Корицата на Грехът на Лилит от Радко Пенев – своеобразното продължение на предизвикалия фурор миналата година трилър Ритуалът –  ни обеща пустинни пясъци, тайнствени клинописи и мистика. Морски капитан по професия, а писател по призвание, Радко успя успешно да ни преведе през Йордания, Сирия, Ирак, че чак до Турция, да ни превърне в едни пътешественици, а сериозната историческа достоверност на книгата ни остави приятно изненадани. Затова и днес си говорим с него.

 

Ако ви стиска да разберете малко повече за тайните общества, за архаичните и забранени ръкописи, нахлупвайте шапката:

В предния ти роман Ритуалът копаеш в български земи, този път бягаш от Кеймбридж, през Лондон, Йордания, Сирия, Ирак, че накрая в Турция. Какви тайни откри, заровени из чуждите земи?

Библейски. И такива, които са пак библейски, но не са включени в Библията. В нито една от нейните версии, твърде много съществуват, все пак. Изброените места се смятат за люлката на цивилизацията, не може да няма нещо заровено. Я непознат текст от зората на времето, я някой демон. Или пък някой въпрос.

Какво провокира интереса ти към апокрифните текстове?

Пропуските и несъответствията в Библията. Когато я четеш с критично око, става ясно, че редакторите не са си вършили работата много добре. Не бива да ви изненадва, че светата книга е имала редактори, все пак тя е писана и съставяна от свети хора. Чудесен пример е Синайския кодекс, създаден някъде в четвърти век, който поставя под съмнение всички евангелия. В него има около 3500 корекции от 3-4 преписвачи, като един от тях е бил главен редактор. Там липсва сцената с възкресението на Исус, например.

В Грехът на Лилит отново срещаме познатите ни Боряна и Петър. Но може ли книгата да се чете самостоятелно и извън рамките, които Ритуалът предварително задава?

Книгата може да се чете и с рамки, и без рамки, зависи как е удобно да я държи в ръцете си читателят. Ритуалът е история за тракийско съкровище, което превръща хората в богове, а тук има сухи пясъци и клинописни плочки. А, сетих се, има и една рамка. Лицето на мистична жена, изрисувано върху една такава плочка е обрамчено от текст.

Макар и с едни и същи главни герои, двете истории са отделни, могат да се четат самостоятелно. Сигурен съм, обаче, че читател, който е чел Ритуалът, ще открие връзки. Понеже нарочно съм ги поставил там.

Кои са източниците, на които базираш теориите си и къде фикционално се разграничава от фактологията?

Библията е основен източник. За възхищение, молитви, преклонение и скептицизъм. Пукнатините и алогизмите в нея ми свършиха чудесна работа. Отделно, апокрифни текстове, които не са били гласувани да бъдат включени в нея, защото не били написани като озарение свише. Обаче, да си кажа, теории нямам. Развивам идеи, интерпретирам художествено съществуващи текстове, които са достъпни за всеки. Азбуката на Бен Сира, Книгите на Енох, шумерски митове, например.

Героите в книгата загатват за връзка между тракийската и месопотамската митология. Базираш ли тази идея на реални научни теории?

Още от дълбока древност преклонението пред женското начало е добило митологична форма, но да се търси връзка между траки и шумери ми се струва несериозно. И все пак, има ли намесена митична жена, всичко може да се очаква.

Откровение ли е Грехът на Лилит? Връщането към вярата е психологически момент, който настъпва често след тежки преживявания… Каква е причината отново да отвориш Книгата на книгите?

Не помня точно защо отворих Библията, много малък бях тогава. Подозирам, че психологическият момент от тежкото преживяване на детство в комплекс Изгрев, гр. Бургас, не е оказало особено влияние. Сякаш ми беше интересно да видя какво пише вътре. Четях много по това време. Ще ми се обаче онези, потърсили утеха в нея, да са я намерили. Утехата е едно най-ценните човешки състояния. И откровението.

Спасението на света оставяш в ръцете на една митична жена? Това ли е решението и в реалността?

Ако е митична, да. В противен случай мога да оставя в ръцете й само сърцето си и кредитната карта. Може и някой кухненски прибор.

Колко голямо е морето на въображението на Радко Пенев? Предстои ли трета част?

Огромно и бурно, често се случва да се губя в него. Един два пъти даже съм потъвал. Трета книга със същите герои за момента не е в плановете ми. Боряна и Петър откриха онова, от което се нуждаеха, нека ги оставим на спокойствие.

Коя е тайната секта, към която принадлежи Радко Пенев?

Онази на непоправимите мечтатели. Някои я наричат „сектата на наивните глупаци“. Никак не е хубава тази секта, обаче за нея членският внос друг го е платил.

Капитан по професия, писател по призвание – животът на кораб  звучи като живот като на кино. Така ли е?

Аз обаче съм морски офицер, от онези с униформите, които плават на сиви кораби. На тях товарът им се разтоварва посредством натискане на червено копче. За съжаление, корабната ми служба приключи отдавна и сега плавам на бюро. Обаче, романтиката на нощните вахти ми липсва. Мислите сякаш се редят най-добре в тъмнина. Трупаш ги на подредени купчини, които на светло се разпадат. Корабите са пълни с истории, които се случват на брега, но се изживяват на море.

Лексиконен въпрос: Лилит или Ева е твоят егоистичен избор?

И двете, разбира се.

Или поне Лилит да се преструва на Ева отвреме навреме.

Грехът на Лилит от Радко Пенев е издание на Ciela, цена 16 лв.