Всеки политически сезон има нова мода. Неизползвана до момента мантра, която трябва да замени изхабените и втръснали до гуша стари заклинания. В началото бе лошото наследство, после бяха магистралите, след това “спасяването на България от Пеевски”, което ГЕРБ прави съвместно… с Пеевски, след това реформите. Всичко се изхаби. Ред е на нещо ново.

Няма бежански натиск, за да се пазим от исляма. ДПС често гласува с правителството, за да борим “турците”. Затова мнозинството в парламента, съставено от т.нар патриоти и ГЕРБ се заеха с… корупцията. Решение логично и съвсем пиарски обосновано. Населението се сблъсква с корупция почти всеки ден, жертва е на корупция почти всеки ден и знае, че това е най-ефективният начин да си свърши работата. КАТ-аджиите връщат ресто от рушвет, роднини се назначават поголовно, а държавата практически е най-големият работодател, което е форма не просто на корупция, а на натиск и съвсем житейски битов рекет, което е още по-страшно.

Именно от тази гледна точка – каква по-добро ново оправдание за управление от БИТКА С КОРУПЦИЯТА. И то не просто битка с корупцията, а с корупцията по високите етажи на властта. Ония етажи, които всички псуват, но които винаги остават напълно недосегаеми. Ония етажи, които просто-няма-как-да-не-гушат-кинти щом катаджията в Сусурлево и доктора в Първомай “вземат под масата”. Ония етажи, които са виновни за доктора и катаджията, и ония етажи, които са виновни за генералната мерзост на живота у нас.

В подобна логика има немалко основания. Разбира се, изказани така, те звучат опростено, лаишки, и дори предизвикват желание да се каже “Ама не може така да се мисли! Не всички са маскари”. Това обаче няма никакво значение.

Генералният проблем с корупцията у нас не е, че някой взема подкуп. Това е следствие, украса, фльонга, или иначе казано – крайният израз на първопричината. А тя е, че

корупцията у нас всъщност е злоупотреба с власт.

Тя е онова смесване на властите, които иначе трябва да се контролират взаимно, така че да може да се спре разследване, да се покрие проверка, да се замете глоба.

И проблемът изобщо не е в това, че обикновеният човек се чувства прецакан. Проблемът е друг – този, за когото е спряно разследване и този, чиято проверка е покрита, стават задължени.

А задължени ли са, те вече са готови да извършват всякакви дребни и едри услуги (зависи какво е покрито). Именно услугването пък е ключът към оная генерална мерзост, към баналното зло, което води до рестото на катаджията. А когато говорим за услуги няма как да не направим простата сметка – колкото повече мегаоргани толкова повече мегавъзможности за замитане на проверки, спиране на разследвания и в крайна сметка мегакорупция.

Ето защо само безумец би посрещнал с оптимизъм новите мантри и на управляващи, и на опозиция за поредното спецзвено, което да възцарява справедливост. Това спецзвено (без значение кой го предлага) ще бъде само поредната завеса, зад която да се извършват срамни действия. Поредното формирование, което ще има за цел да замита гафовете на “нашите”, и да държи в корупционно подчинение (чрез услуги) всички по веригата надолу.

Всъщност, органът за борба с корупцията в България, се ражда за да закриля корупцията.

Точно както в тефтерчето на Златанов ДП стана 10….

По тази причина, всъщност, единственото смислено упражнение по темата е да се пита – какво пречи на прокуратурата да се бори с корупцията, та е нужно ново звено? И за да няма разкрита корупция по високи, средни и ниски етажи, да не би пък прокуратурата да извършва дребни и едри услуги по замитане?

С което, на практика, да подчинява високите етажи.