В деня на мъглите в София с Виктория Драганова си говорим за образование и новия й проект – кураторско училище с международен характер. Някак метафорично си представям, че зад гъстите облаци, паднали над земята, обвивайки последния етаж на творческото пространство с голяма тераса и празен басейн, стои светлина и просвета. Само да махнеш с ръка и облаците започват да се отместват, подобно на Виктория и нейното училище, стъпка по стъпка към просветата.

Виктория Драганова, Снимка: архив Swimming pool

Виктория се завръща в България след дълги години в Германия, за да отвори своя дом за изкуството, наричайки го Swimming Pool. Обратно на белия куб вече четири години пълни празния басейн на терасата с идеи. Както самата тя споделя, това е място, където хората се събират, откриват, посещават, срещат. Пространство за общо мислене. По образование Виктория е юрист, но интересът й към изкуството я отвежда като асистент куратор в няколко музея във Франкфурт, където живее по това време. Споделя за своята кураторска практика, че започва с писането, и че от текста се появява пространството. А сега и собствено кураторско училище с основна мисия да задълбочи и заяви по-успешно разрастващата се културна среда у нас. Преди няколко месеца училището на Swimming Pool покани практикуващи куратори, студенти, артисти, писатели и всеки с интерес към кураторството в шестмесечна експериментална програма с фокус върху разбирането на нуждите, проблемите и потенциала на арт сцената, същестуваща в глобалната периферия. Училището включва дискусии и работилници, а в края на програмата и международен симпозиум. Всяка година Виктория задава различна тема, задавайки му визия и посока. В центъра на интереса тази година бe потенциалът зад независимите арт инициативи, които целят създаването на пространства като нови видове институции. Какви ще са следващите посоки в темата на експериманталното образование, предстои да разберем.

Инсталация: “Балкония” с рисунките на Стефания Батоева в Swimming pool, София 2015. Снимка: Михаил Новаков

Мартина Стефанова: Интересна е появата на алтернативна образователна система у нас. Какво те предизвика да създадеш кураторското училище, какво не ти достигаше?

Виктория Драганова: Мисленето за образованието е нещо, което е на дневен план в България. Появиха се различни инициативи за нови и по-адекватни модели в училищата, в университетите, в бизнес сектора, в обществото – особено след като дълго време държавната политика не постави тези въпроси.

Помним годините, когато всички отивахме да учим някъде другаде. И аз така. Също съм и от поколението на върналите се. Но никога не може да се върнеш напълно. Започваш да живееш и тук и там. Затова може би искаме да допринесем повече за разбирането къде се намираме в един по-глобален контекст, а от там се ангажираме повече в полето на образованието.

Експерименталното образование е интересно от тази гледна точка, че е извън институцията. В други държави по някакъв начин присъства в силните държавни институции, а алтернативното образование се появява като постспециализация. При нас е малко по-сложно, тъй като образованието, което ни подготвя за един пълноценен живот почти не съществува в нашите академии. Наблюдаваме паралелни процеси, от една страна хем университетите започват да се интересуват повече, от друга, например, ние с нашата програма.

Когато стартирах Swimming pool преди 4 години имаше малко подобни пространства, било то в апартаменти или магазини. Тогава си зададох въпроса, защо няма повече такива, защо няма художници, които да си отворят ателиетата, защо няма повече хора, които да влизат в изоставени места, защо просто някой не отиде в една градинка и не сложи кашон, и не направи програма в него? Създавайки такова пространство, ти го курираш, каниш някой да се включи, дефинираш го, предлагаш светоглед и визия. Заради това започнахме курса с това кой е куратор и какво означава да си такъв. За мен най-важното е той/тя да има визия за изкуство. И това е нещото, което ми липсва в нашата среда. Тук имаме един доста традиционен модел, свързан с това да покажеш най-доброто. Но как се дефинира то? Използваме внесени дефиниции, свързани с дългия и труден модернизационен процес. Все още сме водени от идеята за нормализация. Но нещата винаги са различни и в отговор на нещо. Ето, именно този отговор липсва – повече възможности за куратори, които да реализират своята визия за изкуство.

Това е едното. Другото е кураторството като отговорност, защото изкуството е част от социалната ни сфера и се съотнася с обществото. А кураторът има важната роля да го комуникира, да търси художници, позиции и да поставя теми, които имат отношение тук и сега. И това нещо за мен е предизвикателство за цялата средата.

Мартина Стефанова: Как изграждаш своята програма в кураторското училище?

Виктория Драганова: Следя няколко международни програми – обикновено в глобалните центрове на изкуството: Bard College в Ню Йорк, кураторските програми в RCA, Лондон и De Appel в Амастердам, кураторското училище oколо CCA в Сингапур, които стават за жалост все по-елитарни и високо платени. Това са програми, които преразглеждат визията за това, какво е да си куратор и да курираш, вплитайки историческия контекст и задавайки нови и експериментални модуси. Подобно на програмата, която сме изградили тук.

Беше ми интересно да позиционирам този проект именно в София, защото защо винаги трябва да пътуваме някъде другаде, а не с е опитаме да намерим отговора тук? В програмата имаме хора от цял свят: Америка, Полша, Аржентина, Германия, но и от България също. По някакъв начин тази международност се вписа много добре в програмата на Swimming Pool – общуване чрез един глобален свят. И тук идва и задаването на въпроса, къде сме ние, какво правим и как се свързваме с този свят.

Важно е да се отбележи, че в училището не каня само звезди гост куратори, а предимно много способни колеги, които знам, че могат да споделят директен опит и търсения.

Инсталация: „Снимки от басейна“ част I, Автор: Навин Кан-Досос, Място: Swimming pool, София 2018. Снимка: Яна Лозева

Мартина Стефанова: Има куратори, които работят на щат в институции. До каква степен може да има свобода или поле за реализация отвъд тях в различните пространства?

Виктория Драганова: Това е традиционният модел. Всяка институция си има куратор, който работи с изложбите и обикновено това е свързано с репрезентативна дейност. Идеята за куратор, който не само администрира изложби, но и идва с визия за изкуство и институцията, което се задава в последните 20-30 години. То е свързано с новия институционализъм и кураторска дейност, която трансформира институцията в една определена посока.

Тук в България наблюденията ми са, че повечето галерии, било то частни или държавни, имат огромна продукция и доста изложби годишно, а и повечето работят с външни куратори. Ако имаш интересен кураторски проект и той пасва в програмата на съответната галерия, е възможно да го реализираш. Проблемът е как се осигурява финансирането –  от галерията или от куратора или съвместно.  Иска ми се галериите да поемат сериозно заплащането на кураторската дейност. Аз лично работя  рядко с външни куратори, тъй като не мога да си позволя хонорари, които да са бих искала да заплатя. Това, което правя е сътрудничество с органзации, което пък позволява да реализираме проекти на Swimming Pool извън страната и да имаме повече международна видимост.

По-интересно ми е това, че нямаме достатъчно институции и пространства, които да допринасят с различност. Според мен това, което ще даде по-пълноценен живот на изкуството в България е силата в комуникацията, търсенето на тази различност, изграждането на дългосрочна програма и да се мисли през един глобален свят.

Мартина Стефанова: Каква е разликата между независимите куратори и зависимите? До колко зависимият става независим и обратно?

Виктория Драганова: За мен независимостта е свързана с това да нямаш единствено репрезентативна или комерсиална практика, а по-скоро да развиваш собствените си интереси и търсения в отговор на обществени търсения и нужди. Но естествено можеш да основеш пространство, което постепенно да се превърне в институция, или най-малкото да зададе въпросът какво е институция и които са институциия, от които наистина се нуждаем.

Пространства като Swimming Pool, курирани от един човек,  стават твоето продължение, хем си зависим, хем си независим и това е много интересно социално действие. Нещо като разширена гражданска позиция, където включваш и други хора. Кураторът става медиатор между публика (общество), пространство и художник.

Мартина Стефанова: Какво точно представлява кураторската дейност според теб?

Виктория Драганова: Кураторската дейност не е само да измислиш концепция и да я комуникираш,  но е също така да работиш с бормашина или да изметеш пространството преди събитие. Изобщо да се погрижиш за всичко: мястото да е приветливо, художникът да е добре, концепцията – да е разбираема. . Именно една от темите, които имаме в училището е “care”, от английското “грижа”. Бях наскоро поканена в Института за съвременно изкуство в Лондон заедно с няколко други пространства и говорихме точно за “institutions of love & care / институциите на любовта и грижата”. Грижата е нещо основно за куратора, произлизащо от латинското “curare”, което всъщност това и означава – да се погрижиш.

Инсталация „Обект на притеснение“, Автор: Мартин Пенев, място: Swimming pool, София 2918. Снимка: Яна Лозева

Мартина Стефанова: Как оценяваш напоследък изложбите и процесите  у нас?

Виктория Драганова: Липсва ми радикалността у нас, особено онази, която е съвсем лична. Със сигурност в нашия  свят имаме много радикалност, която обаче води до повече популизъм, затваряне на позиции, цензура и себе-цензура. А за мен радикалното е свързано с присъствие – с това да се споделиш себе си и идеите си с обществото. Да не си продукт или медийна икона, а тук и сега, в обществото ни. За мен изкуството и образованието тук са ключови, защото и двете имат функцията да създадат символно поле за изграждане и обмен на позиция.

Проблемът е класически – елитното ориентиране на съвременното изкуство, от което печелят комерсиалните играчи, заради ексклузивността му за пазара.  Но още повече се изостря, когато и институцията започне да се движи по този начин, за да привлече определени средства. За мен е много важно, именно те да са демократични, свободни и непримирими.

Мартина Стефанова: Какво е една добра и една лоша изложба?

Виктория Драганова: Една изложба може да бъде добра и лоша едновременно. Но ако трябва да се формулира критерии, той би бил до колко дадена изложба е водена от интерес към дефинирането на изкуството в социалната му роля и до колко е водена от други стремежи. Например маркетинг, брандинг, измислени критерии за успешност и др. И може би в момента, в който една изложба си постави за цел да бъде добра, тя не може да бъде лоша. А ако не се интересува от това, не поставя критерии, с които да се заяви и остави да бъде критикувана, то тя става „лоша“, или по-скоро безинтересна.

Мартина Стефанова: Трябва ли да догонваме Запада, наваксвайки пропуснатите години?

Виктория Драганова: Това е особено безинтересно. Ние правим нашия собствен опит и учим от него. Това е и основата на експерименталното образование, ние казваме: ти вече знаеш много, открий го в себе си. Това е обратното на нравоучително, догматично обучение и отношение, добре познати ни от академията и изкуството.  Освен това светът вече не се движи по разделението от Желязната завеса, а е глобален. И изкуството може да бъде точно толкова глобално като глобалната икономика зад храна от Гърция, дрехи от Китай, музика от Щатите или някакъв продукт от дигиталното пространство. Но тъй като глобалното винаги се случва локално, то трябва да рискуваме въпроси и отговори.

Мартина Стефанова: Ако трябва да дефинираш с няколко изречения думата “куратор”, какви биха били те?

Виктория Драганова: В този свят дефинициите са по договаряне. Но силната позиция на куратора е нещо сравнително ново в полето на изкуството – от последните десетилетия. И сега е така, че за българския павилион за Венецианското биенале следващата година може да се кандидатства с „кураторски проект“, което показва още веднъж, че това е и властова позиция. А аз за себе си дълго не знаех дали съм куратор или не, имайки предвид, че не съм завършила такава специалност. Но наскоро в разговор с Ян Ферворт, от чийто кураторски подход съм научила много,  го попитах как всъщност е достигнал до кураторската дейност, а той ми отвърна “не съм куратор, аз съм писател и обожавам да пиша, а все някой, вдъхновен от текстовете ми, ме канят да курирам излжоби. Така наскоро курирах и павилиона на Кипър (през 2017 за Венецианкото биенале)”. А аз реших да дефинирам практиката ми като кураторска, защото смятам, че е свързана с визия за отношението между пространство, публика и  изкуство.

Но да си куратор е нужна не само визия, а и да се погрижиш. Иначе всеки може да курира, но не всяка изложба е добра. И не всеки куртор е добър.

Мартина Стефанова: Какво ти е посланието към читателите на егоист.бг?

Виктория Драганова: Посланието на Swimming Pool е: “Ние сме тук”. В свят на информация и симулация, където всичко е безтелесно, присъствието е много важно.

Дали ще бъдем в социалната мрежа или не, дали ще имаме ивент или не, това няма значение. Тук има един празен басейн, който поставя въпроси. Нека всички носим по един празен басейн.

Кураторско училище, Архив: Swimming pool

***

През уикенда, 7 – 9 декември, се откри United Spaces, програма с проектите на участниците в Kураторското училище 2018 (Бояна Джикова, София Грънчарова, Зак Кресл, Гизела Масара, Неда Миланова, Виктория Стайкова, Рая Стефанова, Ася Попова & Томек Павловски, Ина Валентинова).

През януари предстоят разговори и уъркшопи с Михал Новотни (директор Futura, Прага) звездния куратор Пол О’Нийл (Paul O’Neill) и Мардхолин Джикман (Marjolijn Djikman).

Повече информaция за предстоящите проекти може да намерите тук