Все ни се струва, че Рут Колева ще е Голямото Нещо, което най-после – след хиляди напъни, имплементиране на гайди в парчета и мьекащ рап – ще успее да стъпи на голямата световна сцена. И да ни отсрами за Азис, Човекът-Глас и Шамара (например). 

Рут Колева трябва да ни е важна, защото е уникална посвоему нео-соул-джази-диско-поп родна дива; инди до хоризонта (защото ловко управлява всичко сама); влудяващо хиперактивна (за разлика от вечната наша схема по-парче-на-година), носи модерното отново! cool отношение към света и – най-важното – обърнала е глава в правилната посока.  

Третият ѝ албум Confidence. Truth – на фона на изпосталялата ни родна сцена (ок, може би едни Panican Whyasker и DAYO) – е вцепеняващо адекватен на всичко, което се случва по света.

Музикално, това не е учудващо. В него свирят имена, свързани с артисти като Flying Lotus, Anderson.Paak, Thundercat и The Internet. Записан в Лос Анджелис, това го прави тооолкова 2017-та, че чак боли от радост (и извечната българска гордост).  

Албумът е личната история на певицата напоследък – разочарования в любовта, търсене на истини и катарзис. Прекрасна почва за „хитри“ мелодии, дъждовен амбианс и болезнена искреност. 

Намираме Рут в личната ѝ лудница преди промотирането на албума със Софийската филхармония. Пали нервно, смее се истерично, като всички 27-годишни момичета, пие отривисто шот текила и разказва с плам.

Парче по парче.  

„Oceans“

Това е последното парче, което композирахме и първото, което записахме изобщо. Вокалната мелодия е на Рейчъл Роу и Георги Линев (От Kan Wakan – бел. ред.), с когото започнахме да работим в къщата на един филмов композитор – Марк Йейгър в Ел Ей. В него, както и в повечето парчета от албума свири Джийн Кой, познат най-вече като барабанист на Flying Lotus.

Има най-хубавия клип, който някога съм снимала.

Любовта понякога може да бъде като океан – или плуваш по повърхността, или се давиш.

„Run“

Първият сингъл и клип от Confindence. Truth. Снима го Георги Манов, а пианист в записите е Рон Авант, който свири с Anderson. Paak, Боби Браун, а след мен записва и с Фърги.

Затворихме се вкъщи с Рейчъл (един от най-добрите български композитори според мен) и китарата на Сашо Славчев. Това беше.

Тогава слушах изключително много Джеймс Бей и влиянието му се усеща.

Песента е история, която често се случва в живота – как се гоните с някого и не се срещате. Защо трябва да бягаме един от друг, когато можем да вървим заедно?

„Tokyo“

Съкомпозитор е Джона Крисчън – музикален продуцент от Ел Ей, който има проекти с Dr. Dre и Anderson.Paak. Оригиналните тромпети са записани от улични музиканти във Виена.

Пее се за два свята, които се сблъскват, но колкото и да са различни те могат да живеят в хармония. Токио за мен е град, който олицетворява именно това.

„A New Home“

Тази песен е най-искрената болка, която някога съм изпявала и написвала (Рут, впрочем е една от малкото в БГ, която сама си пише или поне поставя основите на парчетата си – бел. ред.). Бях в депресия и личния ми живот не вървеше. Бях в залеза на някаква любов, в нейната зима. Тръгваш умирайки, с целия разпад в живота си, за да търсиш нов дом и промяна. И в това ти е надеждата – да откриеш себе си и мястото си.

 

„Basil“

Личен архив

Песента е написана е заедно с мултиинструменталистът Робърт Финучейн от лостанджелистката експериментална формация Joomanji. Това е композиция за една стара любов и то не е първото. Май изплаках много по този човек.

Беше странно, защото това, което той ми причини – остави трайна следа. Босилекът е свързан и с името на човека.

Тъжното е, че колкото и да се стараеш, ако отсреща не изпитват същите емоции – ти никога няма да бъдеш достатъчно добър за него.

Дори и да му свалиш всички звезди.

 

„The Rain“

Това е едно от най-емоционалните парчета в албума. Дъждът може да остане, но ти трябва да си тръгнеш – метафора за присъствието на някого в живота. Пречистваш се след връзката и изчезваш. Направихме я с една много готина македонска певица и композиторка – Ива Христовска и Алед Орду, който от няколко години живее и товри в София.

„I don’t know why“

Тук разказвам за моята лична лудост и за това как не вярвам, че някой може да ме търпи в тоя живот. Настроенията ми се менят изключително бързо и не вярвам, че има човек който може да изтърпи всички мои турболенции. Това важи, за повечето жени, впрочем.

 

„Wantchu“

Личен архив

Освен „Tokyo“ Джоана Крисчън работи с мен и по това парче. Пианист е Джамийл Брюнър, брат на Thundercat, бивш член на The Internet, с номинация за Грами.

Най-електронната и футуристична песен.

Започна като много минималистичен  звук, но в последствие се оказа трудна за записване, защото се разви в много различни посоки.

Има леката агресия текстово, в това че понякога може да искаш някой да остане до теб, но това да се превърне в обсесия, да искаш присъствието на някого необуздано около себе си.

 

 

 

 

„What you say to a girl“

Парче на Saigo, който има и участие в албума на DAYO. Написа няколко песни за мен, но само това влезе в албума. Просто ги пише много по-позитивни за моята мрачновата душевност.

Как може да се отнасяш към една жена – за унижението, колко може да изтърпиш и къде е границата, в която си тръгваш.

Никой не трябва да позволява такова нещо – тръгни си още в самото начало, още когато те накара да се чувстваш по-малък и незначителен. Имала съм такива случки и на физическо, и на психическо насилие. Унижението понякога може да бъде невидимо, това е посланието.

В клипа участва Цветана Манева и ще го видите скоро.

„Didn’t I?“

Трябваше да го прекръстя на Бъкстон – кварталът, в който се завърнах и живея отново след много години.

Песента е за очакванията, за носталгията по отминалото.

Прибираш се, но всичко е е променило. Пораснал си и нищо вече не е същото, колкото и да ти се иска.

Премиерата на албума Confidence. Truth  на Рут Колева е със Софийската Филхармония на 16 ноември в зала България (Гости: Ибряма, Стефан Вълдобрев, Орлин Павлов, ЖЛЪЧ и т.н.).

Билетите са САМО ОНЛАЙН и на каса България. Рут е ТУК