Продължаваме разговора с Хенк ван Ренсбергер – пилот на Боинг 787, но и страхотен фотограф, привлечен от магията на старите, изоставени места. Първа част на интервюто може да прочетете тук.


Константин Вълков: Когато за първи път попаднете на изоставено място, какво правите? И как започвате за снимате – първо оглеждате детайлите или…?

Хенк ван Ренсбергер: Обикновено, когато отида на място, на което не съм бил, предпочитам да оставя апарати си в чантата и просто да се потопя в атмосферата. Оставам там за известно време, сядам, слушам, усещам, помирисвам. Опитвам се да разбера какво ми казва мястото. Знам, че ако веднага започна да снимам, ще пропусна същината на сградата. Понякога се прибирам у дома с фотографии от огромни фабрики с много високи стени. Гледайки снимките виждам, че те не отразяват достатъчно добре истинския характер на сградата. Дори много голяма постройка може да има крехък характер. Като човек е. Първите снимки, които правите обикновено не пресъздават така добре цялостната картина.

КВ: Как намирате въобще тези места и проучвате ли историята им преди или след като отидете там?

ХР: Намирам местата по различни начини. В началото просто се разхождам пеша или с колата. В друг случай хора ми казват, че трябва да отида еди-къде си. Днес с Интернет възможностите са още по-големи. Има онлайн-общества, които споделят такава информация. Лесно е да се направи връзка, да се намерят такива места. По този начин работя. Колкото до историята на мястото, обикновено не проучвам абсолютно нищо. Това е не защото не ме интересува, а така запазвам съзнанието си чисто. Целта ми не е да документирам или да правя журналистическо есе. Отивам там, за да усетя каква е атмосферата. То е моят субективен начин да видя сградата.

КВ: Снимате повече от 30 години. Какво движи фотографията напред във времена, когато всеки може и е на практика някакъв вид фотограф?

ХР: Още един добър въпрос. Ние наистина сме затрупани със снимки ежедневно, благодарение на новите технологии. Точно заради тези технологии е много лесно да направиш снимка днес. И изведнъж всеки става фотограф. Вашият iPhone ще направи много добри снимки. Така че всички онези фотографи, които снимат от много години, се сблъскват с един проблем – вече не са единствените. Трябва да се адаптираме, да намерим различни начини, да бъдем по-добри, по-оригинални, по-интересни от останалите. Това е една от причините да започна проекта „No Man’s Land“, където поставям животни в изоставените сгради, които снимам.

Наистина снимам повече от 30 години. В началото бях един от малкото, които снимаха изоставени сгради и за мен беше лесно да издавам книги, да имам успешна кариера.  Но с течение на времето т.нар. градско изследване започна да набира скорост, стана популярно. Всеки имитираше всеки, стана почти невъзможно да бъдеш оригинален.

Трябваше да помисля какво мога да направя различно, за да бъда релевантен. Обмислях всякакви неща, така се появи и идеята за „No Man’s Land“. За да отговоря по-общо на въпроса ви, голямо предизвикателство е да правиш оригинални и интересни снимки тези дни, но е напълно възможно да постигнеш това.

КВ: Ако препоръчате само един фотоапарат, който ще е той?

ХР: Трудно е да отговоря и на този въпрос, тъй като има толкова много апарати. Всеки с определена цел, върши определена работа. Но в края на краищата всеки един от тях прави снимки. Въпросът е накъде искате да отидете. Много добри снимки може да направите и с мобилния си телефон. Да не говорим, че винаги е в джоба ви, готов е да снима само след една секунда – компютъра в него ще пресметне всичко и снимката е готова. Ако нещо се случва по света и вие сте там, със сигурност това помага. Всеки професионален журналист ще има необходимост все пак от някакво време, за да направи снимката.

Както ви споменах, аз отново започнах да снимам аналогово, което значи, че нося тежки камери, това са килограми в раницата. Понякога са необходими 15 минути, за да настроя техниката за съответната снимка. А и всяко натискане струва пари. Това е другата страна на възможностите. Но този тип фотография те кара да мислиш, да имаш идея, концепция. С две думи – има различни възможни писалки, които можеш да избереш, за да напишеш историята си.

КВ: Снимали сте толкова изоставени места. Може ли да снимате противоположното – място, пълно с живот?

ХР: Да, мога. Дори ми доставя удоволствие да опитвам нови неща. Обикновено снимам изоставени сгради, но за щастие обичам да се наслаждавам на живота.

По време на проекта „No Man’s Land“ снимах много животни, обичам да наблюдавам живота, как се случва, как се развива. При животните е много интересно – как те гледат, как не те гледат, как позират. За разлика от хората, те не казват „не ме снимайте сега“ или подобно (смее се).

 

***

„Следващите 25“ е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg

25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM. За повече информация посетете www.vivacom.bg