Немската компания NOMOS, която със сигурност ви “облъчва” все по-често от добрите списания, които получавате в пощенския си клон, изненадва с интересна компликация – т.нар. Zürich Worldtimer или просто часовник, който показва две часови зони. Темата за часовите зони идва точно навреме – смяната на времето се задава зад ъгъла, в Америка вече врътнаха стрелките и както винаги мнозина възстанаха защо, по дяволите, това се случва.

Същата шумотевица ще се надигне и в Европа, когато последната седмица на март получите призив за смяна. Лятно, зимно часово време, все тая, разговорите са едни и същи. Всяка година по това време идва и напомнянето, което все забравяме – че първото сериозно предложение за промяна на часовото време идва отпреди век, но не от американския изобретател и политик Бенджамин Франклин, както всички пишат, а от един аматьор ентомолог, който имал нужда от малко повече време да изучава проклетите буболечки или насекоми или там-каквито-са-му-интересни преди падането на нощта.

Да, Франклин наистина публикува през 1784 година шеговито предложение към парижани да променят часовото си време, за да пестят от електричество (разбира се, че имал предвид да пестят от свещи), но точно въпросният ентомолог Джордж Хъдсън препоръчва на Wellington Philosophical Society, че е време за преместване на стрелките на часовника през пролетта, тъй че повече дневна светлина да бъде използвана за работа. Хъдсън пише това през 1895 година.

Но едва през 1907 година англичанинът Уилям Уилет публикува “The Waste of Daylight” и открито агитира за въвеждане на смяна на времето. Причината е прозаична, разбира се, все пак идва от британец. Господинът бил запален голфър и жестоко се вбесявал, когато трябвало да прекъсне играта си по залез слънце. Пфу, наистина е глупаво денят да свършва тъй рано, голфът не бива да страда.

Улисани в подобни разговори за часовите зони, някак тъкмо навреме в редакционната поща на egoist.bg пристигна пратка с печат Glashütte. Разбира се, става дума за NOMOS – верни приятели на egoist.bg, които винаги ни държат в течение със своите часовникарски постижения. От доста време следим развитието на компанията NOMOS и всеки нов модел пристига в редакцията за обстойно ревю. Винаги сме харесвали компаниите, които правят всичко in-house, а вечното ни търсене на най-добрия часовник с две зони, често ни е хвърляло в крайност – понякога странни модели, понякога такива, с които се работи трудно. Въпросният NOMOS Zürich Worldtimer ни впечатли още при представянето с отлична компликация, високо качество на изработка и разумната за този клас цена (макар и достатъчно висока за България – 4420 евро, особено когато става дума за непозната марка).

За компанията NOMOS ще припомним само, че впечатлява със своя bauhaus дизайн, който може и понякога да не е точно в крак с тенденциите, но ако се влюбите – значи точно това е вашия часовник. Харесва ни и това, че NOMOS разчита на собствена in-house креативна агенция, която разработва всичко – от шрифтовете на циферблата, до опаковката на часовниците и печатната реклама. NOMOS Zürich Worldtimer е най-високият клас часовник, който немската компания предлага. Към момента с два различни циферблата – бял и true blue син, който директно ни подсеща, че от време на време трябва да пускаме ранната Мадона.

Харесват ни няколко неща в този worldtimer – макар да има изписани 24 града, дизайнът на часовника не е бъбрив и претрупан. Касата е с оптимална големина от 39.9 мм, което е донякъде нетрадиционно, но точно толкова, колкото е необходимо. Само 39 секунди работа с часовника и още толкова време взиране в краткото упътване – бум-бум, вече сте експерт в работата с часовника.

На пръв поглед комплициран модел, с този NOMOS се работи лесно. Навярно единственото объркване идва с думата на три часа – Heimat, която всъщност се превежда като “дом”, което пък идва да покаже, че мини-дискът на 3 часа показва колко е часът у дома. Също така идва и напомнянето, че е добре да поназнайвате нещо на немски, не знаете кога ще ви се наложи. Това сериозно.

Голямата и малката стрелка показват часа на мястото, където се намирате. Ако не пътувате, просто ги нагласяте на вашата часова зона – така малкият диск, както и голямата и малката стрелка ще показват едно и също време. Тоест – дискът показва Атина, ако сте в София, така малкият диск и основната стрелка показват едно и също време.

Специализираните издания напомнят, че истинският worldtimer би трябвало да показва времето в 24 часови зони, при това непрекъснато, докато този NOMOS Zürich ви представя едновременно едва в две зони. Естествено, бутонът на два часа позволява много бързо да разберете колко е часа, където си пожелаете. Така пестите около 30 хиляди евро, които иначе биха отишли за един Vacheron Constantin, който впечатлява с едновременно представяне на 24 зони.

Целият механизъм на този Zürich Worldtimer е създаден във фабриката на NOMOS в Glashütte. Втората часова зона, разказват от компанията, изисквала 46 допълнителни части към автоматичния механизъм, като 23 от тях са създадени специално за модела. Резервът на мощност е 42 часа, което е стандартно и достатъчно.

Циферблатът ни изкушава да напишем 24 различни материала за всеки от градовете, като в най-добрия случай лично тестваме часовника на всяко отделно място. Но и затова има време. Ако не смените каишката – нещо, за което ви съветваме, тъй като тази е прекалено студена и някак не добре пасваща на модела (от сайта на NOMOS – светла велурена каишка или личният ни фаворит – тъмносинята текстилна водоустойчива), е почти сигурно, че малцина ще бъдат онези, забелязващи новия часовник на китката.

Единственият шанс някой да ви заговори е самолетната кабина, където наблюдателен често пътуващ пътник се оглежда за нов и елегантен часовник с различни часови зони. Във всички останали случаи дискретността ви е гарантирана.

Nomos Zürich Worldtimer е на: http://www.nomos-glashuette.com