Април 2015 година.

Девет дизайнера от конгломерата LVMH присъждат наградата за “Дизайнер на годината” в категория за лица под 40-годишна възраст на Върджил Абло (33-годишен) с бранда му от 2012-та Off—White. Син на емигранти от Гана, магистър по архитектура, DJ, известен с това, че едва 22-годишен става креативен директор и дясна ръка на Кание Уест. Върджил Абло се запътва към първите места в модата, където никой не очаква точно такъв тип конкуренция. Съвсем скоро Върджил ще работи с брандове/персони като Fendi, Nick Knight, Riccardo Tisci, Kim Jones, Takashi Murakami, Olivier Rousteing, Giuseppe Zanotti и George Condo – а креативния му възход сякаш не спира. Както и цената на дрехите в колекцията на Off—White – все нагоре, все по-скъпи и все по-търсени. Как става тази работа, не става ясно.

Животът на Върджил Абло е неизменно свързан с музиката и модата, любимият му момент в тази връзка е Вивиън Уестууд, Малкълм Макларън и Хироши Фудживара в Япония, споделящи обединението на хип-хоп и пънк музиката. Малкълм Макларън в Африка с миксирани стилове, “защото сега, повече от всякога в историята на клубната култура, има нужда от създаване на нов стил”. Такъв, който събира култури в нещо по-голямо и отвъд етикети и определения, в нов вид интернационална комуникация. Животът му е интересен микс от влияние, открития, култури. Вестник Ню Йорк Таймс пише, че работата му също е интересен микс – между улична мода и висша мода. Тук-таме се появява определението “феномен” и Абло е точно това. Модерен дизайнер без аналог, който налага модните тенденции в момента, сякаш прави колаборации с всички важни хора в момента, а утре вече е на друга вълна, без да подозирате. Off—White е бранда на момента и това е положението.

Ще речете – това си е чиста проба streetwear, какъв нов стил, какъв нов vibe. И защо, по дяволите, нещата на Off—White са често sold out при тези високи цени. Почакайте, не бързайте, ще разберете.

Вирджил Абло, човекът зад Off—White, израства в предградията, кара скейтборд, слуша Нирвана, Бийсти Бойс, У-танг Клан – винаги със съответната визия за тази музика. Тениски и качулки, образно казано. Това остава в основата на интересите му в модата и работата, като успява да го пренасе във висшата streetwear мода. Но как?

Едно от вероятните обяснения е, че днес успешните брандове имат друг тип комуникация с клиента. От една страна потребителят е много по-знаещ и изискващ в собственото си усещане за света, показвайки статус и позиция. От друга, интернет и сливането на стиловете, естествено отличава дизайнерите днес от тези на предните поколения. Диалогът е различен и такова развитие е доста естествено.

В едно интервю Абло казва: “Supreme e моят Louis Vuitton.” Скачаме от темата Off—White към другата марка, която е налага тенденциите днес – Supreme.

Добра отправна точка да погледнем назад, не много далеч в историята и корените на скейтборд и уличната култура. Supreme е бранд, който трябва със сигурност да присъства в учебниците за мода и то живеейки тотално и супер успешно извън света на тенденциите.

Те всъщност правят собствени тенденции. До името на Supreme, при изучаване, трябва да стои и определението за препродаване (resale). Още с отварянето си през 1994 г. това става най-желания бранд за всички с предпочитания към уличния стил. Купуваш тишърт за 40 долара и го препродаваш за 400 долара, минимум. Това е Supreme.

Supreme винаги са създавали артикулите си в лимитирани количества. Ако са наясно, че даден продукт със сигурност ще продаде минимум 500 бройки, то няма да произведат повече от 300. Това се оказва безупречна формула за препродаване с печалба от до 1200 процента за висящите с денонощия рисейлъри при пускане на нови колекции.

В цифри:

Продажна цена за тениска в магазин: US$ 44

Цена на препродаване на същата: US$ 550

При колаборацията си с Nike, моделът Air Foamposite 1 се продава в магазините за US$250 и препродава за US$1000

FYI – можете да закупите Supreme само в магазин на Supreme, В Европа има един такъв – в Лондон. И Supreme продава само  Supreme.

“Supreme е като онова момиче, по което всички си падат и искат да е с нея. А тя може да ти даде номера си, да си поиграе с теб, може дори да ти пусне. Но не се обажда, нали се сещаш като не си вдига телефона и ти си онзи с “Мислех, че ме харесваш някак”, а тя “Не. Всъщност не съм си падала по теб” – така определя образно бранда Ракс Хоган, докато си свива джойнта в интервю от поредицата SOLD OUT (Разпродадено), посветена на феномена Supreme.

За някой брандове “лимитиран брой” е маркетингов подход, докато при Supreme е просто това, което са и ако не закупиш артикул в деня на излизането му, просто може никога да го нямаш или да платиш състояние за него, намирайки го от рисейл в нета. От създаването си до момента те са постоянни в стила си, както визуално, така и по отношение на количеството произведени стоки. Създателят на бранда Джеймс Джебия неведнъж е казвал, че не му харесва идеята за препродаването на артикулите, защото именно една от базите на бранда е да е достъпен. Но в ерата на интернет всичко се продава…

Така или иначе, да носиш Supreme е статус, излизане от елитарните етикети редом с 10deep, Beentrill, The Hundreds, PYREX, Nigo и други. Това, което ги обединява – музиката и изкуството като база. Иронично Supreme използват една работа на Барбара Крюгер “I shop therefore I am” като вдъхновение за логото си. Самата тя е противник на това и твърди, че бранда олицетворява именно това, което е в основата на работата и – бунта срещу консуматорството.

Боби Хъндредс от The Hundreds, превърнал компанията си в империя в сектора улична мода, казва за работата си, че е повлияна в огромна степен от улични артисти като FUTURA, Kaws, Barry McGee, Margaret Kilgallen. Обяснява успеха не със самия модел тениска, а общността, за която е създадена и която иска да се определя, носейки я. Не става въпрос вече за самата дреха, а за културата на взаимстване, на обединение. Обединение на жанрове, различни направления в изкуството, ежедневието, музиката.

Вижте, оставате тази работа с достъпното, малкото количеството и подобни. Supreme е свръхскъпа марка и се опитваме да разберем защо. Ясно, че основните цени са сравнително нормални, но рисейл? По дяволите, тук говорим за четирицифрени числа. Положителната част във всичко е, че именно Supreme помагат на много млади артисти да се развиват, тъй като винаги са залагали на колаборации. Вярно, правят и колаборации с големи брандове като Louis Vuitton и North Face, но основната част от streetwear културата е подпомагане на независимите артисти.

И все пак – кое е онова, което Supreme има като бранд, а другите нямат. Как така рано сутрин пред магазина им в Лондон има 300 души, пита онлайн-изданието на Vice. Нещо повече – това е нормално. Когато Supreme пускат нещо ново, опашките са неминуеми.

Така естествено през 2009 идва и отварянето на RSVP gallery от Върджил Абло и Дон Си. RSVP Gallery е микс между галерия и бутик. Там има изложени оригинални творби на Jeff Koons, Takashi Murakami and Kaws, докато по рафтовете се предлагат стоки на Chanel, Comme des Garcons, and Bape под звуците на добре курирана музика.

Именно там за пръв път през 2012 Вирджил Абло ексклузивно представя колекцията си PYREX VISION и започва революция на тишърти от висша мода (high-end T-shirt culture), за да достигне сега до успеха на OFF-White с офис в Милано, на щандовете на изтъкнати магазини като Barneys NY, колаборации с Nike, Levi’s, IKEA, Champion, Jimmy Choo – перфектната обувка за Пепеляшка, обвита с найлонова торбичка, представена през февруари тази година.

Моделите му са вдъхновени от музи като сватбената рокля на Лейди Даяна, така и от Кари Брадшоу, Хубава жена, ароматите от International Klein Blue… преразказа му на познатото с нова свежест постига безотказен успех, защото говори на отвъд-елитарен, интернационален и мултикултурен език.

“В голямата си част уличният стил е възприеман като евтин. Моята цел е да добавя интелектуален пласт и да го направя по-достоверен,” казва Върджил Абло.

Контролирането на имиджа са две от нещата, които Off—White и Supreme правят безупречно. Двете марки са неуморни. Дизайните им са някаква странна амалгама или колизия между улична естетика на ръба на приемливото и качество, съизмеримо с това на луксозните марки. С почитатели в celebrity-кръговете, марките няма как да останат незабелязани от останалите. И някак неусетно т.нар. streetwear се превръща в новия желан лукс. И двете марки имат онова особено качество да създават неща, които са сякаш една идея преди останалите – толкова модерни, толкова навреме пуснати, толкова актуални, че чак не е за вярване. Нещо повече – Off—White и Supreme не бягат от случващото се в света, ангажирани са, актуални, с отношение и мнение. Те не само търсят пазар и възможности в т.нар. улична култура, те са част от нея и винаги черпят вдъхновение от нея. Колкото до високите цени, това остава необяснимо. Ето този колан струва 300 лева и това е положението.

 

***
Материалът е част от поредицата “Следващите 25” 

„Следващите 25“ е проект на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg

25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM, наградена от speedtest на OOKLA. за повече информация посетете www.vivacom.bg