Еманюел Макрон – 39-годишно юпи, неизвестна фигура допреди три години на френската политическа сцена е новият президент на Франция. Категоричната победа на Макрон над крайнодясната Марин льо Пен с около 65% срещу 35% бе белязана от разгорещени дебати, взаимни нападки, периодично излизащи компромати и най-ниската избирателна активност за близо цели четири десетилетия.

PARIS, FRANCE – MAY 07: Leader of ‘En Marche !’ Emmanuel Macron adresses suporters after winning the French Presidential Election, at The Louvre on May 7, 2017 in Paris, France. Pro-EU centrist Macron is the next president of France after defeating far right rival Marine Le Pen by a comfortable margin, estimates indicate. (Photo by David Ramos/Getty Images)

Късно вечерта в неделя възторженият Макрон излезе пред хилядите си привърженици, събрали се на площада пред Лувъра, под акомпанимента на „Одата на радостта“ и даде твърда заявка „да защитава Републиката“. Последва обилен валеж от туитове в подкрепа за младия политик от всевъзможни представители на средния и висш еврократски ешелон. Доналд Туск даде най-поляризираща оценка, косвено определяйки загубилата льо Пен за носител на „тиранията на фалшивите новини“. Италианският премиер Паоло Джентилони удари едно неподправено „ура“. Тереза Мей се разписа с „топли поздравления“, а ангажираните с речите на наш Бойко не останаха по-назад и съставиха един поздравителен адрес.

Междувременно стана ясно, че първата планирана визита на Макрон ще бъде в съседна Германия, което не е изненада предвид явната подкрепа за бившия инвестиционен банкер и икономически министър от страна на Ангела Меркел още по време на кампанията.

Меркел и цялото брюкселско ядро залагаха на Макрон, на когото се гледаше като стена срещу набиращия сили „популизъм“ в ЕС, олицетворяван от Льо Пен и нейния Национален Фронт, Герт Вилдерс, Фарадж и други колоритни персони.

PARIS, FRANCE – MAY 08: French president-elect Emmanuel Macron attends a ceremony to mark the Western allies’ World War Two victory in Europe at the Arc De Triumphe on May 8, 2017 in Paris, France. The ceremony marks the 72nd anniversary of the victory over Nazi Germany in 1945. (Photo by Jeff J Mitchell/Getty Images)

Извънсистемния системен играч

Световният медиен мейнстрийм интернационал започна да прави паралели с Наполеон, с падането на Бастилията, да се свързва възторжено със съученици, познати и учители на Макрон, освен съпругата му, които да споделят своите впечатления и спомени за носителя на народната воля.

По същество самият балотаж бе извънсистемно явление, защото участниците в него не представляваха традиционни партии, ясно разграничими чрез идеологическа съпоставка. Льо Пен заложи на назряващия евроскептицизъм, докато кампанията на Макрон бе промотирана като „средния“ път без тясна политическа принадлежност, консолидиращ и леви, и десни програмни елементи. Именно това отличи Макрон, чието движение Напред (En Marche) бе създадено едва преди година след две оставки от правителството на рекордно непопулярния Оланд, поради несъгласие със структурирането на икономическата политика на кабинета. Макрон имаше възможност да спечели номинация на социалистите, но може би по-добре от всеки осъзна необходимостта от ново, „свежо“ лице, което да разбуни духовете в политически консервативната Франция и да осъществи уж плавна смяна на поколенията в Елисейския дворец.

Районирането на вота не остави изненадани политечските наблюдатели. Макрон се радва на голяма популярност в големите градове сред стабилната средна класа и представители на бизнеса, докато льо Пен печели в някога силно индустриализирани райони с подчертано антимигрантска насоченост. Като протеже на Оланд, новият президент изпъкваше с призивите си за орязване на публичния сектор, промяна на трудовото законодателство и цялостния образ на бивш инвестиционен банкер с елитарно образование, имащ амбиции да ръководи народно движение. При всички положения в опит да си гарантира мнозинство в парламента, което е най-належащата задача пред президента, Макрон ще пипне програмата си, така че да е по-широко приемлива за системните играчи от традиционната десница и останалите далеч назад социалисти. Междувременно спекулациите с името на бъдещия премиер се засилиха и най-често до този момент се споменава това на Ришар Феран, заместник на Макрон в Напред, бивш депутат и привърженик на нашумелия законопроект на Макрон за дерегулация на икономиката. Всичко зависи от това как формацията на Макрон ще се представи на парламентарните избори през идния месец.

Профсъюзите  не закъсняха с реакцията си, като някои от тях насрочиха протести против „либералните икономически политики.

PARIS, FRANCE – MAY 07: Leader of ‘En Marche !’ Emmanuel Macron adresses suporters after winning the French Presidential Election, at The Louvre on May 7, 2017 in Paris, France. Pro-EU centrist Macron is the next president of France after defeating far right rival Marine Le Pen by a comfortable margin, estimates indicate. (Photo by David Ramos/Getty Images)

Разделението продължава

Ниската избирателна активност и големият брой французи, не припознали в нито един от кандидатите своя президент, принудиха Макрон да назове в победната си реч разделението и гнева на хората като основни проблеми, които ще се опита да реши. На безработицата от 10% и проблемите в пенсионната система той отговаря със засилена евроинтеграция и още по-тясно сътрудничество между Берлин и Париж. Докато льо Пен акцентираше върху необходимостта от засилен контрол над миграционните потоци и укрепване на антитерористичния капацитет, Макрон избягваше остри оценки, но и конкретни стъпки за превенция на радикализма в маргинализираните имигрантски анклави. Най-важният въпрос е какъв точно ще е обликът на засилената европейска федерализация на центриста и доколко е вероятно тя да срещне съпротива от източноевропейската група, в това число Вишеградската четворка.

Тепърва ще се очертават контурите на предполагаемия нов стар общоевропейски облик.

Националния фронт – пълна промяна

Льо Пен поздрави опонента си за изборната победа, а шефът на кампанията й обяви, че предстои промяна на името на партията в опит да привлече повече избиратели. Според щаба й, едно ново име би спомогнало за обновяване на партийния имидж, който до известна степен страда от полуекстремистките послания на баща й – Жан-Мари льо Пен, изхвърлен от собствената си партия. И докато Макрон се чуди как да осигури парламентарно мнозинство, Марин льо Пен обещава да му е трудно, като призова за обединение на всички патриотични формации срещу все още несформирания кабинет.

Интересното тепърва предстои.