От антистрес топки, запалки и ключодържатели се отказа образователното министерство. Такава поръчка за реклама на родното образование на стойност двамилиона лева беше спряна от министъра заради шума, който предизвика този разходи с твърдението, че министър Кунева всъщност не знаела за нея. За реформата вобразованието говори един обичан начален учител, който обикновено еследван от децата и родителите им от училище в училище – преподавателят от 47 СОУ Мина Илиев.

Така ли ще сезапалят учениците по образованието с европроекти като въпросния, който бешеспрян?
– Не мисля, че точнопо този начин ще се запалят. Много неща куцат в тази образователна система иако не се вземат спешни мерки – учители просто няма да има. И всичко това ще рикоширавърху децата. Никой не мисли за тях, такова чувство имам вече.

Всъщност доколкоимат нужда и учителите, и учениците от стрестопки, това може би не е излишно,откъде идва стресът?
– Стресът идва от всичко -директори, учители и това се отразява върху децата. Директорът те натиска отгоре,учителят влиза нервен в клас, няма мотивация да работи с децата. Всичките тезиизлишни информации, които непрекъснато трябва да даваме, да пишем, идват малкоповечко. Вместо десет минути повече да обърна внимание на детето, аз трябва дапиша хиляди неща. Учителите станахме като лекарите – 15 минути преглед,половин час писане.

Какво ви еусещането за новата учебна година, в която влизате с нов закон за образованието?Кое от новите правила най-много ви тревожи?
– Много неща метревожат, най-вече с учебниците. Ще водя първи клас тази година и ми ешокиращо да започна без учебници. Материалът по математика ставаповече – преди беше до 20, сега до 100. Как този материал ще бъде разделен за останалото време? Мисля, че първотрябваше да се изготвят учебниците и след това да се пристъпи към този проект.

А сега какво щеправите?
– Ще работим, всичков ползва на детето, няма как. И не трябва да има стрес. Много съм против тезидомашни, които се дават непрекъснато. Представете си едно дете, което едва се енаучило да чете в края на първи клас, а те му дават 15 книги да чете, една откоито е Пипи дългото чорапче или Лукчо. Това убива желанието на децата дачетат.

Разкажете какминава един ваш час, за да може децата да пожелаят следващият да дойдепо-бързо? Как ги учите разтоварено?
– Първо винагивлизането е с усмивка. Каквито и проблеми да имаш у дома или в работата, децатане са тези, които трябва да го отнасят. Влизаш с усмивка, питаш гикак са, правиш си лека шегичка, предразполагаш ги, тръгваш във вид на играучебния час, така че да им е приятно. Ако усетя, че са изморени, предпочитам даги изведа за десет минутки навън за почивка, да поиграят, да се успокоят. Катосе върнем в клас ще научим много повече, отколкото ако съм ги държал 40 минутида не мърдат от стаята. Заради, което естествено съм бил и наказван. В 20-тоучилище трябваше да пиша и обяснения защо съм ги извел навън май месец даиграят по средата на часа – ами защото в стаята не се дишаше, просто не седишаше.

Вас конкретно визасяга това, че вече от 1-ви до 3-ти клас няма да се поставят количествениоценки, но това, сигурно ще кажете, не е никакъв проблем на фона напретовареността на тези деца, за която и преди сте говорили. Твърдите, че неновите технологии са причина на децата често да им е скучно в клас…
– Да, зависи как сеподнася сухата материя. Това са сред основните проблеми при децата. При тяхвсичко трябва да е във вид на игра, те са мънички, някои идват буквално отдетската градина. Ето сега в новия випуск ще имам деца от2009, 2010 и 2011 година – това са все едно три випуска. С най-малките ще сеработи по един начин, с най-големите по друг. Да, трудно е, но за това сместанали учители, лесно няма.

Говорите за първиклас, който ще поемете, разказвали сте, че и за вас като малък е бил стресиращ първият учебен ден. Сега като сте отпред, пред тях, как ги предразполагате втози първи звънец?
– С усмивка, майтап,дори в игрите, когато искам да си взема нов материал им казвам – вие сте такивабебета, че няма да го решите това и те – „Не, не, господине, можем“, става катосъстезание. Там се запалва искрата, а запалиш ли я веднъж, трудно угасва.

Време ли е и какспоред вас трябва да се разчупи атмосферата в клас? Имам предвид дори пренареждане на чиновете – един човек да стои отпред, вместо всички да сасъбрани около едни кръгли маси със столчета. Това заради голямата бройкаученици в клас ли е?
– Време е! И да, такае – заради голямата бройка. В Дойче шуле бяха най-много 15 деца, масите бяхаподредени по друг начин, обръщаше се внимание на всяко дете.

Това, което не ми харесва е да пишеш рецензия под работата на всяко дете вчервено. Ти можеш да напишеш и два листа, но за времето, в което пишеш, не е липо-добре да извикаш детето и да му обясниш. Кое дете ще иска тетрадката сицялата в червено?! Аз лично, ако съм на него място, ще се откажа. Нека се взематвсичките граматически правила и тогава да се учат да пишат съчинение илипреразказ. Има много неща, за които трябва да се помисли и то от адекватнихора.

Казвали сте, че ощевъв втори клас сте решили да бъдете учител, заради вашата преподавателка, но,уви професията ви става все по-непривлекателна – има глад за кадри, няма желаещида се занимават с преподавателска дейност, само в ниското заплащане ли епроблемът? Мъжете учители са направо екзотика!
– Не е само в заплащането. Работил съм досега с мъже директори и е било многопо-различно от взаимодействието с жените-директорки. Тази злоба, тази толерантностна клюките и интригите не е мой стил, не я харесвам и с всеки изминал ден меотблъсква от професията, както вече някои мои колеги казаха, че не виждамеразлика от 86-та година. Просто учителите ще стават все по-малко и заплащанетоникак не е без значение. Не може един млад специалист да бъде с 490 лева заплата, особено ако еглава на семейството. Коя жена би го изтърпяла?

Вие не се отказвате?!
– Слава Богу, по друга причина, не са ми проблем.

Сигурно и заради детските усмивки, макар че с ваши колеги като се чувате сеизненадвате, че са сменили попрището?
– Да, повечето. Наскоро се чух с колежка, и тя е напуснала и отишла в банка,не могла да издържи повече, липсвали и само усмивките на децата, нищо друго.

И какво ще правим един ден?
– Един ден, ако не се вземат спешни мерки, просто това ще закопаедържавата, защото това е бъдещето ѝ. Ако сбърка един лекар, грешката ще се видиведнага, а на учителя грешката ще се види след години, когато ще е ощепо-страшно. А като няма учител, не знам кой ще учи младите поколения, то и децавече няма да останат тука. Аз съм наистина отчаян от образованието, нещатавървят много зле. Ще ми липсват много усмивките на децата.

Кое друго да ми липсва – интригите, завистта? Ами най-новото – за дазакопаеш колега, пускаш анонимни жалби. Не трябва ли тя да е с подпис, за даможе като се види, че не е истина, да се понесе пълната отговорност занаписаното от злепоставилия колегата човек?! Имахме колега, той беше разбит, ародителите пишеха опровержения на жалбите и пак нови се пишеха. Ужаснобеше. 

Как да си обяснимтози парадокс, че въпреки проблемите в образованието, честото нежелание надецата да учат, медалистите ни от детските олимпиади по математика и не само саповече от спортните с отличие от олимпиадата в Рио? Не, че трябва да сесъпоставят, но все пак на какво го отдавате?
– Попаднали са надобри колеги, които са запалили интереса в тези деца. Мое детенце беше четвъртиклас тази година, всячески се мъчеха да го срежат в училището, а в момента то есред първите приети в СМГ. На елементарно състезание в  „Ян Бибиян“ му бяха писали възможно най-ниските точки, после се оказа, че има грешка. На Кенгуруто по същия начин,бяха му смъкнали 60 точки надолу, след това се оказа в първите. Някаква злоба,да не е на този колега детето. Както и с външното оценяване, това не е външнооценяване, това е вътрешно оценяване и отмъщаване. Не може на дете с еднаправописна грешка да се пишат 19 точки примерно. Това е стрес за детето, ти невредиш на колегата, а на детето, отблъскваш го от образованието.-

Цяло чудо е, чедецата не се отказват?
– Не се отказват,защото някой колега е запалил искрицата у тях, затова и се надявам все повечеколеги да го правят. Макар че напоследък колежките са доста изнервени,викат и крещят и това е нормално, няма как като те натискат отгоре, да реагирашпо друг начин.

Някога предлагалили са ви да станете директор?
– Не.

Какво трябва да сепромени по отношение на директорите?
– Стават като еднифеодали, заявяват, че ще се случва каквото те кажат. Разберете, директори, вие сте директори научилището, а не на живота на децата.

Трябва да имамандатност, така ли?
– Да! Те самите саказвали, че са тук до края на живота си.

Имали ли сте детесъс специални образователни потребности в класа си?С новия закон училището щеможе да кандидатства за помощник-учител при три такива деца в класа.
– Да, едно момиченце,което беше много стресирано в началото и ме предупредиха, че не обича музика иако пускам трябва да я изкарам навън на столче. Казах си, че няма да го допусна.На външното оценяване след много труд и внимание, а и упоритост и любов, това детенце изкара по 16 точкина всички изпити от външното оценяване.

Защо трудно и рядкоучилищата се заемат да работят с такива деца
– Защо всички предпочитат здравите, лесните и умни деца. Аз лично предпочитам да работя с проблемнитедеца, защото в тях виждам истинските си резултати.

Надявам се, че нямада се отказвате и вие като вашите колеги, които са сменили професията?
– Раздвоен съм. Не ми харесва тази ситуация, не е моето. Искам спокойствие.Просто те натискат отгоре и работиш. Имахме елементарна проверка за часовете.Питат защо съм написал отсъствието на децата преди първия час – ами защотородителят ми се е обадил, че е болно, няма да отделя преди часа десет минути,за да пиша. Десет минути аз ще работя с децата.

Аз ви призовавамзаради децата да не се колебаете, а да останете при тях.
– Да, само иединствено заради тях си струва.