Макар след Просвещението хората да извоюваха правото си да не вярват в идеята, че Бог води хората към изключително бърз научен и обществен прогрес, все още има от и от онези, които дърпат обществото назад и нанасят особено тежки колективни рани: вярващите екстремисти.

Текстът би могъл да е значително по-кратък, но обяснението за това защо страхът кара хората да убиват и да нямат нищо против да умрат, не е толкова просто.

Тъй като в центъра на медийното внимание през последните десетилетия е най-вече ислямският екстремизъм, за който вече стана дума, се подценява фактът, че апокалиптичните и есхатологичните представи на трите авраамически религии (юдаизъм, християнство и ислям) водят изповядващите ги към неизбежна радикализация, която е пряка функция от стриктното практикуване на съответната вяра.

Фундаментализмът и фундаменталистите на 20-ти век

През 1909 г. братята Лайман и Милтън Стюарт започват да издават в САЩ една брошура, която се казва Фундаментите:Свидетелство на Истината. Но думата „брошура“ не бива да подлъгва, защото в следващите 6 години това се оказват 12 тома с общо 90 есета от шейсет и четирима различни автори, които събират отговорите на най-важните въпроси, обединяващи и свързващи почти всички фундаментални (т.е. основни) християнски протестантски идеи.

Двамата братя са истински и големи по мащаб играчи в петролния бизнес  – собственици са на компания на име Union Oil (Юниън Ойл) и принадлежат към т.нар. милениалистка протестантска деноминация, т.е. тези хора са в непрестанно очакване на Второто пришествие и идването на така жадувания есхатон („край“ на старогръцки език) на човешката история, който пък неизбежно води със себе си и Страшния съд, когато човешките души ще трябва да отговарят пред лицето на Бога за своите деяния. Техните крайно религиозни съмишленици стават известни като „фундаменталисти“. Така и терминът влиза в широка употреба.

С други думи бихме могли да наречем „фундаменталист“ не просто всеки, който се е върнал към фундаментите на религията си, но и да знаем, че това е задължително човек, който е мотивиран на ежедневна база от страх от Деня на Страшния съд.

Евреите

В еврейската представа светът се движи в своя ход с цел да се стигне до управлението на Месията (Машиах), т.е. Помазаникът. Длъжностната характеристика на Месията се състои горе-долу в следното: трябва да върне всички, които принадлежат на народа на Израел, към изпълнението на Закона на Тората; да събере всички гореспоменати в земята на Израел (Ерец Израел); да се възстанови Светият Храм в Йерусалим; да направи така, че Израел да живее, без да се нуждае от защита на границите си; да създаде условия, в които войната и гладът окончателно да приключат и на Земята да се възцарят просперитет и мир, след като той е отсъдил съдбата на всяка душа.

В момента евреите-фундаменталисти са представени в парламента от няколко малки партии, които обаче са решаващи за здравето на правителствената коалиция и на практика определят политиката на Израел по ключови въпроси.

Християните, руснаците и Путин

Християнската представа за края на света е неизбежно свързана с книга Откровение на св. Йоан Богослов. Всъщност „откровение“ (т.е. „раз-криване“,“разбулване“) на старогръцки е апокалипсис. Та Апокалипсисът на Йоан е онази образна картина, разкриваща какво ще предшества Края на дните. Според написаното и според видение, дълго след преминаването на Христос през този свят, на хълма Мегидо (на иврит Хар Мегидо, откъдето идва и популярното Армагедон), ще се проведе последната битка между армиите на Антихриста и защитниците на Истинския Бог. И накрая сам Бог ще се включи в битката и ще започна да правораздава на всички човешки души според делата им. Това, в общи линии, е общото в представата на всички християни по света.

Днес християните по цялата земя, от страх от скорошното Второ пришествие, което ще предшества Деня на Страшния съд, са готови на всякакви странни действия. Различни протестантски секти базират проповедите и съществуването си въобще, именно на тази представа. В много от случаите стрелбите на обществени места в САЩ са дело на хора с подобни светогледни представи.

От другата страна на християнския свят, руският президент Путин се опитва да обедини идеологически православния свят с пропаганден похват, който лежи на същия фундамент – различните от православните са врагове и само православието гарантира истинско спасение на душите. Путин е привиждан от пропагандно уязвимите православни умове като „Новият Константин“, който успял веднъж да обедини православните, ще даде знак за приближаващото Второ пришествие на Христос.

Сунитите, ДАЕШ и шиитите

Според ислямската сунитска апокалиптична митология, последната битка ще се случи в северносирийското градче Дабик. Лъжепророкът Даджджал, придружен от многочислена войска, ще се изправи там срещу армията на „правоверните“, т.е. срещу мюсюлманите, водена от Махди (Божествено ръководеният), докато не се появи Иса ал-Масих (буквално: Исус Месията), който ще донесе мир и благоденствие. По тази причина, изповядващите салафизма привърженици и бойци на ДАЕШ (ИДИЛ на арабски), изключително сполучливо са назовали месечното си списание тъкмо на това градче, внушавайки на мюсюлманите по света, че наближава Краят на дните. Подобен страх, характерен за Средновековието, е основната притегателна сила за джихадистите от цял свят.

От другата страна стоят шиитите, в чиито представи последният 12-ти имам, носител на пророческата светлина на мюсюлманския пророк Мухаммад, не е умрял, а се е скрил. Възнесъл се е при Бог и вероятно всеки момент Бог ще реши да го прати обратно на Земята, за да възвести Съдния ден. Тази светогледна представа води до възможността големи групи  хора, изповядващи дванадесетния шиизъм, бързо да бъдат мобилизирани, ако им се каже, че денят на появяването на Махди наближава.

Пригответе се да умрете! Предупредих ви!

Колкото повече един вярващ се съобразява с предписанията, законите и традициите на религията си, толкова повече намалява възможността да търпи хора извън неговата религиозна общност, а и толкова повече нараства степента на убеждение, че с всички различни трябва да се воюва съвсем буквално и физически.

Освен това при всяка картина за края на този грехопаднал свят за вярващия ум е някак „кристално ясно“, че в тази последна битка „Бог ще познае своите“ и за това си заслужава не само да се убива, но и да се умре.

Нямам нито намерение, нито желание да умирам или да убивам. Предпочитам да живея сред хора, които не се страхуват от нищо.

Дори понякога от Бога.