Чуй, вятърът се усилва и въздухът е изпълнен с листа. Заменяме летните вечери с октомврийски нощи„, Умберт Уолф (1985 – 1940 г.)

Как ли би звучала поезията днес, описвайки въздуха? Дали той ще е изпълнен само с реещите се златни листа като при Уолф? Дали времето на Йовковия „Триумф“ щеше да е все така „хубаво – слънце, бистър и кристален въздух, какъвто имат само есенните дни.“?

Спомням си посещението на група китайски артисти през 2013-та година по повод изложбата „Нови гледни точки в китайското съвременно изкуство“ @vivacomarthall, част от второто издание на международния фестивал Sofia Contemporary. Беше април. Слънцето тъкмо започваше да ни разсъблича след снежна зима. Срещнах се с китайската група за интервю. Разходихме се по жълтите павета на Освободителя преди да седнем за разговор. Направи ми впечатление, че лицата им бяха озарени от радост и постоянно гледаха към небето. Разбрах какво ги радва толкова след едно вметнато възклицание на разбираем език: „Ние сме тук вече трети ден и през цялото време вие имате синьо небе! Какви късметлии!“. Реших, че е някакъв неизвестен за мен идиом или буквален превод на китайско определение за …нещо. Разпитах. Оказа се буквално. В Шанхай и Пекин, от където бяха масово представителите в групата много рядко виждат „синьо небе“, на което се любуваха с необяснима, детска радост… Погледнах небето. Представих си го сиво и в смог. Всеки ден. С малки изключения. И тази, иначе пренебрежима даденост, наистина ме изпълни с усещане за щастие. Щастие, което искам да запазя и за децата си.

Публикувахте от Vivacom Тech Hall в Петък, 12 април 2013 г.

Все повече градове по света работят по подобряване качеството на въздуха, чрез намаляване замърсяванията от промишлени източници, от автомобили, битови нужди и пр. Все по-често срещаме Грета. Грета от всяка държава. Теории на конспирацията не липсват също, както и противници на „идеята“ за глобално затопляне, описвайки я като манипулативна. В същото време вместо да търсим начин да си помогнем, ние сякаш предпочитаме да изразходваме енергия в злободневия и задължително – позиция. Ти „про“ или „анти“ си?

Свързаността ни днес в света ми отвори очите за това какви късметлии сме да живеем под синьо небе. Твърди се, че свързаността на технологиите, изграждащи поумняващите градове ще помогне то да синее над повече градове и по-често. Но, как? Като се информираме. Като се интересуваме какво дишаме и действаме посредством обоснована гражданска позиция, а не мрънкаме по повод поредния провокативен пост из фейса…

Знаеш ли, че относно отчитане качеството на въздуха има добър пример от България и по-конкретно община Търговище? Там местната власт, подобно примера на много градове по света, е взела решение да изгради първата интелигентна система за контрол на въздуха, в партньорство с телекомуникационния оператор Виваком. Системата следи няколко параметъра – ниво на въглероден окис, на фини прахови частици, влажност на въздуха, атмосферно налягане, радиационен фон (естествен и добавен) и др. По всяко време обхватът на отчитани компоненти може бъде надграден. Ако в даден момент е належащо да се следи, например градския шум, това лесно може да бъде добавено във функционалността. Основното тук е, че всеки има достъп до показателите в реално време, както и историческите стойности посредством, досещаш се, мобилно приложение. Същото може да сигнализира при рискови стойности в определени дни, с което да се съобразят хора с респираторни проблеми и отговорни за подрастващи. Така суверен, здравни организации и управляващи могат ефикасно да регулират и да се саморегулират, съобразно допустимите екологични норми и най-вече, човешкото здраве.

Технологични системи от този вид в случай на пожар, подобно на тазгодишните в Калифорния, отчитат движението и съответно посоката на огъня. По този начин спомагат работата по навременното спасяване на хора, разказва вицепрезидентът на Aclima Ким Хънтър. Компанията разгърна обхвата на мобилните си сензори след пожарите северно от Сан Франциско през 2018-та. Друг техен проект в Лос Анджелис изследва качеството на въздуха около всички училища, където спрямо отчетените стойности са взети мерки за подобряване параметрите посредством инфраструктурни промени и съответно филтриране в самите сгради на учебните заведения.

Тези технологии спомагат ежедневното регулиране на промишлено замърсяване, безспорно най-голямото като процент сред виновните. Но ето какво отчитат и за всекидневни дейности като шофиране. По време на европейския ден без коли тази година в Париж бяха отчетени 7% по-ниски стойности на азотен диоксид в сравнение със средните за неделните дни там. В Лондон бяха затворени пътища с обща дължина от 27 км. Система за мониторинг качеството на въздуха инсталирана на Regent Street отчете 60% спад на вредни емисии сравнено с предходния ден.

Четох доклада за 2019-та година на Асоциацията за белодробни заболявания в САЩ, според който над 40% или близо 141-милиона американци (със 7 милиона повече от 2018 г.) живеят в условия на замърсен въздух. Нива над допустимата норма за здравословен живот. Направи ми впечатление, още с отварянето на сайта, надпис: „Колкото повече научаваш за това, което дишаш, толкова повече възможност имаш да защитиш здравето си и предприемеш стъпки към това да направиш въздуха, който дишаме по-чист и по-здрав.“ Когато настане време да решаваш има един избор, който не трябва да пренебрегваш никога – този да си информиран. Да градиш и живееш на база знание.

Едва ли начинът, по който работят точно свързаните технологични системи е толкова важен, колкото ползата за нас и тези след нас. Защото дишането на замърсен въздух всеки ден се равнява на това да пушиш по кутия цигари дневно. Защото 15 000 българи годишно губят живота си в следствие на респираторни проблеми свързани именно с влошеното качество на въздуха. 400 000 хиляди българи страдат от астма. Защото Земята няма да загине, а ще намери начин да се излекува с, без или от нас. Защото как можеш да си щастлив под сиво небе?