Джак Кърби е може би най-значимият художник на комикси в историята на Америка. Х-Мен, Фантастичната четворка, Капитан Америка, Сребърния сърфист, Новите богове, Хълк и много други съществуват благодарение на неговото въображение.

Marvel Studios Thor: Ragnarok..L to R: Thor (Chris Hemsworth) and Hulk (Mark Ruffalo)..Photo: Film Frame..©Marvel Studios 2017

„Кърби не е просто част от историята на комиксите, той е историята на комиксите”.

Наред със Стан Лий и Стив Дитко изгражда супергеройския поджанр, който десетилетия по-късно ще промени трайно облика на киното. Рисунките на Джак Кърби заемат интересно място в историята на киното. Негови картини са концептуалното изкуство за неосъществената екранизация по романа на Роджър Зелазни Lord of Light, която служи като диверсия при спасяването на американските дипломати от окупацията на американското посолство в Иран през 1979 в Операция Арго, на коeто е посветен Арго на Бен Афлек (в ролята на Джак Кърби е Майкъл Паркс, познат от филмите на Куентин Тарантино). Творческото ДНК на Джак Кърби е в основите на миналогодишния Doctor Strange – филмът, който представи магията в киновселената на Marvel.

Тор: Рагнарок е трети филм, но не е толкова продължение на Тор на Кенет Брана (Хамлет) и на забравимия Светът на мрака, а трета част в трилогията на по-лични филми на продуцента Кевин Файги. Доктор Стрейндж, Пазителите на галактиката vol.2 и Тор: Рагнарок са любовни писма към класическите комикси на Джак Кърби, и трите представят някои от най-пъстрите цветови гами в комиксовото кино изобщо, имат убедителни музикални оформления и включват реверанси към психеделичните шедьоври на Джак Кърби.

Наред с Дюн на Алехандро Ходоровскси с участието на Салвадор Дали, Lord of Light е един от най-вълнуващите неосъществени научнофантастични филми. Артът на Джак Кърби е откупен впоследствие от ЦРУ.

Комиксите The Avengers от 60-те години със сценарист Стан Лий и художник Джак Кърби, включват Железния човек, Капитан Америка, Антмен, Осата, Тор и Хълк, но последните двама са част от още един, по-малко познат „неотбор” Eгоцентрични аутсайдери, които се борят и с мистични и свръхестествени заплахи, а именно The Defenders (основан от Колекционера, изигран от Бенисио Дел Торо във втора част на Тор и в първия Пазителите на галактиката). По страниците на The Defenders са пръснати битките на Валкирия, Хълк, Доктор Стрейндж, Сребърния сърфист (и дори Патока Хауърд!) срещу така наречените Offenders, които включват Барон Мордо (Чиуетел Еджиофор в Стрейндж), Червения Хълк (генерал Рос, архивраг на Хълк) и други. Водещо визуално вдъхновение за Тор: Рагнарок пък са първите броеве на The Mighty Thor на Кърби, в които място намира космическия сблъсък между Его, Живата планета, Тор и поглъщащия светове Галактус.

Из 133 брой на The Mighty Thor.

Известният от скандинавската митология бог на гръмотевиците е заимстван още през 50-те години, когато Стан Лий, който работел за DC Comics, го предложил за издаване. Въпреки че не е оригинален комиксов герой, Тор заема важно място в пантеона на супергероите, за него са създадени няколко великолепни поредици, сред които „Thor” на Джей Майкъл Стразински- визуална основа за първия филм за Тор на Брана, „Thor” на Уолтър Симънсън, а също и „Thor: The God Butcher”, от който Тайка Уайити заимства идеи за Мьолнир, чука на Тор, и за ключови аспекти от външния вид на гръмовержеца.

Арт от първи том на Thor: God of Thunder: Тhe God Butcher на хърватския художник Есад Рибич.

Хълк, марвелският вариант на доктор Джекил и мистър Хайд, е познат на малцина от игралния сериал от края 70-те с Лу Фериньо, който обаче озвучава Хълк до Отмъстителите: Ерата на Ултрон включително, и в по-голяма степен за героя се знае заради анимационния сериал от 90-те години, експерименталния Хълк на Анг Лий (Планината Броукбек), несполучливия Хълк с Едуард Нортън и от Хълк на Марк Ръфало, който обра симпатиите в Отмъстителите (2012) на Джос Уидън. Брус Банър и Хълк бяха въвлечени в любовен триъгълник с Черната вдовица на Скарлет Йохансон в Ерата на Ултрон, а към края на филма Хълк бе изстрелян със совалка далеч от Земята.

Феновете бързо достигнаха до заключението, че следваща крачка на Marvel ще бъде адаптирането на елементи от комикс поредицата Planet Hulk на Грег Пак (в която Хълк е кръвожаден космически гладиатор, който цели да се завърне на Земята и да си отмъсти на Професор Х, Тони Старк, Рийд Ричардс и Доктор Стрейндж, които са го депортирали в космоса).

Авторът Грег Пак споделя, че получава вдъхновение за Planet Hulk от книги за живота на гладиаторите в Древен Рим, от историята на завоевателя Чингис хан, а също и от Изкуството на войната на Сун-Дзъ и Силата на мита на Джоузеф Кембъл.

Четири години след събитията от Тор: Светът на мрака и две години след Отмъстителите: Ерата на Ултрон, Тор: Ранарок разказва за бога на грамотевиците, който се оказва пленник на планетата Сакаар, лишен e от мощния си чук Мьолнир, и дори се превръща в опонент на Хълк на арената на ексцентричния Властелин (The Grandmaster) на Джеф Голдблум (Джурасик парк). Новосформираният отбор Мъстители начело с Тор и Хълк, участието на Локи, бога на пакостите, и Валкирия, изгнаник от Асгард,  трябва да спрат злата Хела, богинята на смъртта и предстоящия Рагнарьок – катаклизъм, който ще доведе до край на асгардската цивилизация.

През последните години Marvel направиха няколко и много рискови ходове с избора режисьори: братята Русо имаха минало предимно в комедийни сериали по телевизията, а се оказа, че могат да снимат първокласни шпионски трилър и екшън; преди Пазителите на галактиката Джеймс Гън беше познат като режисьор на по-скромни филми като Плужекът и Супер, а показа мащаби и визия в Guardians of the Galaxy, които се конкурират качествено с (новите) Междузвездни войни. Скот Дериксън, чието дело са поносимите хоръри Deliver Us From Evil и Греховен пък доказа, че може да заснеме невиждано сюрреалистични сцени и да улови най-важното от мистиката на Доктор Стрейндж, Тайка Уаитити, режисьорът на третия Тор, видимо е разполагал с широка творческа свобода и Рагнарок съдържа повече от достатъчно от неговата креативна енергия. Уаитити има изчистен и опростен визуален почерк, разчита на вербален и ситуационен хумор дори повече от необходимото. Случва се в Тор: Рагнарок шегите да саботират драматургично някои сцени, но за всекиго следва да е ясно, че Уаитити не се взима твърде насериозно – „За Бога, това са космически викинги!”.

А и аудиторията на комиксовите филми, за добро или за зло, е отгледана с подобен хумор (в щедри порции), и по-важното – почти винаги получава бурни положителни реакции в залата. Въпреки цялото шегаджийстване, Тор: Рагнарок, има няколко по-бавни сцени, които работят отлично, голяма част от които с участието на Антъни Хопкинс.

Понякога Рагнарок е точно това, което трябва да бъде. Хела, злодеят на филма, е интересна антитеза на Галадриел, Кейт Бланшет се наслаждава на ролята, изглежда прекрасна и заплашителна, а костюмът й е сред най-запомнящите се от комиксовите филми. Чисто сценарно Хела няма кой знае накъде да се разгърне, тя е богиня на смъртта и е длъжна да сее разруха. Въпреки това, се наблюдава една цялостна тенденция към подобряване на злодеите на Marvel – ясно проявена от Касилиус на Мадс Микелсен миналата година, през Лешояда на Майкъл Кийтън и Кърт Ръсел като Его, Живата планета, та до Хела, която не би била излишна и в Infinity War. Говори се, че тя ще заеме мястото на Смъртта като любима на Танос.

The Unworthy Thor #5

Хълк е страхотен, макар – например – да не става ясно откога може да говори, винаги ли е могъл, и по-важното, как успява да е спокоен и да взима превес над Брус Банър. Въпреки това, Хълк е много полезен за Рагнарок, изглежда фантастично и повече от убедително като космически гладиатор, а Марк Ръфало отново е чудесен доктор Брус Банър. Друг доктор – Стрейндж на Бенедикт Къмбърбач, получава укоримо малко екранно време, но участието му е запомнящо се. А обновеният Локи има много по-интересни интеракции със света и с другите персонажи, вече и като екшън герой, част от Revengers/ Мъстителите. В този отбор попадат чудесната Валкирия на Теса Томпсън и разбира се, каменния Корг, изигран и озвучен от самия Тайка Уаити. Много на брой са визуалните препратки към Властелинът на пръстените, още в пролога се виждат кадри, подобни на тези в мините Мория с орките по колоните на гробницата, по-натам – преселението на Асгард напомнят на рохиримите от Двете кули, мостът на дъгата и сблъсъка с големия вълк Фенрис върху него напомнят на моста К’хазад Дум, демонът Съртър прилича доста на Балрога, а Хаймдал на Идрис Елба се носи съвсем като Арагорн. И фентъзи, и фантастика, Тор: Рагнарок заема това-онова и от някои видеоигри, по-точно Mass Effect & Borderlands.

Асгардци.

Екшънът на Тайка Уаитити напомня често на екшъна в Жената чудо – не толкова здрав екшън, както например във втория Капитан, а по-скоро елегантни битки като танц. Този подход крие своите плюсове и минуси, не всеки индирежисьор може да има развит усет за същността на физическия и психически сблъсък. За разлика от Джеймс Гън, който насища филмите си с познати и непознати парчета, Тор използва „Immigrant Song“ на Led Zeppelin … общо три пъти: един път в трейлъра, един път в началото и един път в кулминацията – за всеки случай. Това нямаше да бъде недостатък на Thor: Ragnarok, ако „Immigrant Song” не беше вече използвана в десетки други филми и трейлъри.

Първоначално бе обявено, че Тор: Рагнарок ще бъде най-краткият филм на Marvel – едва час и десет минути, но в окончателния си вид е два часа и десет минути. Би било любопитно да се види един по-обран вариант на този филм, с по-малко хумор и по-малко странични герои. Джеф Голдблум например получава повече екранно време от необходимото.

Създаден с добри намерения от Уаитити, Тор: Рагнарок е най-свежия филм за Тор досега. Дори да не разгръща пълния си потенциал заради прекомерното желание да разсмива, Рагнарок е най-добрият възможен buddy cop филм за бога на гръмотевиците и зеленото чудовище Хълк. По никакъв начин Рагнарок не се опитва да се свърже с предстоящите Черната пантера и Infinity War, а сцените от надписите са две и не включват вълнуващи изненади за бъдещето на Marvel.

Тор: Рагнарок е едновременно личен, по вкуса на Тайка Уаитити и едновременно шаблонен, с малко и премерени рискове. Хела на Кейт Бланшет няма да бъде забравена скоро, планетата Сакаар е визуално предизвикателство, там се крият и повечето намигвания към творчеството на Джак Кърби, а Рейдън – Тор е най-добрата версия на Бога на гръмотевиците. Тор: Рагнарок е поредният сполучлив комерсиален експеримент с няколко очаквани минуси и компромиси. В голяма степен той е потвърждение на принципа на Уолт Дисни „Не правим филми, за да печелим пари, а печелим пари, за да правим още филми”.

Илюстрация на корицата: Тодор Христов: https://www.facebook.com/TodorHristovArtist/
https://www.instagram.com/todorhristovartist/