Той е от онези, преди чието име в англоезичните страни изписват „award winning“. Внимаваме с тези пояснения, тъй като все си спомняме за хубавата фраза “удостоен с награда”, а тя само разсмива.

През 2011 Кушар Суара беше един от тримата създатели (в проекта Иноваторите вече сме интервюирали и Дан Кроу) на любимото ни списание Port. Далеч от мейнстрийм изданията, но не толкова, че да бъде бутиково, Port пълнеше свободните ни уикенди с прекрасни четива, фотографски есета, размисли за всичко – от кино през литература, та до хубави самобръсначки. Вълнуващата графична работа на Кушар Суара правеше впечатление – чудесен ритъм на страниците, разглеждането на списанието беше като кардиограма на здрав човек – с естествени пикове и тихи моменти. Прекрасна работа, брой след брой. Ако не беше така, едва ли щяхме да пазим всичките му издания, пък и за пореден път да ги преглеждаме (кой, по дяволите, сви брой номер 7, веднага да го върне).

Веднъж попаднахме на интервю с Кушар Суара, в което разказваше за графичното управление на пространството. За него всеки бял лист е поле, което трябва да бъде запълнено, при това контрастно. Този „майндсет“ винаги ни е харесвал. Когато чухме, че е решил да прави часовници, бяхме малко изненадани, но не много. Веднага си представихме чисто бял циферблат, който той възприема като празно пространство, което трябва да запълни. А резултатът, ех … това се казва часовник. Време е да ви срещнем с Кушар.

Искахте да направите аналогов продукт. Нещо, което може да се пипне, нали така?

–     (смее се) Да, точно така.

Когато започнахте да работите в новото си амплоа, веднага ли мислехте, че трябва да е часовник или нещо друго се въртеше в главата ви?

–      Не, беше само за часовника и то защото, знаете ли – когато стартирахме списание Port то беше реакция на това, което съществуваше на пазара. На всичко, с което и аз самият се сблъсквах като потребител на списания. Купувам си списания, обичам ги – те са нещо важно за мен и имах лично отношение, когато правехме Port. Относно часовниците – случи се така, че исках да намеря много добър официален часовник за костюм, но се оказа невъзможно да намеря качествен за по-малко от 1000 паунда. Помислих си, че поне от моя гледна точка, това е свободна пазарна ниша. И да, още от началото исках да направя часовник. Не ставаше дума за обувки, сако или нещо друго. Сигурно в бъдеще бих искал да направя много други неща, но към момента е просто часовник.

Като ви слушам, струва ми се, че е далеч по-лесно да направиш сако, отколкото часовник.

–    Всъщност да направиш един часовник не е чак толкова трудно. Създава се сравнително лесно. Отиваш във фабриката – разбира се, трябва да намериш подходящата и в това всъщност е предизвикателството, а после може да направиш две неща – да ги помолиш да направят конкретен дизайн за теб или да имате определена концепция и да работите заедно по осъществяването ѝ. Относно дизайна – това вече не е толкова лесно. Ще питате – какво се случва, ако нямате контактите? Обаждате се във фабриката, казвате им какво си представяте за вашия часовник, те ще се опитат да намерят възможно най-изгодния начин, за да го направят. За да се случи това, трябва да използвате компоненти, които вече са направени. Тогава вече става интересно. Бях късметлия, защото моите партньори – двама джентълмени, Седрик Белон и Пиер Фолну – много ми помогнаха. Седрик е създавал часовници за едни от най-големите брандове в света – Bell & Ross, Longines, други големи компании. Тъй че той е наясно с дизайна що се касае до пазара на часовници. Най-важното е, че той познава и производителите. А те са толкова много.

Процесът, впрочем, прилича на издаването на списание. Вземете десет различни печатници, дайте им един и същи файл, ще получите десет различни резултата. Същото важи и за часовникарството.

Интересната част дойде, когато започнахме да правим самите прототипи на часовника. От една страна до мен беше дизайнер на часовници, какъвто е Седрик, а от друга имах помощта на продуктовия дизайнер, това е Пиер. Той е наясно с продуктовите процеси много добре. Моята работа беше свързана с управлението на наличното място, типографията, разпределението на отделните елементи.

В края на деня, като теглите чертата, що за бизнес е създаването на нова часовникарска марка. Притеснява ли ви финансовата страна на въпроса?

–     Да призная финансово не се притесняваме в момента. Доста сме успешни. Вярвам, че предлагаме нещо на пазара, което досега не е съществувало под тази форма. Честно казано, да създадеш от нула марка часовници, е по-трудно от правенето на списание. Ако ме питате дали се притеснявам от конкуренцията, по-скоро бих отговорил с “не”. Ние сме едва на три месеца, към този момент сме продали повече от 1/3 от произведените часовници. И в крайна сметка си върнахме първоначалната инвестиция. Това, което ни притеснява, е как да растем оттук насетне. Да бъдем разпознаваеми. Това е голямото предизвикателство.

Друго интересно нещо е спорът кварцов срещу автоматичен часовник. Има една определена порода журналисти, специалисти по часовници, които могат да имат и малко по-снобско отношение. Понякога е трудно да се обясни защо сме избрали да направим кварцов, а не автоматичен. Дори и нашият часовник да е кварцов, трябва да е ясно, че имаме такова отношение към детайла, с което други кварцови часовници не могат да се похвалят. Някои автоматични може би биха могли. Възприятието е, че кварцовите часовници са по-ниското ниво, те са тези под 500 паунда. Очевидно е, че ценово ние сме в най-горната граница на кварцовите часовници. Но между нас казано, дори големи играчи като Patek Philippe и Audermais Piguet имат кварцови модели.

Нека да поговорим за времето преди списание Port. Тогава работихте за Winkreative, агенцията към списание Monocle. Един от успешните ви проекти тогава беше редизайнът на Case Da Abitare. Как точно се случва редизайн на списание?

–    Тогава бях в офиса, спомням си, че Тайлър Брюле ми се обади от Париж с няколко насоки. Каза ми да прегледам списания Casa Brutus, даде ми други съвети, имахме ясна концепция какво точно трябва да се направи. Важно беше, че имах голяма свобода при работата. По принцип имам доста сериозни наблюдения над италианския дизайн, познавах добре списание Domus, исках да вдъхна този елегантен и качествен дизайн и при редизайна на Case Da Abitare. Вдъхновявах се от златните години на италианския дизайн. За мен той въобще се състои в следното – в началото трябва да се опиташ да разбереш какво точно усещане искаш да постигнеш. Онова усещане, което да свие корема ти, когато го видиш, когато го държиш, когато го четеш.

Вие сте роден в Иран, нали?

–    Да, точно така. Кюрд съм.

На колко години бяхте, когато пристигнахте в Лондон?

–   На осем.

Твърде малък значи. Бяхте ли вдъхновен все пак по някакъв начин от Иран?

–   Мисля, че по-скоро не. Спомням си, че с баща ми живеехме в планината, при нас идваха доста хора от Червения кръст и Лекари без граници, които носеха доста списания. С баща ми ги разглеждахме. Сигурно съм бил на пет-шест години, но за първи път се сблъсках с нещо подобно. Правеха ми впечатления рекламите, хубавата хартия. Може би, защото живеех в планината, защото бях в Иран, но идеята за хубавите неща, за лукса, започна да ме привлича.

Интересно ми е да разкажете за организацията на мястото, пропорциите, какво се случва в главата ви, когато правите дизайн на печатна страница, на циферблат на часовник – как подреждате нещата?

– При часовника трябва да помислите за две неща – имате стрелка, която показва часа и друга, която показва минутите. Това са два основни информационни показателя, с които трябва да се съобразите. След това са числата, които трябва или не трябва да поставите, в зависимост от вашата идея. Основната и начална част при моята работа е контрастът. Аз обичам той да е смел и да се вижда веднага. Харесват ми шрифтове като Didot или Didoni, защото те си играят именно с него. Опитах се да направя нещо подобно със стрелките – къса за часа и много дълга за минутите. Опитвам се да играя и с обозначенията за часове и минути, това са само два аспекта на необходимата информация. Но така се получава интересна динамика – размер, пропорции, тънкост, дебелина.

И все пак – интересно е – били сте абсолютен новак в правенето на часовници, какво беше чувството?

– Интересно е, защото така можеш да имаш нетрадиционни идеи. Когато работиш по нещо дълго време, всичко се превръща в рутина. Влизаш в нея. И не си задаваш определени въпроси, защото отговорите ти изглеждат очевидни. Понякога е много хубаво да попаднеш в бизнес, за който знаеш малко. От тази позиция се опитваш да си задаваш нови въпроси. Часовникарството е интересно приключение за мен. Всичко е ново. Аз съм нов за този бизнес. И това е забавно.

Коя функция отпадна от финалния дизайн? Датата, стрелката за секунда?

– Не, ние не искахме да има стрелка, която да показва секундите. Искахме да създадем нещо, което е изключително изчистено от естетична гледна точка. Все едно правите прекрасни равиоли. Това е.

* Проект “Иноваторите” на егоист и Дарик радио е вдъхновен от Innovation Starter. Заедно вярваме, че добрите идеи и иновативния подход помагат да се развиваме. Всяка седмица Константин Вълков представя хора с различни професии, които вдъхновяват. Проектът стартира в началото на 2011 година с интервюта с Ричард Куест (водещ в CNN), Йорген Виг Кнудсторп (шеф на Lego), Хидетоши Наката (футболист и предприемач), Енрике Пенялоса (кмет на Богота), Елиф Шафак и Исабел Алиенде (писателки), Магнус Карлсен (световен шампион по шах) и много други. Интервю номер 62 в проект Иноваторите: Кушар Суара, графичен дизайнер и предприемач.

Повече за Innovation Starter тук: