недолюбваният Брет Ратнър. Участват актьорите Дуейн Джонсън, Иън Макшейн, Рийс Ричи, Джоузеф Файнс, Джон Хърт, както и някъде там в ролята на дойка, българката Ирина Константинова.

Всъщност това бе някаква Spin-off история, която на пръв поглед бе интригуваща.  В нея са замесени известни тракийски племена, няколко царе и принцове траки, както и особени исторически интерпретации. Освен това, този киноразказ е с много странни решения и мнение за декори, облекла, военно снаряжение, географски наименования и история, които са с явен политически подтекст на незабравената все още Мегали идея. За неизкушените от политика ще обясня, че „Μεγάλη Ιδέα”, наричана и Великата идея е проект на гръцкия национализъм за възстановяване на Византия в най-общ план. Обаче някак си ми е несъстоятелно да се свърже древна Тракия, антична Елада, с Византия, камо ли със съвременната национална държава Гърция.

Историята на филма е следната: Херкулес е водач на група сурови и корави наемници, които за торба злато са готови на всичко. Всички са скептични относно тази история за Зевс, Хера и 12-те подвига…Както се очаква, обаче Херкулес показва необичайна сила и супер войнски умения.

Героят и неговия отряд от авантюристи, са наети от „Лорд” (необичаен български превод на титла във филма) Котис, който се противопоставя на кръвожадния Резос. В края на краищата нещата се обръщат с главата надолу и виновните стават невинни. И обратното.

Всичко това не е толкова важно разбира се, колкото неприкритите домогвания на авторите към трансформация на мита в историзъм в този филм. И определено хората, които имат познания за антична история, чувстват и разбират манипулацията. А тя е съвкупност от едни малки такива манипулацийки, уж невинни, но сложени на място.

Тук е мястото да кажем нещо за класическата Митология. Митът е устен разказ в античния свят, чиято цел в древността е обучение в ценности на обществото, към което принадлежи. За него е потребна поуката. Той принадлежи на система – общностна, обществена, политическа – всъщност, той представлява и доктрина. В Древността митът за Херкулес обслужва ценностната система на елинския свят и най-силно света свързан с живота на Александър Велики. Политическата и доктринална функция на мита за Херкулес, в древността служи на политическата и културна среда на елинството… В някакъв смисъл изразното средство на съвременната митология е филмопроизводството, което отново обслужва съвременни политически конструкции. Ще напомня натрапчивата митологема във филма „300”, където персите/иранците бяха представени малко или много като армия от дяволи. Доста неприятни при това. Тук политиката бе съвсем неприкрита. Не ме разбирайте погрешно. Аз не приемам политиката на съвременен Иран, но някои неща трябва да си ги кажем.

Сценарист на филма е Evan Spiliotopoulos, който е с гръцки произход. Това обяснява до някъде какво всъщност се случва.

Богинята Хера, например е представена като покровителка на Тракия…Всички знаем, на кого е съпруга тя и на кой Пантеон принадлежи. За да се определят къде се водят някои от действията се използват безразборно географски понятия като: „Северна Гърция”, „Източна Гърция” (Планината Странджа), без въобще те да кореспондират с приетите наименования през IV век пр.хр., за тези места, когато се развива действието. Да не говорим, че Странджа, никога не е била гръцка. По едно време, така наречените траки във филма ги накачулиха с коринтски (елински) тип шлемове, предизвикали несдържан смях в приятелите ми, с които гледахме “екранизирания проект”.

Разбира се, това не са прости неща. Не случайно написах в началото, че заглавието  „Херкулес” (2014) ми прилича на име на оръжейна система. С нея се води тиха война за душите на човеци, които да бъдат подведени и манипулирани за историческата истина. Някой просто иска да ни излъже, че траките са били елини. Филмът е отличен с наградата „Избор на Тийнейджърите” за любим летен филм, Teen Choice Award for Summer Movie Star. Сам/а можеш вече да си направиш заключенията.

Тази съвременна митолгема е с бюджет 100 000 000 USD. Искам да си представиш 100 млн. долара инвестирани в митотворчество от съвременен тип, каквото е филмопроизводството (съвременната митология ), тук в България. В нашата страна науката Тракология (трябва да сме много благодарни на професор Александър Фол) си е свършила отлично работата и от нея би могло да се очакват множество сюжетни достоверни линии, далеч по-интересни за света и нас.

Сега с усмивка си давам сметка, защо Орфей от филма „Язон и аргонавтите” създаден през 2000-та година бе чернокож…Явно, някой интелигентен, честен и овластен при снимането на филма е искал по този начин да покаже мнението си, което е било в разрез с тези на разни политически лобита тогава във филмоиндустрията. Така бе посочено, че Орфей е друг, отделен,  различаващ се от другите аргонавти. Просто ни показаха елегантно, че той е трак. Не елин… А ние тогава бяхме твърде възмутени и заслепени от негодувание, че Орфей е негър, за да забележим какво ни казва някой от авторите на въпросната лента.

И, ако ти се случи да правиш филм за траките, много моля не ги боядисвай в синьо и не ги оприличавай на някакви диваци. Знай, че те съвсем съзнателно избират да са безписмен народ, защото са друга цивилизация, с друга ценностна система, с друга духовност и вяра. За тях е важно да стигнат до Бога и те го правят по различен начин. Друг път обаче ще говорим за Орфизма.

А иначе ме сърбят вече ръцете да пиша за „Филипики” на Демостен…

***

С любезната подкрепа на Д-р по история и археология Денис Исаев