Социалните психолози са особено настроени към самохвалството. Какво мислиш за човек, който твърди, че е по-добър шофьор, по-съвестен работник или по-страстен любовник, от всички останали? Дали този човек е уверен, или просто самонадеян; самомнителен или наистина честен? Би ли поверил своето здраве и сигурност в ръцете му? А какво да кажем за противоположния тип, който твърди, че се справя по-зле от другите? Ще наемеш ли такъв човек на работа?

От десетилетия пред социолозите стои въпросът дали надменността, самоувереността и подобните поведения, са от полза на тези, които твърдят това. Известно е, че когато се чувстваме добре в кожата си, това се отразява в нашия личен и професионален план. Този аргумент предполага, че похвалата пред другите може да поддържа положителния образ за теб. Друго изследване твърди, че постоянното вглеждане и изпъкването на твоите суперкачества нарушава връзката с реалността. Хората с ниско самопознание имат по-слаби връзки и са склонни да вземат по-рискови решения, отколкото останалите.

Патрик Хек е докторант по социална психология в Браун в Роуд Айлънд и заедно с Йоахим Крюгер от същия университет, стигат до средно положение относно самохвалството – нож с две остриета. В тяхна статия публикувана в Social Psychology, те твърдят, че ако се смяташ за по-добър от останалите (и държиш целият свят да го знае), това може да навреди на някои аспекти на твоята репутация, но ще стимулира други. Самохвалството може да помогне или навреди в зависимост от твоите цели, така че ще е добре да знаеш какво искаш преди да тръбиш пред другите какво чудо на природата си.

Хек и Крюгер тестват близо 400доброволци, като ги молят да оценят целеви лица по две основни измерения на социалното възприятие: компетентност (включително и рационалност, интелигентност и наивност) и морал (включително етика, надеждност и егоизъм). Някои от участниците се самоопределят като по-добри или по-лоши от средното ниво, без предявяване на претенции. Други твърдят, че са по-добри или по-лоши от средното, без никакви доказателства. Трети пък изявяват и отстояват правото си.

Самохвалството – нож с две остриета

Резултатите показват няколко вредни ефекта на похвалата, наред с изненадващите ползи от нея. Може би най-интересното откритие е това, което учените наричат смирен парадокс.

При липса на доказателства, проявата на самохвалство подсилва престижа на личността и го прави да изглежда по-компетентен в очите на другите, но намалява неговата морална репутация. Точно обратното е при ситуацията със скромните. Парадоксът предполага, че при вземането на решение дали да се похвалиш при представянето си, трябва сериозно да си помислиш на кое качество искаш да наблегнеш и какво ще ти свърши повече работа.

Както е случаят с повечето експерименти в областта на социалната психология, тези проучвания са проведени в скалъпена лабораторна среда и имат няколко ограничения. Всички участници са от САЩ, въпреки че знаем, че културният фон може да насърчи или обезкуражи похвалата. По същия начин целевите лица се представяли с мъжки имена, за да се предотвратят всякакви съпътстващи ефекти на пола, който също играе важна роля в социалното възприятие.

Културата и равенството са две променливи, които бихме искали да се включат в бъдещи изследвания върху същността и възприемането на самохвалство, казва Хек в Quartz.

Въпреки тези ограничения резултатите показват, няколко стратегии за ежедневния живот: в ситуации, в които компетентността ти е от първо значение (като на интервю за работа), самоувереността ще ти бъде от полза. Но в случаите, когато моралът ти е поставен пред изпитание (да речем, докато си на среща), се оказва, че смирението е най-добрата стратегия, дори ако наистина има за какво да се похвалиш.