Георги Тошев е журналист, продуцент, пътешественик. Автор на документалните поредици Другата България и НепознатиТЕ. Главен редактор на българското издание на сп. Max

Продуцент на всекидневното магазинно предаване Преди обед по бТВ и на Като на кино по bTV Cinema. Съставител и автор на книги за Стефан Данаилов, ABBA, Невена Коканова, Катя Паскалева, Наум Шопов.

Георги Тошев във фотография от Фелия Барух

Но преди всичко – Георги Тошев е медиатор в споделянето на важните истории от вдъхновяващите герои на този свят. 

(Можеш да чуеш подкаста от предаването на егоист и Дарик – Нова култура от рубриката Културен портрет с Георги Тошев или да видиш есенцията от него в текста по-долу)

 

ПЪТЕШЕСТВЕНИКЪТ

Да, да бъдеш пътешественик, но не само във физическите измерения. На това уча дъщеря ми, и се мъча да заразявам и студентите, с които се срещам. Да бъдеш пътешественик по дух е единственото, което ни остава заедно с времето, което ни се изплъзва и трябва да минат години в живота на всеки един от нас, за да го разберем. Аз сравнително навреме го разбрах и смятам, че това е много ценно, много ценно за всеки един от нас да намира своите собствени маршрути – житейски и лични, за да бъде животът му една идея по-удоволетворен и по-щастлив.

Хавиер Бардем и Георги Тошев на финала на конкурса The Venture в САЩ

 

ПЪТЕШЕСТВЕНИКЪТ VS. ТУРИСТА

Робърт Де Ниро, съпругата му и Георги Тошев на форума Global Citizen

Пътешественикът открива. Туристът сигурно нещо открива, но повече отива наготово. Някак си нагласата да бъдеш турист е да отидеш и да се настаниш в удобството било на шестзвездния хотел или на затворения комплекс. Не че е лошо такава активна почивка, но аз никога не съм изпитвал необходимостта. Аз предпочитам да откривам, сам да създавам маршрутите си, винаги да имам цел. Независимо дали пътувам професионално или пътувам лично -във всяка ситуация ми се иска да се чувствам необходим на себе си, на ситуацията и на другите.

 

ПРОСТРАНСТВАТА

Чувствам се добре от Австралия до Антарктида и благодаря на шанса и на съдбата, че съм успял да ги видя, да ги посетя не просто като турист, а наистина като пътешественик, но човек работи за шанса си. Като се върна 30 години назад и виждам, че не всички уроци съм научил, но повечето съм ги научил – те ти дават възможност да управляваш донякъде съдбата си. Общо взето всичко, което съм поискал, съм успявал да го постигна не защото съм богат или някой ми ги спуска отгоре тези пътешествия. Напоследък много съм изкушен от Азия, след като обиколих Африка и я обикнах, Азия, в която доста съм пътувал, но има две държави, които не престават да ме удивляват – това са Швеция и Япония. Тези две държави си приличат по пространството, което дават на обитателите си, независимо че те са на двата полюса. Швеция има 7 млн. и страшно голяма територия и разстояния между отделните населени места, дори самият Стокхолм така е позициониран, фантастичен град, че човек може да диша, да се чувства анонимен, да се чувства спокоен.

Сър Пол Смит и и Георги Тошев в Токио

Япония е другото – Токио е един свръхнаселен град, но там културата, която носят японците, ти дава пространство и ти можеш да си в Шибуя в час пик на светофар, който минават хиляди, хиляди и ако ги гледаш отгоре сигурно сме мравки, които пълзим плътно една до друга и в същото време да чувстваш собствените си граници. Животът ни е доста стресов и умението да възпитаваш в себе си – собствените си граници и това да даваш пространството на другите е много важно.  Това е свързано със себеотнасянето  – с това как се отнасяме към другите, което пък е предпоставка как искаме да се отнасят към нас.

Хиройки Уада, Васко Василев, Жоро Тошев

 

ЗА КРИСТО

Кристо е един труден човек, той е много приятен събеседник, но много труден. Моята среща с Кристо се случи в Япония в края на миналата година, когато той беше поканен по повод годишнина на една от най-прочутите му творби, заедно с Жан-Клод – Чадърите. По този повод два от големите музеи особено този в Сапоро на модерното изкуство беше организирал фантастична ретроспектива. Музеят Сапоро се оказа един от музеите за модерно изкуство, който притежава най-много от най-ранните творби на Кристо в света . От 60-те години италианския, френския период, още преди да започне да работи заедно със своята съпруга Жан-Клод. Срещата ни се случи по време на цялата му припряност и педантичност, с която той се хвърля в това да пренареди вече наредена експозиция. Той е в хубавия смисъл контрол-фрийк. Срещата ми с него беше внезапна,  за мен много очаквана, за него абсолютно неочаквана и в тази среща ние негласно се разбрахме, че той ми позволява всичко, но на една ръка разстояние. Разбрахме се, че това няма да бъде класическо интервю от два часа или един час и след това аз да си намирам някакви илюстрации, а ще го следвам – ще го следвам в неговата лекция, която имаше пред японска аудитория, ще го следвам в начина, по който той преподрежда изложбата си. Тази възможна допустимост до интимния свят на Кристо и Жан-Клод чрез активно действащия Кристо в Япония, показва мащаба на явлението  Кристо и Жан-Клод. Защото това не е просто артист, това не е просто някакви инсталации нетрайни във времето и произведения на изкуството, не, Кристо е явление и той тепърва ще бъде анализиран. В това включвам и цялата вълна дори от хора, които не го разбират, хора, които го отричат, защото ти трябва да си толкова категорична личност, за да акумулираш цялата тази енергия около себе си на възторг и отрицание. Едно е сигурно – той е неповторим. И този филм, който подготвихме – го поставя в един друг контекст. За Кристо и Жан-Клод има няколко официални филма, предстои да има нов на Андрей Паунов, който е сниман в Италия миналата година, гледали сме на Тома Томов, на Жени Атанасова.  Но този филм е много различен, защото в контекста на мащаба на Япония да видиш как един артист, един българин както Кристо е възприеман – какво влияние е оказал той на японската култура и съвременното изкуство днес. Това беше за мене по-завладяващо от самата среща с Кристо, защото контекстът понякога може да измести личността и ти наистина да я преоткриеш по един нов много по-значим начин, от който си си го представял преди това и съм благодарен на съдбата, на Юлиана Антонова, на Мурата сан, нейния съпруг, който е директор на музея, пак е българка намесена в това, на Владо Явашев, който ми помогна. Смятам, че този филм, който ще има официална телевизионна премиера в началото на януари по бТВ ще покаже една неочаквана страна на творческото и на културното наследство, което Кристо и Жан-Клод оставят не за нас българите, не за Европа, а за света.

ЗА АББА и СССР

Аз съм известен от големите фенове на тази група. Избрах  The Vizitors, защото това е една от малкото политически ангажирани песни на АББА. Тя се появява в края на Студената война, в началото на Перестройката през 81-ва година. АББА са изключително популярни по това време в бившия Съветски съюз, в Полша, въобще в целия Източен блок.

Бени Андершон от АББА и Георги Тошев

Те са много солидарни с това, което се случва, с движението Солидарност в Полша и затова правят тази песен. Текстът е много интересен, защото той говори как те подслушват, за дисидентите по един много поетичен начин и затова се казва – „Посетителите“. Тази песен е заглавна в последния студиен албум, появил се в края 81-ва година, след тази песен филмът АББА и албумите им са забранени в бившия Съветския съюз. И те имат едно участие в американското шоу Оставете Полша на поляците, което се занимава с политическите вече промени, които зреят. АББА участва в това шоу със свое изпълнение, което им коства няколко годишната забрана в бившия Съветски съюз.

Фрида от АББА и Георги Тошев

 

ЗА СТЕФАН ДАНАИЛОВ


Романът на моя живот е една много честна книга. Няма да разказвам книгата, но ви уверявам, че казва неща, които никъде не е казал. От тази среща аз научих, че зад фасадата на един успял, усмихнат, красив, харесван от жените, ухажван от политиците, обожаван от студентите си мъж, талантлив артист, се крие един трошлив, понякога самотен, по някой път кисел, но винаги обичащ живота човек.

 

СТИХОВЕТЕ ОСТАВАТ

Напоследък пишещите поезия в България са повече и като че ли са много талантливи. В Бургас имаше един много хубав фестивал Порт Прим Арт и там се срещнах с невероятни поети благодарение на Силвия Чолева, която ги беше селектирала. Йорданка Белева си избирам – от нейната книга Пропуснатият момент две стихотворения, те са много кратки.

Бележка от хазяина

Оплаквания от съседите:
ако може занапред
сърцето да е по-тихо.
Подсещане за наема.

Разпадане на географията

И няма място за поглед

и няма поглед да види

че няма място за поглед.

Георги Тошев, поезията на Йорданка Белева и Samsung Galaxy S 8

ЗА ЛИТЕРАТУРАТА И ТЕАТЪРА

 

Аз много обичам да чета, освен да гледам филмите на Бергман. Аз имам любима книга, тя е малка, слава богу има я на български език Лични разговори. Искрено се надявам, че догодина, когато светът ще отбележи 100-годишнината от рождението на този филмов гений Ингмар Бергман, в България ще се появят някои от неговите книги, вече имам уверението на Colibri и на Жаки Вагенщайн, че в поредицата с режисьорите ще четем отново Латерна магика –  неговата автобиография във великолепния превод на Васа Ганчева. Харесвам Фредрик Бакман с Човек на име Уве и всичко, което се появи след това от автора, но има и едни други автори, които трудно си пробиват път на българския пазар. Елизия Ахт е една такава авторка с едни много интересни, много чувствителни разкази, които пише. Открих я в Ню Йорк през март миналата година, в едно малко книжле и ви уверявам, че е много интересна. Напоследък, без да съм гледал новата програма Достоевски на Сфумато, общувам си с Достоевски по един много интересен начин, защото навремето като руски възпитаник в 35-о училище, ние бяхме задължени да го четем, по-късно, когато учех в Университета, разбира се, но днес от дистанцията на времето, препрочитайки Достоевски, смятам, че има много пропуснати мигове. И с удоволствие чета пиесите на Яна Борисова, надявам се най-после да ги видя в едно томче в някое издателство. Вчера мина премиерата на филм, който е по нейната пиеса Приятно страшно (Безкрайната градина – бел.ред.), за съжаление мисля, че малко ми липсваше да бъде изцяло по пиесата, разбира се, сценарият е обогатен от Галин Стоев и Георги Тенев и това си има своите преимущества сигурно, но Яна Борисова е една от онези чувствителни съвременни български писатели, които обичам да чета.

Днес аз ходя на театър предимно в дните на Международния театрален фестивал Варненско лято, защото много пътувам и през годината нямам много време. Чакам с нетърпение Танцът Делхи, съвсем скоро, на Галин Стоев в Народния театър.

Харесвам представленията на Явор Гърдев, мъчно ми е, че Възкресия Вихърова не прави спектакли. Чакам с любопитство моноспектакъла на Захари Бахаров по Чамкория на Милен Русков – в Театър 199. Има много интересни нови режисьори – работите на Ани Васева, бих отбелязал и великолепния Иво Димчев. Смятам, че има интересни творци, но не са достатъчно алтернативните сцени, на които те могат да се изявят. А Мариус Куркински не може да бъде поставен в категории – заради обема на неговия талант и дисциплината, независимо къде и как работи – да бъде на нивото, което се очаква от такъв мощен талант като него.

 

ЗА КИНОТО

Винаги ще се връщам към филми като Персона, Фани и Александър, Пътят на Фелини, от българското кино Людмил Кирков е един от моите кумири – Момчето си отива, Не си отивай, Въло Радев. Обичам Уди Алън, Сорентино, това което предлага европейското и независимото американско кино в последните години, устойчивото добро азиатско кино, корейско, китайско дори, и японско разбира се – е киното, което харесвам и ме кара да се чувствам щастлив зрител в салона.

 

ЗА ДЕЙВИД БОУИ

Обичам герои, обичам талантливи хора, обичам хора с позиция, обичам хора, които казват това, което мислят и които правят и създават. Дейвид Боуи е един от моите герои и много се радвам, че ще завършим с тази песен. Пожелавам всеки един от нас да има своите герои, било баща му, детето му, най-добрия му приятел, колегите, с които работи, хората, на които се възхищава в спорта, няма да казвам в политиката, въпреки че  аз имам герой. Жена, която показа, че може да държи юздите на политиката – това е Ангела Меркел, а от нейната политика зависи бъдещето на Европа.

Георги Тошев във фотография на Фелия Барух

НепознатиТЕ е по bTV в неделя от 12:30 и в архива на поредицата

На 7 януари 2018 – филм за Кристо в Япония

***

Партньори на предаването на егоист и Дарик – Нова култура и проекта Стиховете остават са:

БНП Париба

Стихотворенията от проекта ще бъдат включени в специалното издание на издателство Сиела – Антология на съвременната българска поезия 

Снимките на специалните гости са правени с новия смартфон Samsung Galaxy Note