Негово Превъзходителство Стефано Балди ни посреща в посолството на Италия в София, което се намира на минута от сградата на Народното събрание. Посланик Балди е интересен събеседник; работата му като дипломат включва и издаването на много книги, автор е на огромен брой статии, последните от които свързани с теми като социалните медии и дипломацията. Освен че поддържа собствен блог, посланик Балди е бил водещ и на радио предаване. Време е поредната ни среща от проекта Закуска с посланици да започва.

Константин Вълков: Коя е най-хубавата българска дума?

Н. Пр. Стефано Балди: Говоря много малко български. Но вчера бях на театър. На пиесата Джина и Фидел. Гледах без да разбирам. Но актьорското изпълнение дава възможност да се разберат някои неща и думите, които ме предизвикваха, бяха много. Харесват ми някои думи като звучене, които дават много ясно смисъла си. За да избера една ми е много трудно. Така – това е любимата ми дума, на български и на италиански. Но думи като fantastico, bellissima …

Но използвам случая да ви поздравя за 25 години Дарик радио, аз обичам радиото, самият аз съм работил в радио.

Маринела Величкова: Казвате, че сте работили в радиото.

СБ: Има една онлайн радио програма в Рим, където в продължение на три години водих едночасова рубрика за дипломация. Заедно с други колеги се опитвах да обясня какво правят дипломатите – нещо, което никой не знае точно. За три години направих 62 предавания.

КВ: Казвате, че се опитвате да обясните какво работят дипломатите. В една своя презентация казвате, че “дипломатът е човек, който мисли два пъти преди да каже нищо.” Коментирайте.

СБ: Ще отговоря така – дипломатът не говори за самия себе си, дипломатът говори най-вече за страната, която представлява. Трябва винаги да се помисли какво се казва и в този смисъл понякога дипломатът мълчи. Мълчанието може да бъде по-красноречиво от думите. Има ръководство от един италиански дипломат, в което той говори за изкуството на водене на преговори. А самото ръководство е озаглавено Преди да говориш, мълчи.

КВ: Как дипломатът получава новини от родината си. Били сте дипломат например в Танзания, в годините, когато информационните технологии не бяха така развити. Как пристигаха новините при Вас?

СБ: Ако се върнем в онези години, 1991 година, по онова време там нямаше и телевизия, само сателитна телевизия имаше възможност да се гледа, също и да се получава италианска преса чрез дипломатическа поща. Тази поща обаче пристигаше веднъж на десетина дни. Италиански вестници и списания четях с голям интерес и ентусиазъм. Във връзка с радиото, защото звучи като да е било преди много време, имаше един четириминутен бюлетин на къси вълни, който италианското национално радио предаваше за тази част на света. Излъчваха в шест часа следобед. Тоест – ако не слушах тези четири минути, за деня нямах никаква информация. Естествено най-важната информация пристигаше с телекс.

КВ: А днес получавате всичко на секундата. Какъв е дипломата днес, в ерата на социалните медии.

СБ: Във връзка с това, което казвате, за да дам представа за самата революция в комуникационните възможности, която се осъществява през тези години и как дипломацията се адаптира към различни концепции. Дипломатите трябва да получават информация, но и да дават информация. Това са два аспекта, които са изцяло променени. Дипломатите имат като професионално предимство способността да се адаптират. Журналистите също имат тази способност (смее се). Дипломатите се приспособяват по един ефикасен начин за използване на инструментите за комуникации. Но инструментите сами по себе си не престават да еволюират.

КВ: Има ли правила как италианските посланици да ползват социални медии?

СБ: Да, има нормативна рамка, по която се движим. Но естествено става дума само за препоръки. Защото е трудно с толкова много форми и разновидности да се дефинира какво е възможно и какво не е. Защото иначе съществува рискът работата да бъде изцяло неефикасна. Има правила, които се променят и в зависимост от страната, в която се работи. В зависимост от обстоятелствата. Много е важно да може да се следва добре развитието на технологиите, по какъв начин се развиват тези инструменти за общуване.

МВ: Мисля си, че дипломацията е по-лесна за хора с по-обрани емоции. Южните народи обаче са много емоционални. Трудно ли е един емоционален човек да бъде дипломат, да овладява емоциите си в моменти, в които му се иска да изкрещи.

СБ: Не е точно така, знаете ли, защото емоцията е нещо, което може и трябва да се изрази. Единствената разлика за дипломата са случаите, в които не е подходящо да я изрази по определен начин. Тук нещата са много по-тънки. Но аз смятам, че всяко човешко същество трябва свободно да изразява емоциите си. Винаги има действие и противодействие, в този смисъл понякога действие може да бъде и да не се изрази емоцията, която се изпитва в момента.

КВ: В едно от вашите есета пишете, че иновациите са в сърцето на дипломацията. Разкажете ни.

СБ: Винаги трябва да се има предвид, когато става дума за иновации, че ние сме човешки същества. Ние трябва да яхнем иновацията. Не трябва тя да ни дърпа. Защото едно е да управляваш и е друго да бъдеш влачен. В този смисъл трябва да се внимава по какъв начин използваме иновациите. Новите инструменти, които иновацията предлага, трябва да се използват по най-добрия начин. Един от аспектите на иновацията е именно креативността.

МВ: С какво Ви провокира България като дипломат.

СБ: Различни елементи. Ако трябва емоционално да посоча, най-напред българите са много близки като темперамент до италианците. И за мен това е много приятно. Освен, че улеснява работата ми. На второ място, имах очаквания, София много ми харесва, културният живот на града ми харесва. Възможностите, които София дава, са с много добро качество и лесен достъп. Аз съм живял в големи градове като Ню Йорк например, където оставих сърцето си. Рим, който е моят град. Брюксел също така. В тези градове има интензивен културен живот. Но възможността за достъп понякога е по-сложна, по-комплексна.

КВ: Били сте в много градове, Дар ес Салаам, Женева, защо точно в Ню Йорк оставихте сърцето си?

СБ: Защото това е един уникален град. Живял съм четири години и когато човек се включи в ритъма на Ню Йорк, който в никакъв случай не е лесен, е особено. Това е град с много енергия. Град, който никога не спи. Така че това е един механизъм, който грабва. И непрекъснато стимулира. И градът, аз познавам само Манхатън, предлага неща за всички интереси  – музика, театър, изкуство, наука. Но като говоря за София – операта, театрите, изложбите, кината. С всичко това София впечатлява.

КВ: Кога разбирате, че мандатът Ви е бил успешен?

СБ: Външни елементи и вътрешни убеждения. Когато тези два фактора се обединят и вървят в една посока на потвърждение, значи работя в правилната посока, по точният начин. Всички имаме нужда от някого, който да ни каже това. Посланиците също са човешки същества.

КВ: Италианските стереотипи. Обяснете набързо. Италианските мъже са привързани към майките си. Така ли е?

СБ: Аз със сигурност влизам в тази категория. Зад тази привързаност към майката, зад нея стои една културна традиция, която включва разбирането за семейството, за домашното огнище. Всъщност идеята е много по-обширна. Това са концепции, които също се развиват.

КВ: Италианците “говорят” много с ръцете си.

СБ: И аз съм от тези италианци (смее се). От тази категория съм също. Това е част от нашата комуникация, че сме по-слънчеви, по-отворени. А и освен това има защо човек да има две ръце – за да “говори”.

КВ: Италианците твърдят, че са измислили готвенето.

СБ: Мисля, че всяка страна има своя традиция, която трябва да бъде уважавана. Факт е, че в Италия има едно голямо разнообразие. Не само от регион на регион, но и между отделните градове. Често се спори кой точно е създал дадено блюдо. Така че това е нещо, което много ни характеризира. Също така е вярно, че прекарваме доста време в осъществяване на готвенето, на храненето и т.н. Италианците са разбрали, че когато нещо се повтаря често, е добре да има определено качество. Не е случайно, че бързото хранене не е измислено в Италия, но бавното хранене е.

КВ: Друг стереотип, италианците винаги се обличат много хубаво преди да излязат. Това може би е свързано индиректно с това, че италианците от малки се облъчват с красотата – все пак във Вашата страна има най-много произведения на изкуството на квадратен метър, ако ползваме популярната статистика.

СБ: Има връзка между това и тя е една дума. Това, което аз наричам красота. Красотата е трудно да бъде дефинирана. Но у нас предизвиква усещания. Неща, които са хубави за очите. При нас това е нещо вродено. Да хапнеш сандвич на магистралата, да изцапаш дрехите си с него, това противоречи на красотата и затова не идва естествено. Което не значи, че италианците не го правят. Но не е нормално, да речем.

КВ: Последен въпрос. Клише е, че посланиците имат кучета. Вие?

СБ: В момента нямам куче. Но преди да дойда тук имах куче, което за съжаление почина. Кучето е част от семейството и е много трудно да бъде заменено. За кучетата има една фраза, която много ми допада. Тя е: “Бих желал да бъде човека, който моето куче смята, че съм.”

***
„25 закуски с посланици“. Проект на Дарик/egoist.bg и Hyundai

Представяме серия от нетрадиционни интервюта с ръководители на дипломатически мисии у нас.

Екипът на Дарик радио гостува в посолствата на 25 страни за закуска с посланици.

Екипът на Дарик радио пътува с Hyundai IONIQ – първият в света автомобил с три електрифицирани задвижвания.

IONIQ Hybrid комбинира бензинов и електрически двигател за максимална мощност във всеки един момент с намален разхода на гориво и вредни емисии.

IONIQ Plug In осигурява на чисто електрическа мощ с обхват над 60 километра или хибриден режим на задвижване. След изчерпване на капацитета на батерията тя може да бъде лесно презаредена. В случай, че не ви се спира можете да продължите благодарение на бензиновия двигател.

IONIQ Electric предлага напълно електрическо задвижване с използване на литиево-йонна полимерна акумулаторна батерия за максимален обхват от над 250 километра. Моментално достъпният максимален въртящ момент се осигурява от електрически двигател комбиниран с  едностепенна редукторна предавателна кутия.

Повече тук: Hyundai.