Техниката на пропагандата работи повече от успешно, твърди Оливия Голдхилот Quartz. Проучванията показват, че колкото по-често чуваме едно изявление, толкова по-вероятно е да го приемемза вярно, независимо от фактите около неговата истинност.

Том Стафорд, професор по психология и когнитивна наука в университета в Шефилд иавтор на For argument’s sake: Evidence that reason can change minds, пише в BBC, че „илюзията за истина“ се създава от честотоизслушване и повтаряне на едни и същи обяснения. Стафорд се позовава напроучване науниверситета Вандербилт, показващо, че тази илюзия сработва,дори когато лицето, слушащо обяснението,е наясно с противоречивостта.

Изследването, публикувано в списание по експерименталнапсихология, се допитва до 80участници, които трябва да преценят дали едно твърдение е вярно или не е. В първото проучване половината от тях били помоленида оценят колко е вярно изявлениетопо скала от шест точки, а във втория етап на анализа, различен набор от останалите участницибили помолени просто да заявятдали твърдението е вярно или невярно, според тях. И в двата случая, при повторение на вече казаното е по-вероятно то дабъде категоризирано като вярно. Такъв е случаят дори с твърдения, които противоречат надобре известни факти, като например, „Осло е столицата на Финландия,“ когато в действителност, Хелзинки е финландската столица.

„Настоящето проучване показва, че сладкодумието може да влияе върху съдбитена хората, дори и в контекст, който им позволява да използват собствените си знания“, пишат авторите на изследването. Решавайки, че изявлението е невярно, това би отнело“втори, по-взискателен поглед“ и вместода използваме тази енергия,изглежда, че сме естественосклонни да не го поставим под въпрос и да гоприемем за вярно, твърди Стафорд.

Според него логическият анализна всяка нова информация ще отнеме твърде много време и има смисъл да разчитаме на повторението. В проучването на Вандербилт верните твърдения били приемани от повече души, отколкото честоповтаряните фалшиви такива.

Идеята наизследването показва, че не сме слепи за истината. Хората са напълноспособни на разумни решения имогат да използват логически способности, за да се предпазят от ефектите наповторението. Но в една епоха, характеризираща се с конкуриращи се политически приказки и омайване, мързелът няма място приразплитането на фактите.