Това лято, лятото на 2017 година, Емо е на 10 години. В петък вечерта, малко след девет часа, Емо вечеря пържени тиквички и кашкавал пане, косата му е рошава – все едно вятърът е прокарвал пръсти пред нея, както всъщност се е случило. Очите му са съвсем малко червени. Цял ден е бил в морето. С лодката си, платното, водата и вятъра. А сега, цяла вечер, e наобикален от малки морски лъвчета, четири-пет годишни хлапета, на които Емо обяснява за вятъра, за звездите, за математиката, за лодките, после те тичат някъде, връщат се и продължават да го питат. И така. А Емо си мисли за старта утре, за поредната регата, в която ще участва със своята лодка.

Емо е клас Оптимист, което във ветроходството е начална категория. Следват Лазер Радиал, Лазер Стандарт, Лазер 4.7, 420, 470, Фин, Катамарани, Кадет, Килови яхти и т.н. Обаче “оптимист” звучи най-яко. Все едно точно “Оптимист” обяснява и блясъка в иначе зачервените очи на Емо – изглежда ми, че винаги ще бъде непоправимо влюбен във ветроходството. Което също е яко, нали.

Докато има вятър и море и някой да ушие платно и друг да сътвори лодка и слънцето да грее и лятото да идва и да си отива, докато всичко това е така и ветроходството ще го има.  Емо е умно момче, сдържано, с премерени движения, когато телефонът му звъни – момчета и момичета от неговия отбор, които го търсят, за да се уговорят в колко ще се виждат – той набързо отговаря, после ми казва, че включва “на самолетен режим” и продължава спокойно да си говори с мен. Съсредоточен е.

Косата му е светла, очите също – морскосини, има онзи морски загар, вятър в косата, Емо обича лятото и лятото го обича. Питам го кой е незабравимия момент от лятото, от това лято, той се замисля, поглежда настрани и с морски поглед, реещ се по вълните, ми казва: “всъщност цялото лято беше незабравимо.” А кое ти е незабравило трудно във ветроходството? “Виж, това е труден въпрос, не мога да ти кажа, много интересен и труден въпрос.” Искаш ли да ми отговориш утре? “Добре, ще си помисля.”

Към девет и половина същата вечер сме се разбрали, че ще се видим утре.

Среща на пристанището към девет и половина сутринта – уговорка, която и двамата не спазваме. Но някак се намираме и пак си говорим. По-късно през деня. Емо пак е бил във водата, а аз първо го гледах как плава, после аз поплувах малко, после си мислих какво ще си говоря с него, след това си поговорихме, а към края станах оптимист. Непоправим.

След състезанието Емо идва със своите морскосини очи, разрошена коса, но не като предната вечер, пак леко зачервени очи от вятъра в открито море и ме посреща с продължение на снощния ни разговор: “Да ти кажа, не можах да установя кое ми е най-трудното във ветроходството.”

Започваме да си говорим напосоки.

Когато започва да тренира ветроходство, първо в язовира, после в морето, Емо малко се страхува от вълните и от по-силния вятър. “Лодката прави наклон, защото вятърът тежи на ветрилото и се накланя. Така можеш да се обърнеш.” Или се пълни с вода например? “Да, тогава я откапачваш, вадиш водата с една черпалка.“

Лятото привършва.

Това лято Емо е на 10, другото лято някой друг Емо ще е на 10 и така винаги все някой Емо ще е оптимист във ветроходството, все някога вятърът ще е попътен и всичко ще е наред. А всичко ще е наред, защото той обича да се забавлява, не задължително да бъде първи.

Амбициозен ли си, Емо?

“Как така да съм амбициозен?”

И тук разговорът се обръща като лодка в морето – така се преобърна, че можеше да продължи цяла вечност. Емо не беше сигурен какво точно имам предвид под „амбициозен“, макар много добре да знае (или поне предполага) какво означава “амбициозен”. Стори му се, че това е от онези отличителни черти, наглед положителни, движещи ни напред, като вътрешен порив, силен вятър, че ураган дори, ала нещо в него се боричкаше с думата и не му харесваше. Ако беше друг, избухлив, припрян или бързаше занякъде, сигурно троснато щеше да ми каже, че влиза в морето, защото е жестоко и точка. Морскосините му очи обаче ме гледаха още по-дълбоко и безмълвно се опитваше да ми подскаже, че той и аз, двамата, че и другите около нас, не сме задължително амбициозни, че дори и вродена черта на характера да е, има едно друго величие, което превръща ученият в преуспял учен, ветроходецът в прославен ветроходец и това е забавлението. Оставяме амбициозното да дреме настрана.

“Не искам да съм винаги първи, но се опитвам да съм по-напред. Тази регата например ми е най-успешната.”

И не ти е важно да си винаги първи?

“Не, не ми е важно. Правя това за удоволствие.”

После Емо ми разказа, че винаги има такива, които искат да са първи, на всяка цена, но “не се получава”. По негово мнение тези, които са винаги първи, не са задължително най-готините, най-популярните, защото понякога, за да бъдеш първи, трябва просто да се забавляваш и първото място идва само.

Между нас двамата има точно 30 години разлика и питам Емо дали иска да порасне.

“Така съм си добре. Харесва ми да съм на десет години.” Сега като си на десет, Емо, на коя възраст мислиш, че мъжете са най-готини, най-силни. “Примерно към 20-25 години.” Ще се занимаваш ли пак с ветроходство тогава? “Да, ще се занимавам, но с по-големи лодки.”

Очите му светват, забравяме набързо за клас “Оптимист” и отиваме към лодките от клас “Лазер”. Емо ми ги показа по-късно, онези с квадратура 4.7, сега набързо ми обясни: “Лазерите са лодки, на които могат да се сложат три различни ветрила. Стандарт, 4.7 и радиалното ветрило, което е повече, но не мога да ти кажа точно.”

Ветроходството го вълнува. Концентирано, съзнателно, всякак. На мен пък ми харесва, че на него му харесва. Харесва ми, че не говори за грешките си по време на плаване в морето, фокусиран е върху удоволствието от това. По-късно чета, че една от най-големите грешки на ветроходството е да изразходваш енергия за анализ на грешките си, защото тази енергия отнема от концентрацията, необходима за доброто плаване по време на гонката. След състезанието можеш да анализираш, но по време на гонката – не, плавай, гледай, дишай, чувствай вятъра. Остави анализите.

“Ветроходството ми помага много за мисленето. Знаеш ли защо? Защото трябва да изчислиш откъде да минеш спрямо вятъра. Ето например – дистанцията никога не е правилно направена, винаги е крива, има някакви пропуски. И ти трябва да ги намериш чрез различни упражнения, да прецениш на коя страна ще караш.”

Дай от старта, върни се в началото, Емо. Разкажи ми какво правиш? “Значи стартът е пет минути. Вдига се класният флаг, дават един звуков сигнал, което значи, че петте минути са пуснати. На четири минути дават друг сигнал и вдигат флаг, определят какво е наказанието и дали ще има такова, ако пресечеш стартовата линия през тези пет минути. Ако пресечеш стартовата линия преди да е трябвало, директно те дисквалифицират от самата гонка, не от регатата. Ако дадат флаг “папа” като пресечеш стартовата линия, за да се поправиш, трябва да се върнеш отново.” Емо продължава с различните сценарии и говори за всичко, за близкото плаване на лодките, за времето, за вятъра, за преценката на времето, за маневрите.

Кога ти е тъжно след някоя гонка? “Когато съм останал по-назад, защото е трябвало да направя нещо много просто, а съм пропуснал или не съм успял да го направя.” Мъжете как изкарват гнева си, когато им стане тъжно – може ли да си поплачат примерно, Емо? “Не. По принцип мъжете удрят нещо по лодката и го чупят.”

Момичетата и момчетата. В твоя отбор има момичета. Видях днес, че момчетата са доста повече, но кажи ми, каква е разликата, какво виждаш в едно 10-годишно момиче, което не виждаш в 10-годишно момче? “Ами, не съм много сигурен, но и момичетата са доста напред във ветроходството. Сякаш някои от момичетата повече искат да мръднат напред в класирането и да постигнат нещо повече. А момчетата, те си се забавляват, постигат си там нещо.”

Добре де, Емо, ти доста часове си във водата, а наближава учебната година, какво ще правим. Как си в училище? “Ветроходството помага много за математиката, защото има много мислене. Развива се математическото мислене.” Да де, но ти отнема доста време, кога ще учиш? “Отнема доста време, така е, но е забавно. И го попълва хубаво.”

Когато не е на училище и е в София, Емо става към 8 часа. Закусва. Най-много обича палачинки с шоколад. После в девет и половина отива на сборното място пред стадион “Васил Левски”, откъдето минава треньора, взима всички и отиват на язовира. Там са до 4-5 часа. Я ми кажи ти за този треньор, 72-годишният, виждам, че и той плава? “Да, това е Никола Александров, той е на 72 години. Той идва на състезанията и влиза в морето, понякога кара лодка клас Фин. В този клас има доста голямо физическо натоварване. Лодката е за един човек и платното й е доста голямо.”

Емо кара сам, но във водата имаше и доста лодки с по двама души. Питам го как се избира партньор за каране по двама. “В тази регата има три класа лодки, които са по двама души. Не е нужно да се познавате много добре, но трябва да се разбирате, защото е важно в екип заедно да правите нещата. В такава лодка имаш шкотман и ролеви. Принципно ролевият командва и ако той качи по вятъра или направи поворот, шкотманът трябва да действа спрямо него.”

Най-неприятното нещо, което се е случвало на Емо по време на регата е обръщане на лодката. След финала, когато се връща към стартовия кораб, Емо закъснява, а другите лодки вече стартират, изведнъж лодката му се обръща. “Направих капак. Мачтата е надолу. Качвам се отгове на лодката, откапчвам я, но в това време течеше стартовата процедура и всички оптимисти ми викаха да се махам от старта, а лодката ми е обърната, как да се махна.”

Откапачването ми е много интересно и Емо надълго ми обясни какво е шверт, как помага за движението. По-точно – да бъде движението направлявано в необходимата посока. Показа с ръце как швертът стърчи отдолу на лодката като една дъска. “Качвам се аз на шверта, давам тежестта си на едната страна, носът на лодката трябва да е срещу вятъра, когато се откапачва лодката, защото иначе ще направи повторен капак. После влизаш в лодката и започваш да изгребваш водата.”

Идва залезът, наоколо има все по-малко хора и лятото си отива. “Цялото лято е незабравимо,” припомня ми Емо, а когато го питам за миналото лято, той се усмихва, казва ми, че всяко лято е едно и също. Как така едно и също, Емо? А кой сезон ти харесва най-много? “Как кой, лятото.”

И така, до другото лято, Емо ще е на 11, пак ще е в лодката си, сигурно друг клас, по-голяма лодка, лятото ще е същото. Незабравимо.