Хубен Черкелов обича да провокира, не си мълчи и често е в центъра на вниманието на остри теми и въпроси. Част е от групата “XXL”, като през 90-те години завъртат арт живота и около едноименната галерия. Вече почти 20 години живее и работи в Ню Йорк, САЩ. В творбите си акцентира на сюжетите от парични знаци, между които български, американски и други монети и банкноти. Той е тук, в България, за да открие самостоятелната си парична изложба като първа в новото пространство на галерия “Оборище 5”. Използвам случая, за да го разходя из различните актуални изложби и да чуя неговия “експертен коктейл”. Развеждам го не само из най-яркото, нo и това невидимото, малкото, но част от сцената. Това са тези малки частици, които съществуват и поддържат общия организъм такъв, какъвто е. А дали виждаме цялата му форма или само определени части? Как изобщо функционира? Как, като различна система от едно общо, работи всяка негова част? Това са въпросите, които си поставяме с Хубен, тръгвайки из местата. Това е въпросът, който един български чужденец би си задал след толкова много години. Тогава разбирам, че този “коктейл” ще е друг.

Започваме от малките галерии в КвАРТал-а. Оказва се, обаче, че за да попаднеш в малка галерия или независимо пространство не е толкова лесно. Всяко едно работи със свое работно време и дори не се пресичат. Така че, ако някой е решил да обикаля трябва да започне не само с картата, но и с работното време.

Ако говорим за арт пазар, ще е странно да призная, че такъв у нас има. Изкуство се купува. От пейзажи и цветя, до стари майстори. Така вървим по инерция, залагаме на нещо, което е сигурно, понеже сферата на съвременното изкуство все още се възприема като странна, за големите галерии или далечните граници. И управниците са ни прави, когато казват, че е пълно с изложби, изкуство и всякакви събития, макар за съвременния човек те да са невидими. Често си мисля, какво ли ще стане ако тези пространства малко по малко се преориентират? Така и публиката ще свикне. Тоест този преход да стане естествено.

Geshov Gallery

Изложба на Диана Диана Брешкова  „Повърхности“, 1 – 23 февруари 2019

 

Мартина Стефанова: Галерия Гешов – малка и нова за съвременното изкуство галерия. Интересен пример, защото в София има толкова много галерии, но нито една не е направила тази крачка да започне като класическа, но да премине в сферата на актуалното изкуство. Как ти се струва?
Хубен Черкелов: Дори и без да питам, виждам по работите, че художничката живее в Лондон. Това е очевидно. Този хиперреализъм на авторката идва като вдъхновение от нейните приятели, някакъв тип Лондонски ъндърграунд.

Цените са достъпни, между 120 и 2800 лв. За мен е важно да разбера, че изкуството се продава. Художникът има нужда да живее.

Мартина Стефанова: Валентина, като галерист, как съчетавате новото си амплоа, успявате ли да продавате?

Валентина Маринова: Галерията има две страни: репрезентативна и комерсиална. За съжаление съвременното изкуство тук е все още в репрезентативната. Но промяната става бавно и трябва да идва от мисленето, децата и тяхното възпитание. Има си публики, но тези публики не са в състояние да купуват. Те го възприемат и му се радват, и до там. Това са някакви естетически пролапси между поколенията и трудно могат да се запълнят. Не се възприемат лесно тези неща, макар да са достъпни и хубаво нарисувани.

Хубен Черкелов: Значи трябва да се търсят нови публики, нови колекционери. Може би единственият проблем е да се убеди даден човек, че определени пари вместо да се изядат или изпият, могат да се вложат в изкуство, в нещо, което ще остане. Галерията е съвременна спрямо работите, които представя, те биха седели добре във всеки голям град по света. Тук липсва таргет, профил, повече комуникация. Инстаграм е медията, с която работят хората от сферата на изкуството, много колекционери се научиха да я следят. Трябва да се стигне до тях. Също така един колекционер не става изведнъж колекционер. Отнема години да се изгради подобно нещо, това е една сериозна инвестиция във време и постоянство. Има и нови сфери, които са интересни, като IT сферата, например.

*
Следващата изложба е фотографии на Милан Живкович и се открива на 12 март 2019, 18:30ч.

 

“Integrated Artists”

Нова малка галерия в КвАРТал-а. Съществува като платформа от около година и половина, а от месец и със собствено пространство. Няма посока за представяне на автори, обединяващото, според галериста Оги Голев е, че са група приятели от около 30 човека, част от които са художници, работили с галерия “Червената точка”

Хубен Черкелов: Какви са цените на тези работи тук, от най-високата до най ниската за живопис, пластика?

Оги Голев: Цените варират. На бронзовата глава е 7333 лв., Друга е 666 лв.

Хубен Черкелов: Дяволски някак (смее се).

Оги Голев: Цените се образуват от процента – комисионната е 1/3. Интересното е, че скулптура по принцип се продава трудно, но ние успяваме. Купуват основно през зимата около празниците. Има работи и за 200лв. И такива, които са по-скъпи до към 8000лв. Често купувачите или т.н. колекционери се връщат. Имаме бестселъри, които държим да поддържаме винаги в тираж. Самите артисти са от цяла България, не само София.

Научаваме, че галериста Оги всъщност е актьор, който обаче се интересува, обучава и, наистина продава добре своите приятели. Продължаваме с Хубен разходката си из КвАРТал-а.

Хубен Черкелов: КвАРТал-ът е много чаровен. Тази еклектика, която дебне навсякъде. Ето, например в този двор, виждаме стара кола Жигули, а до нея графит на съвременен стрийт артист на някакъв Будист със сентенции за любов. Не съм минавал от тук, но тази енергия, която съществува е особена. Тази еклектика вече рядко се среща.

Галерия “Червената точка”

Изложба “Горен пласт точки” на Моника Попова, 1-16 март 2019

Още с влизането си научаваме, че изложбата е продадена цялостно на една чуждестранна организация, винарска изба, чието име не назовават. Това е един добър пример, че изкуството се продава, а цените могат да са достъпни.

Галерия PORT A, (ул. Триадица 5)

Затваряме първата изложба “Подземният живот на червеното животно” на Франсоа Нугес (24 януари до 22 февруари), предстоят музикални и други събития. Пространството се позиционира повече като хибридна среда за култура, а не комерсиална галерия. Важно е, че изложбата е месец. Трудно се среща у нас да стои някоя толкова, което всъщност е много важно. Сградата е строена от Фингов, образувайки еклектична визия. Работно време: 16:00 – 20:00ч.

Хубен Черкелов: Пространството е страхотно, красиви колони, висок таван и предразполага към голямо-форматни творби. Трудно се намират такива пространства в София. Повечето Софийски галерии са в гаражи или апартаменти. Галерията, както разбрахме от собственика, не продава, освен при сериозен евентуален интерес. Целта е друга – да се развива повече като културно пространство, отколкото като комерсиална галерия. Съседното заведение “Macondo” е на същите собственици. Един вид чрез него те спонсорират пространството. Тук е по-скоро кауза, а не бизнес. За бизнес те определят бара, което е интересно. Това е инвестиция в средата.

 

Swimming Pool

“Esra Ersen: Какво знаем / What We Know”, куратор Виктория Драганова. Изложбата e в две части и в партньорство между Swimming Pool и Софийския университет, галерия Алма Алтер. Също така в Националната библиотека се разглеждат архивни документи в Ориенталския отдел. 21 февруари – 31 март 2019 г., петък до неделя от 16:00 – 19:00ч.

Хубен Черкелов: Интересно пространство, ново, как работите? Продавате ли и как въобще развивате сцената у нас, с какво допринасяте?

Виктория Драганова: Ние не сме комерсиална галерия, по-скоро сме “non-profit space”. Не продаваме, а се движим в полето на институциите. Сградата е паметник на културата, строена 1938-42 година от прабаба ми. Работим с фондове, така че да показваме неща, които са важни, а пък другаде не са показвани. Доста пътувам и имаме междунардона видимост. Освен кураторското училище, което направих миналата година правим много работилници с художници. Подготвяме изложбите си дълго, тъй като залагаме на изследователската работа. Интересува ме по-голямата рамка – работа с други, различни институции, като сегашната ни изложба със Софийския университет и Националната библиотека. Работила съм и с други. Например, с кураторското училище изкарвам разговорите в Софийска градска, за да разширим публиката.

За нас е важно да платим на артиста, както и да поемем продукционните разходи за неговата работа.

По повод проблема с работното време и видимостта на пространствата стартирахме Sofia Art Map, където обаче въведохме не само него, но и контактите на галеристите, тъй като се оказа, че всички имат различно работно време, а понякога и го нямат. Хаотично, но разбираме. Имаме различни нива на професионализъм и всеки прави каквото може. Нашите изложби са около месец и половина, не по-малко. Работя и навън, по обмен с други пространства.

Има още доста какво да се желае на нашата малка сцена. Например има много солови изложби, а няма рефлекция или прочит на съвременното. Ограничаваме се до “Арт старт” изложби, но това не е достатъчно. Също така, за мен галерията е свързана с програма: “ONE Monev Gallery” и “Структура” имат програма, но Оборище 5 и новото пространство “PORT A” – нямат. „Червената точка“, не е ясно, „Аросита“, които имат интензивна програма, но с твърде кратки изложби.

Галерия “Credo Bonum”

Изложба “Фигури” на Севда Семер, 1-17 март 2019г.

Галерията е част от фондация „Credo Bonum“ вече 9 години, преди това е била галерията на “Cibank”, но след като през 2010 г. Цветелина Бориславова възстановява дейността на фондацията си, отваря като синергично пространство между проектите ѝ и тези на галерията като самостоятелна такава. Работно време: 11-19:00 ч.

Хубен Черкелов: Каква е вашата функция, вие продавате ли изкуство?

Симеон Василев: Не продаваме, не сме търговска галерия, дори и посредник не сме. Всичко, което правим е с вход свободен, включително когато има някакви гости, обучения, фестивали, семинари. Изложбите са около един месец, от 12 до 14 в годината. Има и такива, които са за един уикенд, да речем ако е някакъв специален проект. Това е една по-различна галерия. Не е обществена, а частна, макар и функцията ѝ да е такава. Смея да кажа, че това е една от галериите с най-дългогодишен опит в представяне на съвременни български автори, започнала от Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова.

Хубен Черкелов: Това, което виждам е, че българската сцена силно се различава от американската, всеки е сам за себе си и има различен механизъм на функциониране, дори работно време.

Симеон Василев: И въпреки това ние работим и с други, като галерия Структура, намирайки се географски близо или Гьоте институт.

 

Галерия “Структура”

“Розмари Трокел”, 14 февруари – 30 март 2019 г.

Изложба на IFA – институт за международни отношения на Германия
Със съдействието на Гьоте-институт България

Хубен Черкелов: Кой стои зад пространството и как функционира?

Зоя Петрова: Мария Василева е директор и основател на галерия Структура. Пространството съществува от декември миналата година. Стараем се изложбите да не са по-кратки от месец, а някои остават и по два.

Хубен Черкелов: Продавате ли и какъв е ценовият диапазон?

Зоя Петрова: В момента това е ретроспективна изложба на Розмари Трокел и не се продава, а има по-скоро образователен характер. Това е готова изложба, собственост на Института за международни отношения на Германия – ИФА (IFA) и пътува от 13 години по цял свят.

Иначе функционираме като галерия, която продава изкуство и работим  с автори, а за напред имаме план да развиваме тази своя страна. Обаче за нас е важно да съчетаваме функциите си, хем комерсиална галерия: хем нещо като център за съвременно изкуство. Всичко, което правим с изключение на външните събития, които са по-редки, е абсолютно безплатно.

Следващата изложба, която подготвяме е с трима млади български автори: Станимир Генов, Радослав Нинов и Радоил Серафимов.

Хубен Черкелов: В София всички са млади автори, все за това се говори.

Зоя Петрова: Така е, наскоро открих, че в българския език не съществува понятие като “mid career artist”. От млад ставаш директно все едно стар майстор. Тоест, имаме млади автори и стари майстори. Интересно е, че може би, само на едно място го прочетох в превод и звучеше така “средно развити художници” (смее се).

Хубен Черкелов: Имате ли таргет публика от посетители или колекционери?

Зоя Петрова: Не, защото една от целите на галерията е да разширяваме публиката, не само в България, но и в други страни. Да разширим този затворен кръг, а с това и възможностите на пазара.

ONE Monev Gallery

“DEAD END“ – самостоятелна изложба на Димитър Митовски, 21 февруари – 15 март 2019 г.

Галерията съществува от 2015 г.  Макар и комерсиална, половината съществува като нон-профит. Има социална дейност. Работи и с фиксирани автори. Фокусът е съвременно изкуство.

Христина Лапатова: Освен, че представяме сериозни имена като Свилен Свиленов и Rassim, правим и проекти с академията. Например, представяне на катедра “Калиграфия”. Сега ни предстои и магистърската програма на “Дигиталните изкуства”. Подкрепяме млади автори.

Важно е, че тук всичко се продава. Представляваме обаче малка част от артистите, гледаме да не се обвързваме. Но държим права и на други техни произведения, не само на тези, които излагаме при нас.

Хубен Черкелов: А какви са цените?

Христина Лапатова: Сега тече изложбата на Митовски. Той е един от най-скъпите ни автори. Например една от картините е 10 000 евро, те са диптих, когато са заедно са 15 000 евро. Той е един от мозъците зад група “Ръб” и “DISCO95”. Историята зад тази изложба е, че Кольо Карамфилов е казал на Деси Монева като галерист, че ако иска да свърши една добра работа, то е да накара Митовски да рисува. Тя от 10 години се опитва и ето, че накрая се увенча с успех.

Хубен Черкелов: Имате ли изградена публика, колекционери и таргет или всеки път е различно?

Христина Лапатова: Не се съобразяваме с колекционерите, важното е ние да си харесваме артистите, те да са интересни, съвременни. Правили сме и такива изложби, които, може би, са били прекалено смели за нашата публика, но това не ни спира.

Хубен Черкелов: Каква е следващата изложба?

Христина Лапатова: Следващата изложба е на Rassim и се открива на 21 март.

Хубен Черкелов: Стремите ли се да участвате на панаири?

Христина Лапатова: Да, разбира се, вече 4 години ходим в Москва. Много източно европейски галерии се насочват към Западна Европа, докато руският пазар е една нова и добра ниша. В Русия за 4 години успяхме да се наложим. За разлика от другите галерии ние се ангажираме дългосрочно с автори. Всяко изложение си има ранг, има различни клиенти. Тази година беше фурор на изложението Cosmoscow заедно със Сергей Рожин – намерени стъкла в Екатеринбург с дупки от куршуми, които той само с един маркер превръща в глухарчета. Плануваме участие и във Vienna Contemporary.

Имаме много обмени и много партньорства с други галерии, които тепърва ще представим. Например, в Москва това е с Музея на актуалното изкуство. Също така си партнираме с галерии в Антверпен и Лондон за артисти и резиденции в двете посоки.

Мартина Стефанова: Направи ми впечатление, че като бях в Санкт Петербург, галериите си партнираха много силно, това беше един завиден пример.Те осъзнават, че както пазара, така и развитието на съвременното изкуство зависи от тях и това за мен беше впечатляващо.

Oborishte 5 Gallery and Hall

Изложба “The World $ Yours”, Хубен Черкелов, 22-ри февруари до 31-и март 2019 г.

krasimir svrakov photos

Мартина Стефанова: В момента тече твоя изложба в новото пространство – Зала “Оборище 5”, намиращо се на едноименната улица. Знам, че е трудно да говориш много, предвид участието ти, но какво е впечатлението ти, това е първата изложба там?

Хубен Черкелов: Идвам от Щатите за тази изложба специално. Целта е да достигне до максимален брой хора. Но, очевидно пазарът е малък в София и човек, за да се издържа и да си плаща за пространството мисли за алтернативни източници, създавайки хибридно пространство. Така и тук. Това не е просто галерия, тук има и детско училище, ползва се за концерти и други събития.

krasimir svrakov photos

Мартина Стефанова: Много хора казват, че пространството говори повече отколкото изкуството и някак си е трудно да се излага в него.

Хубен Черкелов: Трудно пространство е, но цялостно вече много изложби се местят от “белия куб”, където винаги всичко изглежда прекрасно. Но ако работите стоят добре в това пространство, тогава вероятността да седят на друго място добре е много по-голяма.

krasimir svrakov photos

 

Софийска градска галерия и “0 gms” – галерия в чекмедже на Иван Мудов

Изложбата на втория етаж на Софийска градска галерия – “Истински игри” на Боряна Венциславова, 1 февруари – 3 март 2019г.

Изложба в чекмеджетата “0 gms” – “Прототипи” на Иван Паскалев.

Може откриванията да са кратки, да не остава време да си допиеш виното или да дочакаш да дойде приятел след работа, защото просто няма да успее, но за сметка на това това е едно от малкото пространства със собствена колекция за съвременно изкуство, имат стабилно работно време, предлагат интересни изложби от класически до съвременни и винаги имат един хубав голям каталог, който може да се купи и след изложбата.

В градската галерия заварваме и галерията-паразит “0 gms” – проект на Иван Мудов. Една добра идея за излизане от приетите бели стени, една идея за излизане от институциите, въпреки че след дарението си на Софийска градска е вече повече институционална. Отваряме, за да видим какъв автор гостува вътре.

Кураторът е Даниела Радева, а авторът е Иван Паскалев и самостоятелната си изложба на четири чекмеджета “Прототипи”. За мен тази видео работа е интересен подход.

Мартина Стефанова: Един вид отвъд институциите.

Хубен Черкелов: Може, но пак е в институция, защото без нея – няма как да работи. Все пак “0 gms” има някаква критика към институцията, обаче тя трябва да работи в институциите, иначе ако го взема това чекмедже и го сложа отвън на улицата няма да се разчете като изкуство.

 

САМСИ, Софийски арсенал за съвременно изкуство

Изложба “НЕ ЗАБРАВЯЙ”, автори Дейвид Кинг, Дориан Хирш, куратор: Полина Ангелова, 7 февруари – 10 март 2019

Хубен Черкелов: САМСИ е към Министерството на културата, но е изграден с пари от Норвежката програма. Това е факт. Понеже е отделено чисто физически от други институции имам чувството, че това възпира много хора да идват тук. Макар че лятото може да е различно, защото има парк и това е голямо преимущество. Бидейки извън периметъра определено се изисква повече атрактивност за изложбите и силна популяризация, за да привлече публики. Но това явно не е в приоритетите или поне не се усеща. Това важи за всички институции. Според мен, ако мога а препоръчам специална програма, съпътстваща тези изложби. Тоест, може да се правят в парка лятно кино, театър, музика. За разлика от другите, този парк е по-скоро голямо преимущество. Може и трябва да се използва при добро време, да се събират хора, да се правят детски училища, курсове много по-интензивно.

В близост е другата институция – Музеят „Земята и хората“, вярно различни, но могат да работят заедно, да споделят публики. Също така ако заработи вторият етаж на пространството, би могло да е друго.

Трябва да има хора да се използва този обществен ресурс.

Мартина Стефанова: Ето, през преспите с теб стигаме до тук. Виждаме изложбата, какво е твоето впечатление като посетител и експерт?

Хубен Черкелов: Изложбата сама по себе си не прави кой знае какви усилия да привлече публики. Някак си политическо-социалният контекст стъпва пред визуално-естетичния. Също така няма как концептуално да свържа пърформанса с изложбата. Може би ако имаше видео, което да показва какво е било, а не просто да видим края без една навеждаща улика, би било по-лесно.

 

Национална художествена галерия

Изложба “Дарения 2015-2018”, 30 януари – 21 февруари

Мартина Стефанова: Темата за даренията е много важна. Говорим за един фонд за изкуство, който оформя нашата история. Макар и с минала дата, нямам как да не коментираме тази изложба. Какви са ти впечатленията от нея?

Хубен Черкелов: Разгледах изложбата. Ето един пример.Картина – портрет на Тодор Живков с убит елен с големи рога – световен ловджийски рекорд. Тази работа е приета като дарение от най-важната институция в страната – Националната галерия. Каква ценност има това произведение и каква е логиката му на присъствие?

„Тодор Живков при отстрел на благороден елен“, Димитър Мурджев

Друга картина – Айнур Пихневанлъ и нейните котки, дарение от Вежди Рашидов. Не съм чувал за тази художничка абсолютно нищо, но присъствието на самата картина с тези котенца, подредени по този начин за мен беше повече от странно. Тоест хем има хубави работи, хем има и такива, които не им е мястото там. Друго, има стаичка – собствена галерия на Боян Радев на същия етаж. За мен беше доста спорен и даже монополизиращ този факт. Защо е само той, защо няма други или не се сменят, например? С какво това е най-важният колекционер и къде му е биографията? Националната галерия е академична институция е редно да е по-обективна. Не може държавата да застава само зад един човек, един колекционер. В колекцията на галерията липсват много по-важни имена, много по-важни творби. За мен тази колекция на “Дарения” е нелегитимна.

Мартина Стефанова: Кои са най-важните колекционери в България в момента и алтернативата?

Хубен Черкелов: Като цяло естествено Спас Русев, но фокусирано за българско изкуство – Мариус Величков.

Мартина Стефанова: Какво ще кажеш накрая след тази дълга обиколка? Какви са ти впечатленията? Твоят поглед ми се струва интересен, защото от години живееш в чужбина и може да гледаш на тези процеси отстрани.

Хубен Черкелов: Всичките пространства са много различни, нямат и обща политика. Намирам това за богатство.

Виждам някакви наченки за колаборация, както споменаха две галерии – “Структура” и “ONE Monev Gallery”, което е добре, защото са близко една до друга, водят хора и клиенти и в други галерии. Монев споделя това, което има като ресурс, което е прекрасно. Но за другите галерии имам чувството, че те са сами за себе си. Софийска градска галерия и Арсенала не мисля, че има какво да споделят освен, може би, държавни средства. Много са отделени една от друга и в двете има външен куратор и чуждо спонсориране. Но като естетика или линия нямат допирни точки. Това забелязвам като обща черта – няма никаква униформа.

Мартина Стефанова: Споделяне на информация, дори присъствието на някакви материали би помогнало. Още повече на институции, които са под една обща шапка като Националния музеен комплекс.

Хубен Черкелов: Важно е да се отбележи, че прекалено много изложби са външни продукции. Получава се дисбаланс. Има нужда от нови модели, повече работа с “живите” и актуални художници тук. За мен хората от “Integrated artists” са много интересен пример. Това е човек, по образование актьор, който е подел и развива една ниша, която много други изкуствоведи и хора от сферата биха могли, но не са направили.

Интересно ми беше в културния КвАРТал. Така еклектичен, има чар и определено София има нужда от такива пространства. Тази цветност от съседи, ето точиларят ТАТО, клуб ЛЕВСКИ, до тях в двора Жигули комби, а до него графит. Тази пъстрота и свобода на изразяване са особено ценни. Районът се развива, развиват се и галериите. Идват повече млади хора. Ще почнат и да си кореспондират, публиката от едната галерия ще отива в другата: PORT.A, Geshov Gallery, дори и “Червената точка”. Но комуникацията е нещото, което трябва да се направи.

После Swimming pool. Този обмен е важен и Виктория се опитва да го прави: да приема гости и куратори и тя да курира на други места по света. Въпросът е друг, работейки с толкова много институции до колко може да си позволява свобода, някак не си много независим. Но на мен ми се струва по-съществено да работиш със живото изкуство, да се правят резиденции и обмени, да туптиш с него. Важно е да се мисли по какъв начин, работейки в сферата на съвременното изкуство, това, с което допринасяме ще обогати контекста. Например галерия, в която работят приятели, продават се онлайн е нещо много важно и такива примери да има повече.

И накрая, важно е да отбележа, че не е задължително да си много богат или да си Боян Радев, за да купуваш изкуство. Има различни ценови категории. И цените, да речем в ресторантите поскъпнаха вече. Ако се завърти този живот, те могат да се заинтересуват и да купуват.

***

На 9 март, събота от 16:00 часа ще можеш да се запознaеш с творчеството на Хубен Черкелов и неговата история от първо лице в срещата с автора, която ще се провече в галерия „Oborishte 5 Gallery and Hall“. Адресът съответно е ул. „Оборище“ №5. Авторът ще говори през банкнотите и монетите, а негов модератор ще бъде небезизвестният Иван Кюранов- изкуствовед, художник и фотограф. Събитието има вход от 10лв. Не пропускай.