•
21 ноември 2017
Грабвай си якето и излизай навън, защото времето е невероятно! Паважът лъщи стилно, като намазан с брилянтин. Калта се разстила гладко по подметките и като ходиш, разнасяш наоколо весел кафяв цвят. Светът е един такъв пъстър, чуден… Ох, кого заблуждаваме? Гадно е. Само дето по-хубаво от това ще стане най-рано през април. Освен да затвориш очи и да си представяш чудеса, друго не ти остава.
Катеричките заспиват, мечките заспиват, мушичките заспиват. Като че ли само нас, човеците, природата не е дарила със сладък зимен сън. Щеше да ни спести и зимните гуми, и сметките от Топлофикация, ама такъв ни бил късметът.
Само утехата на самозаблудата ни остана.
Ако вярваш в илюзиите си достатъчно силно, може би ще успееш да убедиш и други в тях.
И да сбъднеш мечтите си.
Докато едни искат да се увенчаят с титла “най-красива на света”, други имат по-мъдри и прагматични копнежи.
И може би в някои аспекти е по-добре, че втората категория не е на свобода в момента, а зад решетките на риалити(ността).
Без конкуренция премиерът може да се занимава необезпокоявано с народните дела.
… и най-сетне да постави родината ни в ключова позиция – да си чака реда.
Докато чакаме нещо да се случи, не бива да позволяваме на досадата да решава вместо нас:
Защото короната принадлежи на този, който си я заслужи. А той винаги е един и е адски хубав. И ако не е спечелил нещо, то е само защото благосклонно е отстъпил победата другиму.
Но дори и в края на деня титлата да не е у теб, на света има и по-ценни неща. Като например семейството.
Или домът.
Абе в края на деня все нещо хубаво те чака.
коментари