“Тези ниски постройки, тези къщи са построени през 20-те години на миналия век,” казва ми Макс Тан, когато ме посреща на входа. Представете си високи жилищни блокове, много високи, от всички страни, където и да погледнете, а изведнъж – някъде в средата на нищото, една поредица от ниски, красиви постройки. Спомен за това място преди години, доста години.

Макс Тан е една особена порода млади модни дизайнери, които – как да го кажем по-неразбрано – максимизират минималистичното. Съвсем нищо не се разбра, нали? Попаднахме на бранда Max Tan случайно, но ни направи впечатление – софистицирани форми с лек бунтовнически елемент. Сега разбра ли се нещо?

Може би е най-добре да попитаме самия Макс. Студиото му е на втория етаж, качваме се, за да си поговорим.

Константин Вълков: Истина ли е, че всеки, който създава мода, изразява голяма част от личността си в дрехите. И ако е така, как се случва това?

Макс Тан: Мисля, че зависи от това в каква част от модния бизнес работиш. Едно е да правиш дрехи за масовия пазар, ако си примерно H&M, не те интересува чак толкова да изразиш част от себе си. Вълнува те какво ще си купи клиента бързо. Не казвам, че това е грешно. Но за изгряващите лейбъли като Max Tan е важно. Не е задължително да изразяваме нещо от себе си, но със сигурност нашата гледна точка за това как се правят нещата.

КВ: Когато една дреха е готова, как решавате финално дали е хубава или не, дали е подходяща за продажба, да стане част от колекцията ви или не. Търсите ли друго мнение или решавате сам?

МТ: Нашият тим е много малък. Изцяло посветени на Max Tan сме аз и двете момичета долу. Едната от тях се занимава с маркетинга, другата се грижи за самото производство. Тримата дискутираме какво търсим като дизайн, използваните материали, баланса и всичко останало.

КВ: Споменахте H&M. Като добавим и другите марки за бърза мода, които напоследък все повече намаляват срока за производство на нови дрехи и буквално могат да изкарат нов продукт за четири седмици, как ще коментирате обвиненията за копиране, които са отправяни към Zara, към H&M, към останалите. Както и какво изобщо мислите за тенденциите, за модерното, за бързата мода?

МТ: Не мисля, че ние следваме тенденциите. Естествено, че има тенденции, които ни влияят, но ДНК-то на бранда не е подчинено на тях.

Ако например последните няколко сезона наблюдаваме интеграция на повече спортни елементи, нашият бранд не се променя драстично, колекцията ни не става колекция от спортни дрехи.

По-скоро инкорпорираме някакви малки спортни детайли, които продължават любовта ни към деконструкция на дизайни, материи, форми. Експериментираме и с азиатски характерни форми. Например създаваме кимоно суетър, а не просто пореден суетър с графични принтове.

КВ: Говорите толкова разпалено за модата, за това, което правите. Кога и как започнахте да се интересувате от мода?

МТ: Майка ми шие дрехи. Мисля, че израснах така – помагах и да оформя джобове, работих по някакви детайли в дрехите, които шиеше. Два пъти ме изключваха от училище.

Става дума за средното ми образование. Тогава установих, че не мога да си представя да правя друго, освен мода. Училището беше с инженерна насоченост, по цял ден с това се занимавахме – кабели, компютри, технологии, това не беше за мен. Тогава си помислих, че трябва да опитам с модата. Бях млад тогава, можеше да правя грешки, но сега съм щастлив, че направих такъв избор.

КВ: Разкажете за креативния процес – как измисляте, оформяте, създавате дрехите?

МТ: Както казах, харесва ми деконструкцията на класическите форми. Правя деконструкция на класически азиатски дизайни. Но вижте, не си представяйте китайски бродерии, когато говоря за “азиатски дизайн на дрехите”.

Има една нова група азиатски дизайнери, които се опитват да избягат встрани от тези стереотипи. Така например една риза може да има кимоно-стил. Едни панталони могат да бъдат въодушевени от саронга. Това са нещата, към които съм привързан. Ако трябва да дам добър пример, това е Йоджи Ямамото. Нещата му носят японски дух, но мисловният процес при създаването на дрехите е този, за който говорих. И това ми харесва. Креативният процес, знаете ли, има свободно скициране понякога, но всъщност сме много методични в дизайните ни. Правим много колажи и там подреждаме отделните части заедно. Чак след това скицираме. Мога да ви покажа.

КВ: Какво мислите за неясните очертания на половете, които се забелязват все повече в модния свят днес?

МТ: Много е интересно, особено в Азия. Мъжът винаги е имал доминираща роля. Но с по-широкото навлизане на образованието, достъпа до Интернет, стана ясно, че всеки може да изразява себе си чрез начина, по който се облича. Все още това не се наблюдава чак толкова много в Сингапур, поради това ние в Max Tan правим точно тези колекции.

Сингапур е млада страна, на малко над 50 години, ние си задаваме въпроси, искаме да провокираме задаването на подобни въпроси. От друга страна това е и постоянна дискусия, която ние тримата в Max Tan водим. Защото ако искаме всичко да е много комерсиално, за мъжете ще направим ризи, панталони и сака. А за жените красиви рокли. Но каква история създаваме по този начин. За тази нация особено.

Когато говорим за моден дизайн, винаги ли трябва да става дума само за нормалните неща? Необходими са малки стъпки, които да проправят пътя за бъдещите дизайнери.

КВ: Тоест мислите, че иновациите все още са възможни и в света на модата?

МТ: Това е много интересно, защото – нали знаете – всичко вече е правено. Мисля, че все пак са възможни иновации, а основната такава е свързана с материите, които се развиват, откриват, разработват. Там винаги има някаква иновация. Не толкова за кройките, но за използваните материи.

Говори се за определен тип бактерии, които могат да се “отглеждат” в платовете, за да може да допринасят за определени нюанси, които тялото усеща. Това е друг тип иновация, която навярно също ще се развие.

КВ: Трите цвята, които най-малко харесвате?

МТ: Лилаво. Използвах кафяво преди, но вече не. Също и маслено зелено. Това са трите цвята.

КВ: Музата ви?

МТ: Това е много интересно, защото музата ми е мъж. Той е с Max Tan от много време. Той всъщност не се асоциира нито като мъж, нито като жена. Определя се като същество. Чувства се добре, ако се обръщате към него с “той” или “тя”. Той е коректив за нас, тъй като няма много подобни хора в Сингапур.

 

 

***

„Следващите 25“ е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg

25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM. За повече информация посетете www.vivacom.bg