Мигновено ни хареса нейната илюстрация. Поразровихме се из работите й. Разбира се, тънкият хумор веднага грабна и направи впечатление. И разбира се,  признаваме, малко късно открихме Малика – трябваше ни корицата на New Yorker, за да се убедим колко добра е тя.

Веднага я потърсихме за рубриката ни “Следващите 25”, която правим заедно с VIVACOM и откриваме млади и не толкова млади професионалисти, които вдъхват нов живот на класически професии – правят ги адекватни на дигиталното време, в което живеем.

Константин Вълков: Имате стил, който се разпознава веднага. Как се случи това – случайно или това беше част от желанието ви, когато искахте да се наложите като определен тип илюстратор.

Малика Фавр: Не знам как е при другите, но при мен това се случи по естествен, органичен път. В началото аз работех като графичен дизайнер. По това време бях на работа в студио Airside, реално не бях още илюстратор, а точно графичен дизайнер. С времето започнах да експериментирам, да видя какво ще се случи и нещата се наредиха едно по едно в процеса на тези пет години. И един ден аз осъзнах, че има нещо последователно в моите илюстрации. Работите ми тогава бяха за мен, те не бяха за клиенти. И в този момент осъзнах, че съм намерила себе си, намерила съм отличителната си черта.

Улових се, че прилагам принципи от графичния дизайн в моите илюстрации. Работата, която вършех за студио Airside, след това се усещаше в личните ми илюстрации по някакъв начин.

КВ: Има един много интересен хумор в работите ви, провокативна хумористична нишка…

МФ: Да, мисля, че това е част от характера ми (смее се). Това съм точно аз, харесвам такива неща. Не е от онзи тип “ха-ха” хумор, по-скоро е леко нахален, че и дързък хумор на моменти. Като се вгледате в детайлите може да бъде и остроумен, духовит. Някои неща са скрити. Това е мой начин да вмъквам част от себе си, от личността ми, в това, което правя. Винаги го правя. Аз съм усмихнат, слънчев човек. Оптимист съм.

КВ: Открих работата ви чрез списанията. Как се работи за тях, разкажете. Крайни срокове, задания и т.н.

МФ: Зависи от списанието, разбира се. Но като основно правило трябва да кажа, че редакционните проекти са с кратки срокове. Възможно е крайният срок да бъде след три дни. Зависи от списанието.

Относно кориците, по принцип има основна тема, която е свързана с дадена идея или статия от списанието. Но точно затова харесвам редакционната работа, защото възможностите са повече, идеята е отворена. Възможно е да развихриш визията си, въображението си повече, отколкото като работиш за рекламен проект. По принцип представям 4-5 скици в началото, опитвам се да разгледам въпросната тема от различни страни. След това изпращам на клиента и тъй като няма време, те се спират на една идея, която аз разработвам след това. Провокоцията е голяма, харесва ми, затова работя по доста редакционни проекти.

КВ: Учила сте математика, физика, а сега работите като илюстратор. Коя тема от живота, кой сектор ви е най-малко интересен и не изпитвате чак такава провокация да работите над него – политика, култура, наука, обществен живот…

МФ: Работила съм над много различни неща през годините. Сега мога да кажа, че за мен е трудно да работя за дамски списания, които се занимават с красота, мода, козметика. В началото съм работила за такива проекти, но днес откривам, че тази индустрия и тези теми не ми помагат да се развивам. Иначе не бих работила в сфери като хазарт, също така  и всичко, което е на религиозна основа. Не мога да работя по проект, който е свързан с вярата.

КВ: Как един илюстратор промотира, маркетира себе си. Как стигнахте до работата си за New Yorker, Vanity Fair и останалите популярни медии и клиенти.

МФ: Мисля, че днес е далеч по-лесно, заради социалните медии. По-лесно е от преди. Инстаграм помага много, там публикувам неща, които харесвам и моите работи. Това е един канал, който използвам. Иначе не правя активен маркетинг, не използвам имейл маркетинг. Засега това, което правя, работи, тъй че ще видим…

КВ: Тъй често употребяваната дума “brief” – онова задание към вас, което описва какво се очаква, над каква идея да работите. Какво е необходимо за успешния бриф?

МФ: Необходим е много добър баланс. Добрият бриф трябва да съдържа много точно и ясно описаните намерения, какво точно клиентът иска да изрази. Какъв да бъде стилът на илюстрацията. Емоцията. Емоцията, която да провокира у този, който ще види работата.

Но в същото време добрият бриф трябва да дава и свобода. Не е най-доброто решение брифът да е много специфичен, да дава прекалено много насоки, защото това стеснява свободата на твореца.

КВ: Илюстратор, който харесвате. Ваш конкурент, така да се каже.

МФ: Толкова много са. На толкова много се възхищавам и харесвам. Един от тях е Емилиано Понци. Той е италианец, много е добър. Следя илюстратори, които работят по различен начин от мен, стилистично сме различни.

КВ: Кога беше онзи момент, в който разбрахте, че сте добра в това, което правите и бихте могли да се издържате от работата си?

МФ: Не съм сигурна дали е имало един специфичен момент. Но честно казано, най-големият момент в кариерата ми беше корицата за New Yorker. Първата ми корица за New Yorker. Тогава си казах, ето, успях. В този ден си казах, че вече работя наравно с големите. Беше признание на индустрията за мен. Това беше преди година и половина.
***

„Следващите 25“ е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg

25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM, наградена от speedtest на OOKLA. за повече информация посетете www.vivacom.bg