Да приемем, че проф. Иво Христов е прав.

И 80% от населението на България са дебили. В такъв случай – професорът е не просто дебил, той е еманация на дебилността. Защото според основния закон на държавата, която населява, депутатът представлява целия народ. А Иво Христов е депутат. И един вид е баш дебил, представляващ дебили.

Вероятно обаче професорът е имал предвид онези над 80 на сто от българските избиратели, които искат едновременно държавата да им плаща образованието и здравеопазването и едновременно с това да им намали данъците (по данни на социологическа агенция Тренд).

Вероятно е имал предвид и онези 42% от българите, които в случай на война биха искали да ги защитава Русия, а не НАТО – пакт, от който сме част (по данни на Галъп).

Вероятно е имал предвид и онези около 57% от населението, които биха гласували за БСП, ГЕРБ, ДПС и Обединените патриоти (сумарно) а едновременно с това 45% смятат, че у нас борбата с корупцията по високите етажи на властта нито е желана, нито е възможна (по Алфа рисърч).

Така е. Прав е професорът. Социологията е безпощадна. И докато данните са такива, можем да вярваме на думите му. Можем да вярваме и на думите на Борисов за „лошия материал“, произнесени преди години.

И няма защо да им се сърдим.
Можем обаче само да се сърдим на себе си. Че позволяваме подобни хора да ни представляват нас. Да представляват и държавата.

Защото:

Когато народен представител обясни, че българските евреи са спасени от Червената армия, то той наистина е излъчен от… дебили.

Когато Делян Пеевски е все така законно избран народен представител – да, той е продукт на дебилността на електората.

Когато кандидат за депутат в деня на изборите дърпа баба на границата, блъска я и я обижда, за да ѝ пречи да гласува, а после не просто стане народен представител, а вицепремиер – то избирателят наистина е дебил. Когато този вицепремиер заплашва медиите и продължи да стои на поста си, а избирателите не се ядосват, и не им пука дали са информирани или не – да, те са дебили.

Когато въпреки всичко, случващо се в публичността в България, подобни хора като всички гореспоменати (от диагностика на „лошия материал“ до разобличителя на „дебилността“) не просто се леят по всички информационно канали, ами и получават радостни възгласи на одобрение – то одобряващите ги са дебили.

Впрочем, има страхотен феномен на дебилността у нас. Медиите в България съобщавайки перверзията на властта, успяват (не знам) да й правят пиар. Избирателите, дори облъчвайки от мащабната пиар пропагада успяват хем да мразят политическата си класа, хем да си гласуват за нея и да я възпроизвеждат.

В България действа Закон за дебилността. И той е от един-единствен член.

„Дебилността е задължително състояние за избирателите в България“.

Затова и те ще се поядосват, че Иво Христов ги е нарекъл дебили, но ще им мине. Както се поядосваха, че са лош материал… и им мина.

Ние, пичове, наистина сме дебили. Доказателствата за нашата си лична дебилност имат конкретни имена и места в изборните листи. После имат постове – депутатски, премиерски, вицепремиерски, на лидери на партии и тн.

Не се сърдете на тях. Възможни ги правим ние. Дебилите.

Иво Христов няма да подаде оставка, нали знаете. Защото е напълно наясно, че дебилите ще му я искат 2-3 дни и после ще се успокоят. Също както оставката на Делян Добрев не бе приета. Защото дебилите се позанимаваха с него и после им мина.