Хелоуин.

Онова време от годината, когато някъде по света хора се обличат в страшни костюми, за да плашат призраци, други най-сетне имат перфектния повод, за да се облекат като повлеканите, които крият дълбоко в душата си, а трети тропат с крак, че не е патриотично да издялкаш една тиква и да идеш да се забавляваш, облечен като любим филмов герой. Ако наистина има човек, който мисли, че българин се маскира и отива на бар с цел да спазва американски традиции, а не просто да се спука от кеф, да си сипе едно и да спре да мисли. Защото е безмилено в случая.

Докато синята ми перука покорно чака да бъде употребена (Тим Бъртън фенка завинаги), си мисля, че Хелоуин винаги извиква в главата ми мисли за филми на ужасите. Класика. Сияние, Кошмари на Елм Стрийт, Фреди срещу Джейсън, Писък. Или весел хорър тип Кошмарът преди Коледа, Коралайн, Булката труп, Бийтълджус, Каспър…

Мисля ли за подобни филми, рано или късно се сещам за Благой Иванов. Един сравнително млад, сравнително забавен и силно затънал в дебрите на книгите, мъж, който с часове може да ти говори за хорър. Не се сещам за друг, който да е чел толкова много мрачни, черни, кървави, пълни с насилие и ад, книги. Или да е гледал толкова такива филми.

Може да стане: Бла е завършил кинознание в НАТФИЗ, а дипломната му работа печели академично одобрение с най-феноменалната тема в света – зомби поджанра. Той е част от дуото Deja Book, но едно от най-важните му занимания е свързано със сайта Operation Kino, което е едно от най-яките места в мрежата, където да прочетеш авторски текстове, свързани с кино, или да гледаш подкаста Inglorious Kunts, за който ти давам лична препоръка. Благой е от онези хора, които започнат ли да ти говорят за кино и книги, веднага стават центъра на помещението. Когато някой умее и обича него, то крещи от него. Или в случая – раздира гръдния му кош и излиза като зомби от гроб.

Използвам Хелоуин, за да вмъкна Бла и в егоистична форма. А и идеята да го направя доста ме кефи. Винаги бих послушала негов съвет за филм. Ако искаш да научиш нещо за хоръра, Благой е човекът, който може да ти адски полезен. Дебютната му книга е сборник с критически текстове именно на тази тематика и се казва Добрите, лошите и грозните (изд.Ибис 2017). Книгата е от онези ценни неща, които са написани с разбиране, познание и усет, но и с ярък личен глас и емоция. Тя разглежда траснформациите, през които хорър жанрът преминава от създаването на киното до днес, и то с конкретни примери. Дори нямаш идея колко много филми ще си отбележиш за гледане, докато четеш. Веднага забрави всички претенциозни критически кино анализи, които някога си чел (ако си чел). Добрите, лошите и грозните няма нищо общо със захабени и износени опити за хроникьорство на филмови периоди или явления.

Благой Иванов разбира от хорър и не се притеснява да говори за него.

Като какво ще се маскираш на Хелоуин?

Като бъдещ махмурлия.

Кои са първите страшни книги, които си чел? Как и кога започна?

Като хлапе мразех да чета. Бях обаче пети или шести клас, когато реших да опитам с нещо на Стивън Кинг – вече задочно му бях фен покрай част от екранизациите, особено Кери на Брайън Де Палма и Мизъри на Роб Райнър. Та, майка ми една вечер ми донесе романа Сейлъм‘с Лот, който моментално изгълтах. Оттогава насам съм жанрово верен не само на филмово, но и на литературно ниво.

Кажи ми петте най-страшни книги, които си чел.

Мога да кажа пет любими, тъй като страхът, особено книжния такъв, е изключително субективен. Сред тях са Психо на Робърт Блох, Покани ме да вляза на Йон Айвиде Линдквист, Къщата на Звяра на Ричард Леймън, Страх на Л. Рон Хабърд и Гробище за домашни любимци на Кинг. Бих посочил поне още десетина, но ти каза само пет, а аз съм (почти) винаги послушен и изпълнителен в присъствието на червенокоси.

Какво се случва със съвременната хорър литература? Дай някакви препоръки.

Труден въпрос. Тук се обажда (за моя сметка, разбира се) сбръчканото ми ЕГН и ме провокира да се изкажа пенсионерски: днешният хорър е предимно инфантилен и изцяло подчинен на напудрената и олекотена, политически коректна юношеска вълна. Все пак, колкото и да е нескромно, бих отличил една от младите надежди на жанра: Джош Малерман, когото лично реших да издавам на български език, вероятно повлиян от някаква криво-ляво формирана през годините интуиция. От по-известните и заслужено харесвани автори, пишещи през 21 век, категорични фаворити са ми Джо Хил, Макс Брукс и Линдквист.

Кое е най-страшното нещо, което се е случвало на/в литературата?

Самиздатите.

А в киното?

Жан-Люк Годар, хаха. Добре де – може би актуалният Джеймс Уан. Не защото не е талантлив режисьор, а защото ордата, лишени от опит и вкус киномани, се юрна да го обожествява поради простата причина, че от занаятчийска гледна точка е адекватен и компетентен. Истината обаче е, че филмографията му на идейно и на стилово ниво е обидно банална. Мога дори да посоча най-ярката косвена жертва на въпросната мода, наложена от хора като Уан: То на Андреас Мускиети, който не е непременно лош, но ако не се изкушаваше толкова от капаните и веригите на самоцелния шок и на генеричната си, шаблонна драматургия, можеше да се превърне в събитие далеч не само като боксофис. Мразя и смекчени хоръри – такива, които поради прекалено алчни продуцентски интереси претендират да са в жанра, но са художествено осакатени от безскрупулна цензура, възрастово ограничение и директно вмешателство. Ако ви се гледат качествени неща, ориентирайте се към великолепни съвременни хоръри, като The Witch на Робърт Егърс, It Follows на Дейвид Робърт Мичъл, The Wailing на Хонг-джин На и великолепния A Ghost Story (спорно е доколко последният спада към ужасите, но е достатъчно добър, за да бъде препоръчван със или без повод). Понеже в момента е пресен вторият му сезон, задължително изгледайте сериала Stranger Things на братята Дъфър – ето добър пример как може да се заиграеш с клишетата по такъв начин, че да ги ревизираш и да им придадеш, колкото и парадоксално да звучи, някакво ретро ориентирано авторство.

Разкажи ми как се роди идеята за книгата ти, колко време я писа и какво те накара да я напишеш.

Добрите, лошите и грозните е резултат от леко наивната ми идея, че мога да събера в миролюбива текстова среда две крайности – елитарното и масовото. Книгата е опит за фрагментарен поглед върху жанровото кино и върху филмите, които са повлияни или които са повлияли от/на различни важни неща. Под неща не визирам само изкуството и творците, но и социалните настроения. Разбира се, пределно ясно ми е, че хората, които обожават Ингмар Бергман, трудно ще намерят обща приказка с тези, които възхваляват Джордж А. Ромеро. Въпреки това реших да дам пример със себе си: в моя свят и Бергман, и Ромеро са титани, просто са титани по различен начин и с различен ефект върху зрителя. Просто си падам бисексуален киноман и трябва да призная, че ужасно ми харесва.

(Тук провеждащата интервюто си позволява да вмъкне един цитат от книгата, който намира за подходящ)

Книгата цели информираност, а не академичност, което сякаш е належащо пояснение, предвид честите публични линчувания в българското медийно пространство, организирани от сърдити професори и начумерени критици, според които публицистиката трябва да съществува единствено в тесните рамки на съответната научна катедра.

Кой е най-страшният филм, който ти се е случвал?

Навършването на пълнолетие. Ако трябва да съм малко по-сериозен: гледането на български филми. Ако трябва да съм съвсем сериозен: Заклинателят на Уилям Фридкин – безсмъртен шедьовър, който и днес ти бърка в гърлото, дори да не вярваш в религиозни глупости.

Книгата Добрите, лошите и грозните от Благой Д. Иванов – можеш да имаш срещу 12.90 от издателство ИБИС.