Кристиян е в Барселона. Там, където започва любовта му към скейтборда. В момента е един от най-добрите български скейтбордисти.
Не бързаме за никъде, но бързаме да си поговорим с него. Бързо “здрасти, как си” и интервюто започва.
Константин Вълков: Кое най-малко ти харесва в твоя скейтборд?
Кристиян Красимиров: Като трябва да си сменям дъската, това изобщо не ми харесва.
КВ: Колко често я чупиш?
КК: През два-три дни.
КВ: Важно ли ти е каква дъска караш, с каква графика?
КК: Вече не зависи от мен каква дъска ще карам, тъй като моят мениджър има грижа за това. Нямам определени предпочитания.
КВ: Когато започна да се учиш да караш скейтборд, преди години, кой момент ти беше най-труден?
КК: Основните неща, например да направия първото си оли (отлепване на дъската от земята без да се хваща). Тук в Барселона е по-лесно да се научиш, защото наоколо има много деца, които карат. Ходиш с тях, гледаш какво правят и се учиш. Излизаш от къщата си и веднага си намираш три деца, които да карат на улицата.
КВ: Кога карате?
КК: Рано сутрин, следобед, вечерта, по-късно. По всяко време, в Барселона караме по всяко време.
КВ: Помниш ли първото си каране, кога се запали да караш скейтборд?
КК: Преди осем-девет години бях на Триумфалната арка в Барселона, разхождах се там с майка ми и баща ми, тогава видях едни деца, които караха скейтборд. Вече в България се занимавах с паркур, имах енергията и силата да се занимавам. Не знаех тогава много за скейтборда, позаинтересувах се. Бях виждал да карат и друг път, но не знаех много. Тогава помолих баща ми да купи един скейт и започнах яко да се занимавам.
КВ: Важно ли е да имаш треньор или е по-добре сам да се учиш?
КК: Ако трябва да бъда честен, ако започнеш като малък, от седем-осем годишен примерно, добре е да има някой да ти покаже основните неща, основните трикове. Но после малко по малко сам се научаваш, започваш за свикваш и откриваш сам нещата.
КВ: Ти кога реши да се занимаваш сериозно с това, да работиш това един вид?
КК: Преди една години се случи. Като бях малък и карах, изобщо не мислих за изкарване на пари. Какво ще стане с мен, с какво ще се занимавам. Само карах и се забавлявах. Но от една година сериозно мисля за това. Навърших 18 години, трябва да плащам сметки. Трябва да работиш, когато навършиш 18 години.
КВ: Имаш толкова последователи в социалните мрежи, колко важни са те за развитието на кариерата ти като скейтбордист?
КК: В момента най-много използвам Instagram. Много е важно, защото те следят хора от целия свят. Посещават профила ти, чакат нови трикове. Гледат нови клипове. Интересуват се къде караш. На какви нови места ходиш. Трябва да показваш какво си правил, какво можеш да постигнеш. Наблюдават прогреса ти.
КВ: Добре де, кажи ми как се оправяш логистично, обикаляш вече целия свят, имаш спонсори, за едно 17-18 годишно момче не е чак толкова лесно навярно.
КК: Знаеш ли, допреди шест години не бях излизал от Европа, бях ходил във Франция, в Италия, в Испания да карам скейт. Но никога не бях излизал да карам скейт извън Европа. Сега се връщам от Азия, Тайланд и Виетнам. Бях там с HBO, снимахме един филм. Искахме да покажем, че скейта е като футбола. Може да се печелят пари и от него, да се обикаля света. Да се запознаваш с много нови хора.
КВ: Има възраждане на скейтборда, това е интересно. Но какво дава този спорт на децата?
КК: Много неща. Запознават се с деца, обикалят света, както казах. Много неща. Координация. И така.
КВ: Но е доста по-трудно да се научи, изисква повече време от други спортове?
КК: Да, така е. Със скейта трябва да имаш малко повече търпение. Да не бързаш. Трудно е да постигнеш някои трикове. Отнема време. Има и много падания, травми. Също така не трябва да си стресиран. Трябва да си спокоен.
КВ: Кога се върна за последен път в България?
КК: Миналата година, имаше един шампионат в България. Върнах се от Азия точно, тогава отидох в Бургас, не се бях връщал от 7-8 години.
КВ: Какви са ти впечатленията от шампионата?
КК: Много добре беше. Има много добри скейтъри в България. Българите сме майстори, както се казва (смее се).
КВ: Кои са спонсорите ти в момента?
КК: В момента карам за Jart Skateboards за дъски. След това Diamond Supply Co за дрехи. Също така за Ricta Wheels и Venture Trucks. За GoPro, за скейтмагазини и т.н.
КВ: Има ли сценична треска при скейтбордистите и как се преодолява?
КК: Да ти кажа всички сме притеснени. Гледаме клиповете си, заедно гледаме всичко. Опитваме се да не се ядосваме. Като си на шампионат и си спокоен, триковете се случват. Това е.
КВ: Къде предпочиташ да караш?
КК: Улицата е улицата, скейтпарка си е скейтпарка. Някои деца се учат първо на улицата, после на скейтпарка. Различно е. Всеки си решава сам.
***
„Следващите 25“ е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg
25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM. За повече информация посетете www.vivacom.bg